Грешките на Марксизма - Ленинизма



ГЛАВА 1
ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПРИРОДА НА
МАРКСИЗМА - ЛЕНИНИЗМА


Убеждението на Д-р Мун е, че за да се противопоставим на комунизма, трябва да изясним основните позиции на Марксизма-Ленинизма. Повече от очевидно е, че в който и да е конфликт, едната страна е агресор, а другата отвръща на атаката. В случая на Марксизма-Ленинизма и неговите представители, те са тези, които последователно са инициирали конфликтите, в които са били въвлечени, принуждавайки другата страна да отвърне на агресията.

Страната, която се сблъсква с агресия първо трябва да схване истинското естеството на противниковата военна сила, въоръжението му и т.н. След това трябва да се сдобие с превъзхождащо оръжие, което да може да победи целия арсенал на врага. Абсолютно същият принцип се прилага и в случая на идеологическа конфронтация. Първо, Марксизма-Ленинизма трябва да бъде изобличен като се анализират подвеждащите измами на идеологическите и философските му постановки. След това, тази идеология трябва да бъде конфронтирана с контра-теория, която да може да унищожи силата й.
Тогава, каква е фундаменталната природа на комунизма? За начало можем да кажем, че Марксизма-Ленинизма като цяло застъпва антирелигиозна и атеистична позиция (войнствен атеизъм). Отхвърляйки религията, комунистите са целели да унищожат всички съществуващи възгледи за стойност. След това, под маската на привиден\полу-национализъм, те са се опитвали да парализират истинското национално съзнание в множество страни чрез унищожение на традиционните форми на култура.
За да постигнат тази си цел незабавно, комунистите са пропагандирали насилствената революция. Цялостната теория на Марксизма-Ленинизма е служила да намери точка по точка рационално обяснение и оправдание на насилствената революция. С други думи, комунистическата теория е във функцията си на оръжие, а не в позиция да търси истината. Поначало, Марксизма-Ленинизма е нищо друго освен опит да се използва замаскирана лъжа като средство за постигане на цел. Тази теория е служила като подготовка за революция, като компас и план за действие. В ранния си живот Маркс е критикувал немския философ Лудвиг Фойербах и неговия материализъм. Маркс настоява, че до този момент философите се задоволявали единствено да обяснят историята, но тази тенденция според него е трябвало да се промени радикално (Тезиси върху Фойербах). За да подготви такава промяна в историята и обществото чрез насилствена революция, Маркс създава и публикува съчиненията си върху материалистическата диалектика и историческия материализъм, както и икономическите теории на “Капиталът”. В следващите глави ще се постараем да изложим една по една заблудите на Марксическата теория, замислена да служи като оръжие. Ние ще опровергаем тези заблуди и ще представим кратка контра-теория, започвайки с материализма.

РОЛЯТА НА Д-Р МУН ЗА ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА

Днес няколко книги и многобройни свидетелства от политици признават следния факт, без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма..

Убеждението на Д-р Мун бе, че за да се противопоставим на комунизма, трябва да изясним основните позиции на Марксизма-Ленинизма. Сан Мьон Мун успешно изобличи Безбожната идеология оправдала най-големите в историята масови убийства. Макар мнозина да се опитват да прикрият това, обществена тайна е, че негова е ключовата роля за падането на Комунизма. Президент Рейган лично заяви, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма. "Неговия принос е основно идеологическата победа. Той посочва основните грешки на философията и практиката на тази сатанинска и безбожна сила. Чрез Вашингтон Таймс и други свои издания д-р Муун обръща силите в идеологическата Студена война. Създаденият от него вестник Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война. А това е ключовия момент както за стабилизиране на западната политика за спиране на Комунистическите инвазии, така и за вътрешното рухване на пропагандната заблуда в Комунистическите страни. В допълнение, основаната от Сан Мьон Муун организация за "Победа над Комунизма" образова милиони обществени, политически и религиозни лидери за реалната Безбожна същност на тази Тоталитарна система. Това успешно възпира нахлуването на Марксизма в Латинска Америка и много други страни от третия свят. В Корея Сан Мьон Мун изпълва площада Йо-и-до с 1.5 милиона души (на снимката), в рали за възиране комунистическото влияние от Северна Корея. В крайна сметка Д-р Муун се явява основната сила която обръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази Тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространените фалшиви слухове срещу д-р Муун и Движението му за Мир. Чрез основаната от него

Материализъм
Материалистичната диалектика
Историческия Материализъм
МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ
Маркс за отчуждението
Многобройните масови убийства на Комунизма
Муун унищожи Комунизма

"Световна медиина асоциация", д-р Муун образова дори журналистите в СССР от където вълната на осъзнаване ефектира в промяна на мисленето дори в КГБ. Тази вълна създава базата за появата на идеята за "Перестройка" и нейното безпрепятствано развитие. Четири години след напускане на поста си Горбачов лично отива да благодари на Сан Мьон Мун за напътствията при осъществяване на Перестройката. За тези които не знаят, благодарение на д-р Муун се осъществява успешното спиране на Комунизма в Никарагуа и падането на Съветските сили в Авганистан. По-обстойни подробности за това как един човек, преподобния Мун, успява да обърне историята, и как без неговата ключова роля дори най-великите сили бяха безсилни да направят това, тепърва ще се разкриват в бъдеще.

Материализъм

ГЛАВА 2

МАТЕРИАЛИЗЪМ
КРИТИКА И КОНТРА - ПРЕДЛОЖЕНИЕ

І. МАТЕРИАЛИЗМЪТ В РОЛЯТА НА ОРЪЖИЕ

За да разграничи своя материализъм от традиционните форми на материализъм, Ленин говори за “войнствен, борчески материализъм”. Това всъщност е материалистична теория, предназначена да служи като оръжие.

Тъй като една революция обикновено е придружена от насилие, убийства и разрушение, то всяко отношение, свързано с умереността на хуманитаризма, сантименталността и дори опортюнизма, представлява препятствие. Агресивната революция по-скоро изисква безмилостно, жестоко и войнствено отношение. Според тази перспектива, на човешките същества трябва да се гледа като на животни. Ако човеците са силно еволюирали животни, при нужда те могат да бъдат малтретирани и дори изколени без каквито и да е задръжки, както се постъпва със всички останали животни. Това е отношение на безмилостна жестокост и то формира идеологическата сърцевина на войнствения, комунистически материализъм. В допълнение към това, Маркс и неговите последователи са,

\1. разглеждали от чисто материалистическа позиция\
\2. приложили материалистическия подход\

към изследванията на естествените и дори обществените науки, както и към развитието на историята. Според това им виждане, човеците няма начин да минат отвъд ограниченията на материалните закони на естествения свят. Развитието на човешката история чрез насилствена раволюция е подчинено на същите материални закони, които никое човешко същество не може избегне. Затова, материализма в материалистичното виждане за историята (историческия материализъм) също е предназначен да служи като оръжие.


ІІ. КРИТИКА НА МАТЕРИАЛИЗМЪТ

А. Причина за критиката

Материализмът по своята същност е философска (онтологична) позиция и като такъв, неговите достойнства и недостатъци е нужно да бъдат преценени тук. Свободата на мнение е част от нашето човешко битие. Но при все това, философия, която отрича основното достойнство на човешката личност и търси оправдание за убийство, трябва да и се противопоставим с пълна решителност.

Материалистичната диалектика

ГЛАВА 3

ДИАЛЕКТИКА
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В настоящата глава ще изложим критика на материалистическата диалектика и съответна алтернатива по отношение на позицията и. Но първо ще обясним начина, по който комунистите я използват като средство да оправдаят своята насилствена революция.


До 1970-те Комунистическата империя се разраства и завзема над една трета от света. Червената революция се разширява по терористични методи с много кърваво насилие и преврати. След заемането на властта се въвежда диктат с цената на милиони невинни които биват избити по нечовешки начини. Броят на избитите, само в мирно време, от тази безпрецедентна "Червена машина на смъртта" е 150 милиона. Това не би било постижимо без помоща на тази безбожна, сатанинска философия.

І. МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ДИАЛЕКТИКА КАТО ОРЪЖИЕ


Марксовата диалектика произхожда от Хегеловата философия. Маркс критикува Хегеловия метод като казва, че той трябва да да бъде обърнат “right side up” наопъки. Той накрая комбинира Хегеловата диалектика с материализма на Фоербах и така създава свой собствен диалектически материализъм, който става диалектика на комунизма.

Нейната цел е много проста, тя трябва да оправдае насилстените убиуства и революция като нещо възвишено и добро. Така Материалистическата диалектика става най-мощното идеологическо оръжие за масови убийства и насилие, които човечеството е виждало в историята.

Историческия Материализъм

ГЛАВА 4
МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКОТО СХВАЩАНЕ ЗА ИСТОРИЯТА
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Материалистическото схващане за историята е приложение както на материализма, така и на диалектиката в изучаването на развитието на историята. В тази перспектива историята се развива под въздействието на материални фактори и класова борба. Този раздел от Марксизма-Ленинизма е едно от главните оръжия на тази теория.



І. ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО ОРЪЖИЕ

Според това виждане, човешката история е история на класова борба. В капиталистическото общество, класовата борба достига своя завършек - крайната, окончателна форма. Веднъж когато комунистическата революция разруши капитализма, най-накрая ще се установи царството на вечната свобода. Само тогава старата човешка история ще приключи и истинската история ще започне (Енгелс, “Социализма: Утопичен и Научен”) и идеала на човечеството ще се реализира. За младите хора специално, това виждане за историята може да се яви като предвещание за светлото ново бъдеще. Това е илюзия, която има силата да създаде здрава вяра в настъпването на комунистическия идеал.

МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ

Глава 5
КАПИТАЛЪТ
(МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ)
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В “Капиталът” Маркс анализира и изследва капиталистическата икономика и стига до заключението, че капитализма неизбежно ще стигне до упадък. Именно това е най-важния принос на Маркс към икономическата теория. “Капиталът” се състои от три части. В част първа, Маркс разглежда формирането на капитала; в част втора, той разглежда процеса на преобразуване между капитал и пари; в част трета той разглежда процеса на капиталистическата производителност като цяло и представата\идеятя\мнението за печалбата. Основните тезиси на трите части на “Капитала” са резюмирани в “теорията на работната стойност” и “теорията на наддадената стойност”. Чрез тези теории на стойността, Маркс се опитва да изложи действащите закони в развитието на капиталистическата икономика и така да покаже, че капитализма върви към сигурно разрушение.

І. “Капиталът” като оръжие

Въпреки, че е лесно да се види в “Капиталът” един обективен анализ и детайлно изследване на капиталистическата икономика, и въпреки че се чете като научен трактат по икономика, тази разработка е в същността си прикрито оръжие, предназначено да подкопае икономическата структура на капитализма.

Маркс за отчуждението

ГЛАВА 6
ТЕОРИЯТА НА МАРКС ЗА ОТЧУЖДЕНИЕТО

І. Маркс и условията за появата на Нова Мисъл
В генерален план, една систематизирана идея се появява чрез сложно взаимодействие на два основни фактора, единият от които е субективен, а другия е обективен. Субективният се отнася до умственото или духовно състояние на мислителя, което може да бъде неговото психологическо разположение, характера и индивидуалността му, а също така и начина по който вижда живота, света и историята. Обективният фактор се отнася до социалните и обществени условия - политически, икономически и религиозни обстоятелства. Когато двата фактора си взаимодействат с център идеала и целта на мислителя, започва да се формира определена идейна система.

Марксизмът е бил формиран в бурните обстоятелства на ранният и среден ХІХ век, време в което влиянието на Хегел е било силно и то отразява гледната точка на Маркс и неговото разбиране за историята. Добре известно е, че първата половина на ХІХ век, през която Маркс израства е била епоха, в която прогресивната мисъл е заливала Западна Европа под въздействието на Великата Френска Революция от края на ХVІІІ век. Там където бившите режими на феодализма и абсолютизма все още са се държали, възниквали конфликти между консервативните и прогресивни сили.

В Германия (Прусия) специално, натиска над прогресивното движение от страна на правителството е бил суров. От друга страна, в развитите държави като Англия и Франция, капитализмът се е развивал поради Индустриалната Революция. Капиталистите експлоатирали жестоко работниците и се отнасяли нечовешки с тях, което е умножавало безработицата, глада, болестите и социалните престъпления.

В тогавашните дни Християнството е трябвало съвсем естествено да се опита да спре капиталистическата експлоатация, подкрепяйки активно духовните движения и прилагайки на практика любовта и словото на Исус. Но в действителност се е получило точно обратното и християнството се е възползвало от капиталистите.

В общество или държава, когато управлявящите или финансистите се корумпират и подтискат хората със сила, когато бедността, страданието и несигурността на работническата класа достигнат своя връх, ще се появи нов мислител или религиозен водач, който ще се опита да спаси масите от социална безредица и криза. В такива обстоятелства и поради тази цел се е появила личността на Карл Маркс.

В процесът на уставновяването на новата мисъл, идеолога ще бъде неизбежно повлиян от социалните и обществени условия на времето. И при все това, по-решаващи фактори в развитието на идеологията ще бъдат характера на мислителя, неговата отдаденост и решителност и на тази база неговия поглед върху живота, историята и света. Всички тези субективни условия изцяло важат в случая на Карл Маркс.

В своята младост Маркс е проявявал борбен и агресивен дух, със силно и непоколебимо чувство за справедливост и с времето той е започнал да развива остри чувства на гняв към обществото и неговата несправедливост.

На базата на тази му предразположеност, Хегеловата мисъл (и в частност диалектиката) са упражнили директно влияние върху младия Маркс, който в последствие развива своя собствена гледна точка за човешките условия, света и историята. Тези представи впоследствие са формирали основите на идеологията му.

И така, Марксизмът се е формирал в първата половина на ХІХ век чрез взаимодействието между социалните и обществени фактори, индивидуалния характер на Маркс, а също така и влиянието на Хегеловата мисъл. Особено въздействащо върху Маркс е било идеологическото влияние на Хегел. Това обяснява как Маркс, който въпреки че защитава материалистичната позиция в противоположност на тази на Хегел, все пак използва имитация на Хегеловия метод в представянето на гледната си точка за природата, историята и обществото.

Елементи на Хегеловата мисъл са постоянно присъстващи в Марксовата идеология. Най-важни от тези елементи са развитието чрез противопоставяне, реализирането на свободата и неизбежното появяване на идеалното общество. В този смисъл, теорията на Маркс за човешкото отчуждение, която е началната точка на Марксизма, може да бъде осъзната правилно единствено в контекста на Хегеловата философия. Областта, в която Маркс е бил най-силно повлиян от Хегел и то още от самото начало е била концепцията за реализирането на свободата.

ІІ. Влиянието на Хегел върху Маркс
В предговорът на “Философия на Закона” Хегел заявява: “Което е рационално е актуално и което е актуално е рационално.” При интерпретирането на тази теза обаче Хегелианската школа се разделя на две крила: първото крило е било формирано от Десните Хегелианци, които наблягат на втората половина от тезиса, интерпретирайки, фразата “което е актуално” като “рационално” и са подкрепяли тогавашното Пруско правителство, (т.е. което е било актуално в това време). Второто крило е било формирано от Левите Хегелианци, които са отдавали по-голямо значение на първата половина от тезиса, интерпретирайки значението, че “което е рационално” трябва да стане “актуално” и са претендирали, че тогавашното Пруско правителство непременно трябва да бъде реформирано.

Маркс е принадлежал към групата на Левите Хегелианци. Той е имал либерален и критичен дух и смятал “свободата” като същността на човека. Този дух на свобода той възприел от Хегеловата философия. Хегел е твърдял в своята “Философия на Закона”, че хората са рационални същества, че есенцията на разума е свободата, и че свободата трябва да бъде реализирана. Тази свобода според него е трябвало да бъде осъществена от рационалната държава.

Идеята за свободата, която Маркс е възприел от Хегел, става начална точка на неговите идеи за човешкото освобождение. За Хегел, безредието в гражданското общество идва от сблъсъка между индивидуалистичните желания. Той също е вярвал, че начина да се разреши този проблем е да се изчака Идеята на Правото на Абсолютния Дух да бъде осъществена чрез административната структура на държавата. Той вярвал, че веднъж като Идеята (Логос или Причина) е осъществена чрез закона на държавата, не би имало повече безредие в гражданското общество.

Подобно на Хегел, Маркс отбелязва злините и корупцията на гражданското общество и както Левите Хегелианци, той вярвал, че противоречията в гражданското общество трябва да бъдат преодоляни и че свободата на нашето рационално съзнание трябва да бъде осъществена.

ІІІ. Маркс като главен редактор на Reinische Zeitung
След като защитава докторат в Университета в Йена (Април, 1841) Маркс пише статия за Reinische Zeitung озаглавена “Дебати относно свободата на пресата и публикуването на протоколите от събранията на собствениците”(Май, 1842). В тази си статия той заявява, че човек се ражда с правото на свобода\свободата е природена същност\свободата е същността на човешкия вид\ freedom is the generic essence of human beings и че тя трябва да бъде реализирана .

Маркс, който е бил основен сътрудник на вестника, скоро става негов редактор и работи активно за прогресивното движение. В този момент няколко трудни проблема се изправят пред него: спорът с Allgemeine Augsburger Zeitung относно френския социализъм и комунизъм, обсъжданията на Reinische Landtag относно горските кражби и разделението на поземлената собственост, дебатите върху свободната търговия и протекционистичните тарифи и не на последно място обществената полемика, започната от губернатора на Провинция Рейн срещу Reinische Zeitung относно условията на Мозелското селячество. Специално в дебата с консервативния Allgemeine Augsburger Zeitung, Маркс не е могъл да отговори на настояванията от страна на този вестник да уточни своята позиция относно френския социализъм и комунизъм. Освен това, макар и Събранието на Собствениците да заявява през Октомври 1842, че ще преразгледа Закона върху кражбата на дърво, на практика то всъщност защитава основно правата на собствениците на гори- с други думи прогресивното законодателство защитавало неправдите, извършвани от страна на собствениците.

Маркс осъзнавал, че човешките права на бедните не трябва да бъдат поставяни по-ниско от тези на дърветата, но той не е знаел как да реагира на тази ситуация. Той смятал, че причината за това е в прекаленото си осланяне на философията на Хегел. Усещал силно, че Хегеловата философия няма силата да разреши актуалните проблеми. Той също осъзнал, че въпросът има общо с икономическите проблеми. С други думи, той открива, че актуалните проблеми, които му е било трудно да ги разреши са били изцяло свързани с икономическите проблеми на гражданското общество. По това време обаче Маркс е нямал почти никакви познания по икономика. Затова той решава да учи икономика и след като напуска позицията на редактор на Reinische Zeitung през Март 1843, се оттегля в Париж.

ІV. Критиката на Маркс към Хегел.
Преди да замине да учи икономика, Маркс е сметнал за необходимо да изрази критика към философията на Хегел. По това време единственото нещо което е можел да\разчита са били трудовете на Фойербах\ направи е било да се осланя на трудовете на Фоербах- “Есенция на Християнството”и “Предварителни тезиси върху реформа на философията”. В тези си разработки Фоербах остро критикува Християнското виждане за Бог, както и Хегеловата философия. Относно Християнското виждане за Бог, Фоербах заявява, че Бог е “човешката същност (разум, емоция, любов и воля), но само че пречистена …. и направена обективна” и също че “божественото същество не е нищо друго освен човешко същество.” С други думи според него, не Бог е създал човеците, а хората са създали Бог. В Хегеловата идеалистична мисъл, Фоербах е смятал, че “подлогът” трябва да бъде обърнат в “сказуемо” и “сказуемото” в “подлог”. Или по-конкретно, в Хегеловото твърдение, че мисълта е същество \битие\, “мисълта” като подлог трябва да стане сказуемо, а “същество (битие)” като сказуемо, трябва да се обърне в подлог. Така, Фоербах утвърждава материализма и атеизма, заявявайки че духът е продукт на материята. При все това, въпреки че отрича Бог, той е наблягал на хуманистичния тип религия. Фоербах е смятал, че объркването в обществото може да бъде разрашено чрез подобряване на човешките взаимоотношения с център хуманистичната любов- а именно сексуалната любов, приятелството, състраданието и т.н. Това му виждане е било едновременно неговия неговия хуманизъм и неговата религия. За Маркс, който е изпитвал затруднения при критикуването на Хегеловата мисъл, тези разработки му вдъхнали голяма надежда и той веднага възприема материализма и хуманизма на Фоербах.

Гледайки на нещата от хуманистична гледна точка, Маркс преценява Прусия като деспотична и нехуманна държава, която трябва да бъде реформирана. Също така той смятал, че истинската държава трябва да бъде такава, към която цялото човечество да се стреми. Маркс вярвал, че това трябва да бъде демократична държава, която спомага за реализирането на човешката свобода. Така той основава критиката си към Хегеловата “Филисофия на Закона” на базата на хуманистичните идеи, които той унаследява от Фоербах.

V. Обучението на Маркс по стопански науки и теорията му за човешкото отчуждение
По време на престоя си в Париж, Маркс учи стопански науки с помощта на “Преглед на критиката на политическата икономия”, написана от Енгелс. Той направил критичен преглед на икономическите теории на Адам Смит, Давид Рикардо, Жан-Батист Сей, Де Сисмонди и др. Основните моменти, които Маркс открива при обучението си в Париж са, че първо, в капиталистическото общество “работника е станал стока”, и второ, че икономиката в капиталистическото общество се гради върху експлоатацията на работниците. Без значение колко упорито работника се труди, всичко що е произвел бива ограбено и в резултат на това “работника става толкова по-беден, колкото повече блага е произвел”.(10)

Според Маркс, факта, че работника е бил лишен от човешката си природа (отчуждение) се корени във факта, че продукцията, произведена от него му е отнета. Освен това Маркс заявява, че не само работника, но и капиталиста също е загубил човешката си природа: “Имотната класа и класата на пролетариата споделят едно и също човешко себеотчуждение”(11)

Комфортното битие на капиталиста всъщност не е живот на истинската човешка природа, а по-скоро “имитация” на човешко съществуване. Така, според Маркс капиталистите също трябва да възстановят своята загубена човешка природа. Според Маркс, факта че работниците са загубили човешката си природа (а именно отчуждаването им от произведените от тях блага) води до загуба на човешката природа на всички хора. Когато работниците възстановят своята човешка природа, а именно като си възвърнат отнетите им блага, хората от управляващата класа (капиталистите) също ще възстановят тяхната човешка природа. Противоположно на Фоербах, който твърди, че разумът, любовта и волята са същността на човешкия вид, Маркс отстоява, че труда е обща природа на човечеството, че в него всеки трябва да се включи и че труда формира нашата истинска видова същност, или видово съществувание. Марксовата теория на отчуждението може да бъде резюмирана в няколко точки. Първо, има отчуждение на продукцията от работника; второ, има отчуждение на работника от труда; трето, има отчуждение на видовата същност (свободната дейност на производство) от човешките същества; и четвърто, в последствие на всичко това има отчуждение на човек от човека.(12)

Преди да замине за Париж, за Маркс видовото съществуване означава свобода, обществено признание и други подобни, но по-скоро неясни идеи. Но след обучението си в Париж, неговата концепция за свободата се свързва с труда и тогава той ясно фиксира представата си за човешката видова същност като труд, който е свободна дейност на производство.(13) Според Маркс частната собственост се е появила като резултат на отчуждения труд. Следователно, за да се възстанови отчуждената човешка природа, частната собственост трябва да се премахне. Маркс самия предлага следното описание на този процес: “Положителното преодоляване на частната собственост, която отнема човешкия живот, е положително преодоляване на всичко отчуждаващо-т.е. отвръщане на човека от религия, семейство, държава и др. и завръщането му към своето човешко, (социално) съществуване”.(14)

Така Маркс обявява, че “превъзмогването на частната собственост” е възстановяване на видовата същност и освобождение на човешката природа от отчуждението. Освобождението на работниците включва освобождението на цялото човечество. След своя Парижки период, Марксовата терминология взема рязък обрат и от “преодоляване на частната собсвеност” се сменя на “премахване на частната собственост”. Както знаем, всяка част от неговата знаменита теория (историческия материализъм, Капитала и т.н.) е била прецизно оформена по такъв начин, че да оправдае и осмисли премахването на частната собственост. Цялата постройка на комунистическата доктрина е фокусирана върху тази цел. В Комунистическия Манифест, Маркс открито признава този факт като заявява: “В този смисъл, теорията на комунистите може да бъде събрана в едно единствено изречение: Премахване на частната собственост.”(15)

В много страни се състояха революции, системата на частна собственост бе премахната и социализма осъществен на практика. Средствата за производство бяха национализирани и всички печалби (резултата от остатъчния \допълнителния труд) сложени под обществена собственост (обща собственост на работещите), или поне на думи.

Но дали хората в тези държави са постигнали възстановяването на човешката природа, която Маркс толкова отчаяно е желаел, и дали са разрешили проблема с отчуждението? Отговорът е не. Например, в случая на Съветския Съюз, човешката природа е била още повече потъпкана и работниците са били по-експлоатирани в името на държавната собственост върху печалбите, отколкото в капиталистическото общество. Добре документиран факт е, че свободата и човешките права в Съветския Съюз са били напълно потъпкани.

Това е потвърдено от Александър Солженицин, Андрей Сахаров и много други съветски интелектуалци. По този начин, методът на Маркс за разрешаването на проблема с човешкото отчуждение се е провалил напълно. За да се доведе до радикално разрешение на проблема с отчуждението, сега ще предложим от перспективата на Обединителна Мисъл нов поглед върху човешкото отчуждение, който ще служи като контра-предложение на Марксовата теория.

VІ. Контра-предложение на Марксовата теория за човешкото отчуждение

(Обединителното виждане за човешкото отчуждение)
Както беше споменато по-рано, това което човеците са загубили първоначално не е продукта на труда както е смятал Маркс, нито разума или човешките емоции както е смятал Фоербах. По-скоро, това е човешката стойност и личност\личностност. По времето на Маркс работниците са били лишени от тяхната човешка стойност и личност поради капиталистите, които тотално не са ги зачитали; и същите тези капиталисти подобно са били загубили своята стойност и личност, бъдейки обзети от глада им за материални придобивки и привилегии.

При все това, тази гледна точка предлага само временен ответ на Марксовата теория и не може да служи като истинско контра-предложение. Безспорен е фактът, че в социалните условия, познати на Маркс, работниците са били лишени от тяхната личностност и че капиталистите са били заслепени от желанията си за материални придобивки. Но тези явления имат по-фундаментална причина, която сега ще се опитаме да обясним.

Според Обединителният Принцип, това което човеците наистина са загубили е тяхната първоначална човешка природа. Тя е това, което ни прави да приличаме на Бог, отразявайки Неговата вътрешна природа и външна форма, Неговата мъжка и женска природа, Неговия Индивидуален Образ, а също така и Неговите Сърце, Логос и Творчество.
Да отразяваме Божията вътрешна природа и външна форма означава да водим живот на истина, доброта и красота като установим хармонично действие на даване и получаване между нашето духовно съзнание и физическо съзнание. Да отразяваме неговата мъжка и женска природа означава да станем съвършена и хармонична брачна двойка, с център Божията любов. Да отразяваме Божият Индивидуален Образ означава да оценяваме и приемаме собствената си индивидуалност, както и тази на другите. За да отразим Божието Сърце, всеки трябва да стане същество, което практикува Божията любов. За да отрази Неговият Логос, човек трябва да се научи как да уважава нормите Му. За да отрази Неговото Творчество, човек трябва да развие своята собствена творческа природа, с център Божията любов.

Гореспоменатото е кратко резюме на това, което имаме в предвид под “първоначална човешка природа.” Тези й различни аспекти са изцяло въплащение на Божията любов. Действието на даване и приемане между вътрешната природа и външна форма е с център Божията любов, както е и действието на даване и получаване между мъжката и женската природа (съпруга и съпругата). Индивидуалността, Логоса и творчеството са базирани на Божията любов като Сърцето е основата за любовта. По този начин би било много подходящо да говорим за човешките същества като въплащение на любовта (homo amans).

За жалост, поради грехопадението на предците ни, ние сме загубили своята първоначална човешка природа и сме били лишени от първоначалната (Божия) любов. Това е истинското значение на “човешкото отчуждение.” В който и момент работническата личност да е незачетена, и в който и момент капиталистите да са станали роби на материалните си желания, всички тези явления са причинени от загубата на Божията любов.

Любовта изисква практика, чрез която да се реализира, така както и истината, доброто и красотата. Тъй като Божията любов е абсолютна, то когато тя бъде практикувана, се реализират абсолютната истина, абсолютното добро и абсолютната красота. Това съотвества на абсолютната стойност. Така, ако човеците не бяха съгрешили, те биха станали същества на абсолютната стойност. Тази абсолютна човешка стойност беше загубена поради грехопадението. Така погледнато, фундаменталното отчуждение на човешката природа е отчуждение от Божията любов и отчуждение от абсолютната стойност. Ясно е, че истинското разрешение на проблема на отчуждението не може да бъде намерено в отричането на Бог от Фоербах, още по-малко в Марксовия призив към насилствено възставане, за да се сложи край на частната собственост. То може да бъде постигнато чрез правилно разбиране на Бог и чрез предаването на Неговата любов.

Ако всички ние станем Божии деца, ако наследим Неговата любов и я практикуваме, противоречията и абсурдите на капитализма, изложени от Маркс, ще бъдат намалени. Накрая, те ще бъдат изцяло разрешени. Тъй като вътрешната природа е в позиция на субект, а външната форма в позиция на обект, веднъж като се намери разрешение на ниво вътрешна природа (възстановяването на духът ни чрез истина и любов), ще последва автоматично разрешение на ниво външна форма (икономически проблеми), както е според Божествения Принцип.

Грешките на Марксизма - Ленинизма
Материализъм
Материалистичната диалектика
Историческия Материализъм
МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ
Маркс за отчуждението
Многобройните масови убийства на Комунизма
Муун унищожи Комунизма
NOTES1. On the significance of Militant Materialism, 1922. Written in 1914, first published in 1919. V. I. Lenin, Collected works. Moscow, Progress Publishers, 1972. Volume 38 (p.85-242).3. See Unification Thought, Chapter VIII, “Theory of History.”4. Karl Marx, Contribution to a Critique of Political Economy (1859). Moscow, Progress Publishers, 1977, p. 21 (preface).5. Karl Marx, Capital, vol. 1. New York, Random House, 1977, ch. 32, p. 927-930.6. Ibid., ch. 1, p. 1307. Ludwig Feuerbach, The essence of Christianity. New York, Harper & Row, 1957, p.14. 8. Ibid., chapters I, IX, XVII, XVIII, and XXVI. See also Frederic Engels, Ludwig Feuerbach and the end Of Classical German Philosophy. Peking, Foreign Language Press, 1976.9. Karl Marx, Economic and Philosophic Manuscripts. In Karl Marx and Frederic Engels, Collected Works, Vol. 3. New York, International Publishers, 1975, p.235.10. Ibid., pp. 271-272.11. Karl Marx and Frederic Engels, The Holy Family. In Collected Works. Vol. 4. New York, International publishers, 1975, p. 36. 12. Economic and Philosophic Manuscripts, pp. 272 ff. 13. Ibid., pp. 276-277. 14. Ibid., p.296.15. Karl Marx and Frederic Engels, The Communist Manifesto. In Collected Works, vol. 6. New York, International Publishers, 1975, p. 498.

Многобройните масови убийства на Комунизма

Марксистко-ленински режими
Под влиянието на никой идеологически светоглед в човешката история не са проведени по-многобройни масови убийства от тези, извършени от правителствата на режимите, свързани с, изградени върху или подчинени на марксизма, съответно на научния социализъм.

„Комунистическите еднопартийни правителства са извършили 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (Файн 1993, 79-88).

150 милиона невинни жертви

За СССР от 1917 до 1991 се дават подробни изчисления и данни за около 70 милиона жертви. Тоталитарните режими във всички държави приели Марксизма са се изградили върху основата на систематични масови убийства. Общият им брой на световно ниво надхвърля 150 милиона невинни жертви.

Но трябва да отбележим, че не всички архиви са достъпни, много често липсват или са унищожени огромни количества данни и документи, освен това за много операции на масови чистки и изкуствено създадени масови гладове никога не са водени документи.


Този гигантски цифри на загиналите от масови убийства не биха могли да се пренебрегнат и от най-упоритите скептици. Съдбата на тоталитарните режими, извършващи и изградили се върху систематични масови убийства е тази, че поради държаните в тайна от самата система данни не се дава пълната възможност да се узнаят размерите на престъпленията.

Мега-убийствата на Марксистко-Ленински режими с техники на избиване без война

Статистики на историци за жертвите на марскистко-ленинските режими за:

1: Изчисления за мега-убийства на по-важните марксистко-ленински режими между 1917 и 1987 чрез различни техники на избиване, без война:

СССР 1917-1987 - 6911 000
НР Китай 1949-1990, вкл. Мао преди 1949 - 6702 000
Червени Кхмери в Камбоджа 1975-1979 - 2 035 000
Етиопия 1974-1991 - 2 000 000
НР Виетнам 1945-1987 - 1 678 000
Северна Корея след 1945 - 1 663 000
Други държави - 10 милиона

* По едно актуално изследване на историка Бекер (Becker 1998) за Китай през периода 1958-1961 трябва да се дадат минимум 20 милиона жертви повече.

* За цифрите при Сталин, историци се колебаят между 20 и 40 милиона.** С допълнителните 20 милиона жертви на Мао за периода 1958-1961 по Бекер (Becker 1998), Мао би застанал на 1-во място.

Защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично?

Все още не е разбрано достатъчно добре, защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично. Организацията за Победа над Комунизма, основана от Д-р Сан Мьон Мун (Муун), най-добре разкрива корените на тези зверства в самата идеология на Маркс.

Марксизма е изцяло написан и систематизиран за да оправдае използването на насили с уж красивите идеали за изпълнение на човешките мечти. Но действителната същност на Марксистката идеология, е че тя принизява стойността на човека до тази на животните които могат да бъдат избивани без никакви угризения на съвестта.

Понятия като диктатура, тоталитаризъм, деспотство, психопати-водачи и т.н. служат по-скоро да прикрият съществуващото недоумение и широко разпространеното неразбиране, отколкото да осветлят действителността на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това или, точно поради това, не е възможно до безкрайност да се отклоняваме в избягване на изясняването на количествено най-мащабните демоциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Поне един опит в тази насока би трябвало да бъде направен.

Страх, за да се държи мнозинството под власт

Относително просто могат да бъдат разбрани жертвите при революционните акции, съответно при преврати и при разширяването на властта на режимите. В същността си те не се различават на пръв поглед от останалите борби за диктатурна, съответно тоталитарна власт. Конкурентният елит бива елиминиран, всичко (и съответно всеки), което може да представлява противник, е заплашено да бъде унищожено.

Национални малцинства, които вероятно тендират да останат привързани към произхода си, са депортирани или избити директно на място. Така мотивираните масови убийства разпространяват достатъчно страх, за да се държи мнозинството живеещи под властта на режима далеч от желание за активна съпротива.

Към избитите, нужни за поддържането и опазването на властта, принадлежат и жертвите от собствения идеологически лагер, които са имали намерение да поемат друг път към властта или са целяли, замисляли, организирали поставянето на други личности на върха на добитата власт. В тази област не съществуват марксистко-специфични основания за демоцидни убиства.

Специфичното в революционния мотив при марксизма-ленинизма се изразява обаче не в стремежа на ненаследили синове, съответно на алтернативен аристократичен елит, стремящ се да заеме привлекателни властови позиции. А увереността, че премахването на собствеността, ако е нужно крайно болезнено, с драстични и кървави мерки, ще умножи благосъстоянието на общество и нация, е принципният, специфично марксистки елемент и се влива самообосновано от идеологията в готовността да се убива за добиването с власт: [ Марксистите се придържат към Маркс, който в първи том на Капитала определя насилието като „... акушерът, който съпровожда всяко старо общество, бременно с ново". По този начин насилието при марксизма-ленинизма се превръща в един „естествено каноничен" елемент на историческия процес: насилието е исторически факт и историческа необходимост, а не етичен или морален проблем] (фон Бориес 1971, 560).
Привлекателността на марксизма не се състои в простата жажда за власт, а в научно облеченото обещание за исторически вече станало нужно да бъде придобито богатство и равноправие за всички. Като причина за бедността и неравноправието научният социализъм посочва собствеността. След като тя бъде премахната, продуктивните сили трябва да бъдат отвързани и всички „извори на богатството да бликнат " (Маркс). В тогавашния исторически период това учение за съжаление - поне на теория (т.е. научно, в задоволяващ вид противопоставено на марксизма), не бива оборено от другите - като „буржоазни" презирани от марксизма - икономически възгледи и школи. За съжаление до тогавашния момент и буржоазните учения, точно, както и марксизма, смятат, че парите са само средство за размяна на стойността и считат загубата, която трябва да бъде изравнена чрез лихва за странен процес.
В обещанието на научния социализъм за забогатяване се съдържа не само претенцията за икономическа обоснованост, но и претенцията за създаване на една нова етика, едно ново обществено поведение, които ще елиминират юдейско-християнската буржоазна такава. Така за осъществяването на обещаните нови норми и нов обществен ред на научния социализъм изглежда съвсем основателно премахването на легитимните до онзи момент норми на човешки взаимоотношения. Една голяма част от високата готовност за извършване на масови убийства от марксистко-ленинските движения и режими израства от увереността, че умъртвяването на милиони ще доведе със сигурност, според обещанието на теорията, освобождението на милиарди. На 18 август 1919 болшевишкият вестник „Червен меч" пише: „Ние имаме един нов морал, нашият хуманизъм е абсолютен, той се основава на желанието да се премахне всяко подтисничество и всяка тирния. На нас ни е позволено всичко, защото ние сме първите в човечеството, които издигаме меча, не за да подчиняваме и да поробваме, а в името на свободата и за премахването на робството. Ние не водим срещу единици личности война, ние искаме унищожението на гражданството като класа" (Шуб 1962, 379).
Тъй като марксическото обещание за забогатяване е дадено за Тук и Сега, то няма нищо общо с обикновената измама на един елитарен свеенически кръг например, който в името на дадена религия и на (трансцендентен) Живот След Това, решава да изисква инвестиране на средства и грижи за себе си в Сегашното. Още на децата в страните, подчинени на марксизма-ленинизма, се преподава с вълнуваща научна гордост убеждението, че социалистическото общество е една цяла епоха напред в развитието си от изградените върху все още налична собственост общества-експлоататори, както и че ще подмине технологично и по ниво на благосъстояние много бързо тези упадачни общества, като ги остави по развитие окончателно след себе си.
Поради тези, предопределени от научния социализъм, причини голямата главна група жертви на геноцидите в марксистко-ленинските режими - ни най - малко изненадващо - са самите собственици. При унищожаването на собствеността загиват от 40 до 50 милиона собственици - едри, средни и дребни, като големият процент сред тази голма група са селяните. Това т.нар. класово масово убийство започва формално с изявлението на Ленин през декември 1917, да постави извън закона гражданско-либералната Кадетска партия и дя направи по този начин свободно избиването на членовете й (немският наследник на Енгелс, социалистът Карл Кауцки, симпатизирал на меншевиките, пише за това още през 1919).
Втората по големина група на геноцидни жертви в марксистко-ленинските режими представляват гражданите, изискващи или поставящи под въпрос обещаното богатство на научния социализъм в марксизма-ленинизма. До последния ден на системата те ще бъдат терорирзирани и подлагани в гигантски числа на унищожение чрез принудителен труд в лагери.
„Къде са тези широко бликнали извори на богатството и благосъстоянието?", би бил основният неизказан или плахо изказван въпрос на всички марксистки възпитаници, на всички живеещи в социалистическите страни.
Като отговор на този въпрос има минимум четири възможности:
(1) Да се признае, че е приета една фалшива икономическа теория, привържениците на която за се заблудили и са заблуждавали милиони; че към проклетата от теорията собственост е принадлежаща и лихвата, чието добиване и развиването на стойността й, гарантира динамиката на икономиката и на собственическите общества.
С това обаче, би трябвало да се признае, че премахването на собствеността се отразява на просперитета на обществото, по същия начин, по който премахването на мотора от един автомобил на скоростта му. Но една подобна критика на собствената система и учение от вътре е поради това невъзможна, понеже в страната под диктатурата и в партията се е образувал и стабилно легитимирал отдавна един властови елит, който никога не би напуснал доброволно изградените привилегии, комфорт и силата, която предоставя безогледната му власт. От друга стана критиците на марксизма не са чувани дори в редиците на гражданските икономически учения на запад в първите няколко десетилетия на изградените режими - икономистите, макар работещи в условията на пазарна икономика и частна собственост все още не боравят с различно разбиране за собствеността. Не съществува изградена алтернативна буржоазна икономическа теория за това, кое носи печалба, какво е собственост, лихва, продукт, пари (Heinsohn/Steiger 1996; Heinsohn 1998 a).
(2) Питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат просто да бъдат убити и с това накарани да замълчат. Това изяснява една голяма част от огромните числа жертви в марксистко-ленинските режим. Чистките в самите комунистически партии и премахването на фракциите в тях, на западно ориентирани или симпатизиращи граждани и т.н. са в редица случаи акции срещу хора от собствените редици, които поради липсата на обещаните блага и богатството за всички посредством унищожение на собствеността, започват да изказват съмнения в учението.
(3) На питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат да се дават отговори, че липсата е настъпила поради саботьори: „Ако няма толкова много вражески сили, които да спират и саботират прилагането на гениалното икономическо учение, бихме реализирали отдавна стандарта на живот, според учението". Избиването на предполагаеми или набедени саботьори срещу общото благо дава друга голяма част от числото жертви в марксистко-ленинските режими.
(4) Накрая би било възможно, настояващите за благата на комунизма и протестиращите срещу липсата им, да бъдат директно принудени да участват в производството им и да го превърнат по този начин в жертва на един пореден метод на унищожение, въведен широко най-вече в азиатския и съветския марксистко-ленински режими, а именно този на „държавното робство" (Coudenhove-Calergi 1939), и съответно на унищожението чрез наказателен труд (Herling 1951; Carlton 1955; Dallin/Breslauer 1970): „Ти така или иначе няма да можеш да преживееш забогатяването на мнозинството, но ние все пак искаме да те употребим, да инсценираме едно оваляно в твоята кръв „чудо" - поддържане на измамата за социалистическото „благоденствие" и ниските цени при комунизма", това би бил един от предполагаемите отговори на партийната власт на бедните питащи и търсещи благата на комунизма.
Налице е и въпросът, дали унищожението чрез наказателен труд в архипелага ГУЛаг и неговите паралелни системи в останалите комунистически държави не трябва да се дишифрира като опит, в редица случаи да се произвежда чрез затворнически труд толкова количество, на което да може да се сложи онзи етикет на обещаното надмощие над капитализма - свръхпродукция на минимални цени за населението - което, за ужас на своите апологети системата на марксизма-ленинизма не даваше и не можеше да даде.
Строежите на гигантски сгради и комплекси, на катедралоподобни метра, чиито посетители и в Париж или Лондон не биха открили, огромни станции, проекти за полети в космоса, ракети, които в надпреварата с омразните капиталистически страни трябва да бъдат много по-големи, мощни и бързи, канали на Бяло море на СССР, строени с наказателен труд посред зима, от която дори шведи и канадци се плашат - чрез затворнически труд се полира гланца на научния социализъм. Факти като този, че числото на затворниците, които са принудени да изпълнят с цената на живота си подобни нечовешки задачи, е десет до двадесет пъти по-високо от числото на обикновените добре платени и осигурени работници по сравнително аналогични обекти в капиталистическите страни, се прикриват старателно от собственото население и от чужди наблюдатели.
Обречените на наказателен труд в ГУЛаг - хора в разцвета на силите и живота си - са изпратени хладнокръвно с милиони на смърт, с такава организираност и поддържане в тайна, че и антикомунистите на Запад не разбират гигантските размери на това злодеяние. Когато фактите за чудовищните престъпления стават известни, западните марксисти се опитват по примера на източните извършители да ги оправдаят арогантно с „ нужността за развързване на силите на производителността".
Те са икономически не по-малко неподготвени от своите идеологически другари на власт на изток, но и от своите буржоазни конкуренти-икономисти, да определят, от къде идва големият растеж на капиталистическите икономики, които бяха постоянен трън в очите на комунизма, опитващ се да ги достигне непрестанно, но безуспешно, чрез поддържането на системата на марксистко-ленинските планови икономики с робски труд.
Разкриват ли обясненията и оправданията на западните марксисти-интелектуалци днес за „нужността от многомилионните унищожени човешки животи в името на отвързване силите на производителността заради общото благоденствие" де факто реалните мотиви на марксистко-ленинските господствали режими на изток?
Ако да, то те забравят една съществена разлика между двете групи днес: много от партийните членове и убедени комунисти, а дори и господстващи комунисти по време на реалните социалистически експерименти на изток, виждаха неосъществимостта на идеологията на практика, безсмислието на икономическа система без собственост.
За разлика от тях, днес, въпреки краха на комунистическите режими след 1989, немалко западни интелектуалци марксисти продължават настойчиво да вярват в една доказано грешна теория и оповестяват на всеослушание, „принципното" превъзходство на комунизма, а и, че се надяват, в близко време да осъществят учението, но по-добре.
С това опасността от потенциални демоцидни престъпления в името на нови практически опити за реализиране на „доброто" учение на комунизма, остава за жалост латентна.
Библиография: Rummel 1990; 1991; Courtois 1997; Becker 1998.
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бременпревод - Весела Илиева

Кой изигра ключова роля
в колапса на Комунизма?

Who Played Key Roles
in the Collapse of Communism?

Our ultimate goal is a march to Moscow. You must have that conviction. Communists are now pursuing their goal to win America. But this plan has to be reversed.
"Three years in America and Today"Reverend Sun Myung MoonJuly 1, 1973

I think every city square in America should have a statue of Sun Myung Moon for his having created The Washington Times.
Ralph SmeadPolitical ActivistBoise, Idaho

Marx and Lenin appeared to be on the verge of political and ideological vindication by the end of the 1970s; the feeble international response to the Soviet Union's outright takeover of Afghanistan did not bode well for the democratic cause. Who could have imagined that one decade later the Soviets' dreams of world dominance would have dissipated? It is naïve to assume that the demise of Soviet communism was pure chance. The Reagan presidency complemented by a "peace through strength" foreign policy played a key role in getting the United States "back on track" and facilitating the emergence of glasnost inside the former Soviet Union. A change in Americans' perception of Soviet political and military designs, undoubtedly fostered by the experience of the Carter years and by reports in conservative publications such as Reverend Moon's Washington Times, played a key role in allowing the United States to abandon its anti-military posture of the late 1970s and commit to achieving military superiority over the Soviets in the 1980s. By 1980 a growing gap in technology and resources complicated the Soviets' desire to maintain at least military parity with the United States. In his autobiography, Ronald Reagan: An American Life, the late President alluded to a 1983 passage from his personal diary, indicating that in that year the United States achieved clear military superiority over the Soviet Union. Following the 1986 Reykjavik Summit where President Reagan rejected Soviet demands that he abandon the Strategic Defense Initiative (SDI), the space-based anti-missile system, Gorbachev was forced to "blink." In their meetings following Reykjavik Gorbachev and his political advisors came to terms with the fact that America's economic and technological resources far exceeded those of the Soviet Union. They came to accept that America's strong commitment to a military build-up under Ronald Reagan meant that the Soviet Union would be unable to maintain military parity and thus had to seek a different working relationship with the United States. The new Soviet policies of Glasnost and Perestroika led Soviet officials, scholars, dissidents and citizens to challenge communist institutions and their ideological underpinnings. By 1988 this process led to an end of totalitarian rule, an end to Soviet expansionism, and an abandonment of Soviet financial, material, and technical support for wars of national liberation. In the years following President Gorbachev's announced commitment to Glasnost and Perestroika, the world witnessed the largely unanticipated dismantling of the Soviet Union, beginning with the unprecedented announcement of plans for a unilateral withdrawal of Soviet troops from Afghanistan as of May 1988. This was followed by Solidarity's election victory in Poland on June 4, 1989, the fall of the Berlin Wall in November 9, 1989, the crumbling of the Warsaw Pact, and the dissolution of the Soviet Union itself on December 25, 1991. The sudden collapse of the Soviet Union caught most by surprise. The working hypothesis held that communism would remain a dominant fixture in the world order. Even the most committed anticommunists were unprepared for the Soviet Union's precipitous demise.
***
With the Cold War's conclusion, a rush began amongst scholars, analysts, and pundits to identify the key personalities and factors that contributed to the Soviet Empire's collapse. Competing theories abounded, with key roles being assigned to Ronald Reagan, John Paul II, Mikhail Gorbachev, Norman Podhoretz, Alexander Solzhenitzyn and Sidney Hook, as well as to freedom fighters, refuseniks and populist movements such as Solidarity. In their interpretation of various events, some scholars opted to depersonalize the process, crediting the fall of the Soviet Union to phenomena such as evolving patterns of economic development and the information revolution. Among the contributions to the postmortem literature is Richard Gid Powers' Not Without Honor (1995), which professed to be "The History of American Anticommunism." Powers' 554-page opus of names and organizations omits all of the American entities associated with Reverend Moon, and denies them any role in rolling back communism in the 1970s and 80s. In the 672 pages of On the Brink: The Dramatic Behind the Scenes Saga of the Reagan Era and the Men and Women who Won the Cold War (1996), Jay Winik records a brief mention of one Moon-related organization, The Washington Times, but only in noting its early reporting on the unfolding story of Iran Contra. Accounts by Brian Crozier, Adam Ulam, Bob Woodward, and Jack Matlock, US Ambassador to the Soviet Union under President Reagan, also make no mention of Moon's efforts. Intentionally or not, Reverend Moon has been expunged from the record in spite of the adverse, critical coverage his activities received in the mainstream and alternative media when anticommunism was viewed with disdain.

Reverend Moon's Efforts in Korea and JapanIn the early 1960s, after having established the Unification Church's spiritual roots in Korea, Reverend Moon, with the collaboration of Dr. Sang Hun Lee, formalized his comprehensive analysis of Marxist-Leninist ideology. Moon devoted special attention to the practical implications of Marxism-Leninism's militantly atheistic position, the point de départ of his opposition to communism. In 1968 he founded the International Federation for Victory over Communism (IFVOC) in Korea. That organization's membership reached over 4 million in Korea. By 1970 Moon had set up training centers on hiscritique and counterproposal to communism in various parts of Korea. These centers conducted three and four-day programs explaining and critiquing communism for literally hundreds of thousands of Korean college students, teachers, army officers, police officers and civic leaders. For more than two decades, IFVOC provided orientation programs on Marxism-Leninism to all sectors of Korean society.
***
In Spring 1975 it was discovered that North Korea (DPRK) had constructed not one but several complete tunnels under the Demilitarized Zone (DMZ) that separates North and South Korea. The discovery of the tunnels, wide enough to facilitate the entry of whole divisions of the North Korean army into the south, led Korean President Pak Chung Hee to declare a national state of emergency. As a way to demonstrate South Korean and international commitment to resisting an unprovoked attack upon the South, IFVOC sponsored a special rally on Seoul's Yoido Island on June 7, 1975. Rally participants totaled more than 1.2 million and Reverend Moon personally addressed the audience. The rally participants included Unification members from over sixty countries who came as a show of their commitment to protecting the South from a North Korean invasion. During the years of the Cold War, Moon's IFVOC consistently responded to any indication of an effort underway in the North to exploit political or economic turmoil in the South. Frequently this was done through conducting nationwide rallies calling for national unity. One such campaign, the Nationwide Campaign of Determination to Win Over Communism, took place in December 1983. This campaign was motivated by the Soviet Union's shooting down of KAL 007 in September 1983 and an unprovoked North Korean assault of several South Korean government officials in Rangoon, Burma that resulted in the deaths of several officials. Central to the 1983 rallies was the active participation of a delegation of 70 international scholars from the Professors World Peace Academy (PWPA), an international association of academics founded by Moon in the early 1970s.Addressing Communism in JapanIn the late 1960s Sun Myung Moon initiated IFVOC activities in Japan. In the decades following World War II, Japanese university students hadbecome sharply divided on whether or not to support the presence of American military forces in Japan. The continuing American oversight of the Japanese island of Okinawa was especially divisive. Strong alliances were formed between Japan's radical Red Army and North Korea with the Red Army establishing a headquarters in Pyongyang. North Korea had significant support in Japan because of the hundreds of thousands of Korean residents in Japan, known as the Chosoren, who maintained strong family, political, and economic ties to North Korea. In the late 1960's the IFVOC began to challenge student radicals by conducting public lectures on Marxism on university campuses. On more than one occasion, IFVOC members were attacked by Japanese leftist militants or by North Korean sympathizers. IFVOC gained national prominence in Japan in October 1970 when the Japanese Chapter of IFVOC was invited to serve as the chief organizer of the World Anticommunist League's (WACL)

1 world congress convention in Tokyo. The Congress was attended by over twenty-five thousand delegates from around the world. Witnessing the success of the event, WACL invited IFVOC to assume full responsibility for WACL activities in Japan and IFVOC

2 soon gained prominence as the most important anticommunist organization in Japan. During the 1970s and 1980s the Japanese IFVOC movement began to issue formal invitations to the Japanese Communist Party to join them in a public debate on Marxist theory. They did so on more than fifty occasions. The communists rejected all such invitations. Japanese IFVOC officials point out that Reverend Moon's critique of Marxism was so effective that, to counter it, the Party was forced to rewrite their textbook, The Book of Communism. Even then, their patchwork apologia and addenda proved so inadequate that the Japanese Communist Party soon stopped printing it altogether. Reflecting on this period, Japanese IFVOC officials point out that in the 1970s, many communists and communist sympathizers began to be elected to public office in Japan. Japan Communist Party chairman Kenji Miyamoto is said to have boasted, "We are on our way to controlling a federation of democratic governments." In 1978 IFVOC conducted a massive educational campaign in the imperial city of Kyoto, which served as Japan's capital from the Heian to the Tokugawa era. The IFVOC educational effort was credited with having helped to change public opinion about communism and contributed to the defeat of the communist-led city government of Kyoto. Japanese IFVOC officials have noted that, fromthat time on, the communist hold of Japanese municipalities collapsed in one city after another. Moon's IFVOC played an important role in turning the tide. It also played a key role in the drafting and passage of legislation designed to protect the country from communist bloc espionage; the lack of such legislation had been a major blind spot in Japan and in East Asian regional security. It had contributed to Japan serving as a thoroughfare where Soviet and Chinese agents could get easy access to the Free World's latest technological advances.
Go to next pag

Муун унищожи Комунизма: Измамата на Маркс

Приносът на Д-р Мун /Муун
за мирното разпадане на Комунизма


Основателя на Обединителната църква, Д-р Муун, е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма. Президент Рейган лично заяви, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма."

Неговия принос е основно идеологическата победа. Наричаната "Обединителна църква" на д-р Муун обединява християнски лидери да застанат заедно за възпирането на този атеистичен тоталитарен режим. В книгата "Победа над Комунизма" той посочва основните грешки на философията и практиката на тази сатанинска и безбожна сила. Основно чрез Вашингтон Таймс и други негови издания д-р Муун обръща силите в идеологическата Студена война. Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война.

СЪДБОНОСНАТА РОЛЯ НА ВАШИНГТОН ТАЙМС

Свидетелство на г-н Оямада: „Искам да разберете съдбоносната роля на Вашингтон таймс за отварянето на Русия и източно-европейските страни към демокрацията. Има много медии в западния свят и Америка, но те не знаят по кой път да вървят. Ето защо медиите и много интелегентни хора клонят към свят на либерализъм и лесно биват повлияни от Марксизма. Те водят свободния свят към самоунищожение. Затова д-р Муун основа вестник Вашингтон таймс. Ако той не бе основал Вашингтон таймс през 1982 г., щяха да ваъзникнат много повече проблеми в западния свят. Имаше около 1700 вестници в Съединените Щати, но нито един от тях не бе консервативен. Всички медии си мълчаха относно Съветските стратегии за проникване в Запада. Те прикриваха всички проблеми на комунистическите страни, но критикуваха всичко в свободния свят. Единствено след основаването на Вашингтон Таймс бяха изобличени Съветските стратегии за проникване в Западния свят. Тогава хора, като тези от ЦРУ и други, които не са имали възможност да публикуват информацията си за действията на Съюза в Англия, Франция, Италия и други западни страни, дойдоха във Вашингтон Таймс. Тези факти бяха най-накрая известени пред обществото.

С идването на Вашингтон Таймс се започна нова конфронтация в САЩ. Консервативните сили, които преди това нямаха трибуна за изява, започнаха да се организират и да правят координирани усилия, за да се противопоставят на влиянието което либералните сили са имали върху правителството. Всички престъпни и насилнически деяния на комунистите, прикривани до този момент от либераната преса, започват да се разследват и да се излагат на яве. Това ново течение бе главно повлияно от Вашингтон Таймс.

ГЛАСЪТ НА АМЕРИКА: Идеологическата война

Въз основа на информацията публикувана от Вашингтон Таймс западните радиостанции предаващи за източно-европейските страни (като Галсът на Америка, радио Свободна Европа и др.) започнаха да съобщават за съветските стратегии и злодеяния по целия свят. Това помогна на източно-европейските страни – сателити на Съветския Съюз, да видят Съюза такъв, каквъто е, така че те ставаха непрестанно все по-критични към Москва.“


ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ПОБЕДА НАД КОМУНИЗМА

Чрез основаната от Сан Мьон Муун организация за "Победа над Комунизма" биват образовани милиони обществени, политически и религиозни лидери. Това успешно възпира нахлуването на Марксизма в Латинска Америка и много други страни от третия свят. Неговата дейност изиграва основна роля и за избирането на Райган като президент на САЩ. Д-р Муун се явява основната сила която обръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази Тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространяване на фалшиви слухове срещу д-р Муун и Движението му за Мир. Източниците на такива фалшиви обвинения са няколко и те могат лесно да се посочат. Техните цели както същност са далеч от морални и полезни за обществото. По скоро точно те се опитват да блокират доброто за да продължават с егоистичните си и аморални стремежи.Но истината никога не може да остане скрита за дълго. Факта че държавни глави, нобелисти, видни учени и религиозни лидери разпознават и подкрепят усилията на Сан Мьон Муун за изграждането на един нов свят, е достатъчно красноречив сам по себе си.

Краха на Комунизма
Проблема е в теорията на Маркс

Погрешната теория на Маркс е в основата за провала на Комунизма. Безбожната теория оправдаваща насилието доведе до 150 милиона невинни жертви. Преп. Муун изигра ключова роля в мирната победа над комунизма.

Когато християнството се провали да изпълни копнежа за любов и справедливост, а се превърна в поддръжник на вълната от капиталистическа алчност по цяла Европа, и масите бяха затънали в горчива бедност, обещанието за спасение дойде не от небето а от земята. Името му бе комунизъм.Социалистическото общество, обаче, изградено в Съветския Съюз следвайки ученията на Карл Маркс, не бе свободното и изобилстващо с блага общество което Маркс обеща, а по скоро едно подтиснато и икономически блокирало общество.

Илюзията на Комунизма
Преодолявайки много препятствия и борби, Комунистите правеха революции в надеждата да изградят рая на земята, свобода от подтисничество и изобилие. Но това което революциите донесоха в действителност бе, без изключение, лидери с окървавени ръце, подтиснати общества и търсещи начин да избягат бежанци, както и безнадеждно блокирала икономика. Това ни най-малко не бяха райски места на земята както проповядваха Марксическите лидери, а напротив, концентрационни лагери – ад на земята. Тази визия за рая наречена комунизъм се самодоказа като мираж който изкушава жадните хора в пустинята. Този мираж бе умело манипулиран от Тъмните Сили водещи историята из зад кулисите.

Грешката на Маркс
Причината поради която резултатите са абсолютно различни от тези, които Маркс предричаше, лежи в погрешното му учение. Маркс мислеше че е разбрал причините за човешкото отчуждение. Но Макар и неговата теория да целеше да освободи човечеството, тя в крайна сметка се превърна в теория подтискаща човешката природа, и отчуждаваща я дори повече по единствената причина, че методите предложени от него за това разрешение бяха напълно погрешни.

Маркс, на базата на философията на Хегел поде идеята за „осъществяване на свободата.” Но противно на Хегеловия идеализъм, той търсеше осъществяването на свободата от материалистична позиция. След влиянието на хуманизма на Фоербах Маркс търсеше това освобождение от гледната точка на икономическата социална реформа. Той избра комунизма като пътя към това освобождение, с метода на социалната революция чрез насилие. На кратко казано, Маркс приема, че доброто трябва да бъде наложено чрез зло - чрез насилие.Теоретично оправдание за масови убийстваСледващата задача за Маркс бе да даде теоретична и философска подкрепа за тази социална революция (С други думи идеологическо оправдание на масовите убийства и насилие които последваха, което доведе до 150 милиона жертви на комунистическата смъртоносна машина). С тази цел той формулира материализма; съответно диалектически, исторически, и икономическия материализъм.

Измамливо нагласена теория
Внимателно изследване, обаче, на тези теории показва, че те въобще не са резултат от обективно изследване на законите в природата. По скоро те са гениално фабрикувани с единствената цел да дадат логично оправдание на вече поставената цел за социална революция. Така неговата теория дава философското оправдание за най-голямото в човешката история насилие от човек над човека. Личности като Ленин и Сталин не са извратили тази теория, напротив, те методично са използвали и следвали това философско оправдание за да потушават с невиждана жестокост и нечовешко насилие всичко което според тях е заплашвало комунистическата идея. Този модел се повтаря във всички страни които са комунизирани. Това са милиони и милиони жертви на насилие, което никога нямаше да се оправдае без трудовете на Маркс.

Убива съвестта - превръща хората в животни
Маркс логично е премахнал всички бариери за съвестта. Веднъж след като няма Бог, пред който да отговаряме, и християнското добродетелство и смиреност са отречени като „опиум за народа”, след като имаме философско оправдание да използваме насилие, и да считаме хората за нищо повече от материални животни без дух, какво друго можеше да очакваме? Само благодарение на тази Безбожна идеология комунизма се превърна в най-голямата машина за смърт която историята познава).

Да теорията на Маркс е погрешна и ненаучна, а някои казват „той просто се е заблудил”, но проблема е, че той е заблудил и Ленин, и Сталин, и милиони хора, включително и нас самите. Вместо просперитет този строй ни върна икономически назад и се оказахме страшно изостанали в сравнение със страните от запада. Вместо братство той докара доносничество и страх на всеки от другия. Трябва най-после да разберем защо?

Отдушник на неприязънта и омразата
Постановките на Маркс са причината за този крах. Той не осъзна правилно корените на злото; егоизма, който е резултат от човешкото грехопадение. Той нямаше разрешение за този коренен проблем, а просто даде отдушник на неприязънта и омразата която е в сърцата на страдащите по това време работници. Но да смениш едни управляващи егоисти с други, по-малко образовани, и то след като си ги научил да мразят и убиват, къде е възможно добрия изход от това? Това е безбожна, нечовешка и анти-научна теория, каквато никога човечеството не трябваше да доживее да види. А това че е гениално систематизирана от Маркс, се явява най-голямото нещастие за всички които станаха негова жертва.

Истинския път за човешкото освобождение
Либерални атеисти които са анти-комунисти, не могат да изкоренят комунистическата теория (на войнствения атеизъм). Причината е в това, че дори и комунизма да е изключително анти-религиозна и атеистична идеология, самата тя се явява като вид религия, фалшива религия, която Николас Бергиев нарече „религията на Комунизма”. Следователно само истинска Бого-центрирана идеология може да изкорени комунизма напълно, така както „само светлината може да отстрани мрака.”

Какво би станало ако вместо насилието Маркс бе оправдал философски Революция на Сърцето и Истинската Любов?

Ако вместо отдушник на грешната природа Маркс бе застанал за Истински Семейства и Истински Характер? Ако вместо убийства и насилие бе оправдал философски нуждата от смирение, добродетели и живот за другите. Но всъщност Марксизма бе инструмент на Тъмните Сили. В християнството наричаме тези Тъмни Сили „Сатана”. По време на своя режим Сталин бе в постоянен страх пред заговор за убийство Под господството на Сатана, и диктатора и народа бяха под господството на страха.

Прочетете още, "Секта ли е Обединителната църква на Муун, Империята на Мун" "Сан Мьон Муун в комунизтическия концлагер".

Комунизма у нас

Няма съд за масовите убиици
ПРО-АНТИ, Автор: Анти-Комунист

14 масови гроба на убити по времето на комунизма чакат да бъдат разкрити в България.
Повечето гробове са от периода 1944-1954 г., когато са убити над 30 000 българи.

Йордан Маринов открива и разкопава първия масов гроб през 1992 г. В него са погребани 22-ма осъдени от Народния съд "врагове на народа", застреляни в началото на 1945 г. Главите им са откъснати с прави лопати, а в черепите имало забити пирони. До момента Маринов е разкопал 2 масови гроба. В края на септември предстои разкриването на трети - този на летците от 6-ти изтребителен полк, който се намира в околностите на село Васил Левски, Карловско. В него през 1945 г. са погребани 18 разстреляни военни от три елитни ескадрили. "Избити са за два дни. Преди да умрат те са пищели, докато са ги засипвали с пръст. Молели са се да ги доубият, защото са виждали, че тъмнината идва. Било е страшно".

Как се ставало Капитан в Комунистическо време?
Много от жертвите са били доубити от Иван Дурмушев, циганин, когото МВР впоследствие прави капитан. Доживя до стари години, но умря като куче", спомня си 78-годишният фелдфебел Дамян Орлов. През 1951 г. на десетина километра от село Габарево, Казанлъшко, са убити 16 младежи-горяни. Момчетата на възраст между 16 и 25 г. били разстреляни от упор. Убиецът Никола Христов е фелдфебел от въздушните войски. От ДС му дават задача да събере 16-тимата в черквата на Габарево. Уж за да ги обучава в конспирация срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха.

Как се ставало Партийна секретарка?
През 1946 г. край една от местните кории е убит земеделският лидер Антон Бонев Петков. В престъплението участват и две 16-годишни ученички-ремсистки, които избождат очите на земеделеца с клечки. По-късно те стават известни партийни секретарки. Близките на горяните, убити край село Габарево, знаели къде се намира лобното им място. Преди 89-а се страхували да го посещават. Все пак някои се престрашавали и ходели в усойната долчинка. Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои са разбити с приклади на пушка, други с кирка. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово.

Защо Марксистите не бяха осъдени в България?
Защо техните мощни пипала все още парализират възможностите за разжитие на държавата ни? Лявата, либерална партия в САЩ е много аморална и подкрепяна главно от аморалните среди. Може би ако не беше левия и сексуално развратен Клинтън на власт по време на промените в България, то щеше да осъдим престъпните Марксисти и Комунисти у нас. Със сигурност един десен президент на Щатите би дал много по-голяма подкрепа за това. За сажъление това не се случи.

Ние не можем да забравяме, че Комунизма бе машина за смърт и донесе 150 милиона жертви,

150 милиона жертви е много повече от предишните две стветовни войни взети заедно. Странно как такива зловещи и гигантски престъпления останаха незабелязани от съдебните ситеми и от света. Нормално е дори за едно убииство престъпника да бъде осъден, но явно да убиеш хиляди и десетки милиони не е достойно за съд престъпление.Кой изобличи безбожната идеология на МарксизмаДобре че Сан Мьон Мун създаде Вашингтон Таймс, че да ги изобличи и надделее фалшивата им пропаганда. Но разбира се, по тази причин Муун не е оставен без яростна критика в България, и то иницирана точно от бивши инструменти на Комунистическата ни система. Да не забравяме, че и Православието ни е все още един от тях и не се е оттърсило от поставените от Комунистите "патриарси" и "отци".

Д-р Муун е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма.

Приносът на Д-р Муун за падането за идеологическия срив на тази машина на смъртта е повече от решаващ. Президент Рейган заявява, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма." Чрез основаната от него Международна организация за победа над Комунизма и Вашингтон Таймс той изигра най-ключовата роля в тази идеологическа война...Признание след дълго преследванеШокиращ за много критици е фактът за нарастващото признание. „Има много неразбиране в медиите относно работата на Преп. Муун, но той и семейството му практикуват това което проповядват; живот за благото на другите и изграждане на здрави семейства,” заяви Пастор Берет от Божията църква в Чикаго. Критиците нямат ни най-малка представа за огромния принос на Д-р Мун, както за падането на Комунизма така и в сферата на Междурелигиозния диалог и утвърждаването на семйните стойности. Но източника на критиката е точно от Комунистическите и аморалните среди. Много християни също бяха подтикнати да критикуват на теологическа основа без да са наясно за какво точно става дума. Днес обаче хиляди християнски пастори, както и видни политици и учени от цял свят започват да подкрепят и оценяват дейността му. Краха на Комунизма




• П Р О Ч Е Т Е Т Е О Щ Е •


Комунизма и Маркс: Илюзия, заблуда, машина на смъртта
Jack Coop

Илюзията на Комунизма - Tова което насилствените им революции донесоха в действителност бе, без изключение, лидери с окървавени ръце, подтиснати общества и търсещи начин да избягат бежанци, както и безнадеждно блокирала икономика.

Краха на Комунизма
Citizen News Service

Проблема е в теорията на Маркс. Погрешната теория на Маркс е в основата за провала на Комунизма. Марксизма е Безбожна теория оправдаваща насилието, която доведе до 150 милиона невинни жертви. Преп. Муун изигра ключова роля в мирната победа над комунизма.

Марксизма - Ленинизма
Материализъм
Материалистичната диалектика
Историческия Материализъм
МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ
Маркс за отчуждението
Многобройните масови убийства на Комунизма
Муун унищожи Комунизма

Популярни публикации