“Нюрнбергски процес” за комунизма

.

“Нюрнбергски процес” за комунизма

източник: Проф. Пламен Цветков

една година преди гласуване Резолюцията на ПАСЕ за осъждане престъпленията на комунизма проф. Пламен Цветков систематизира «Трябва ли да има «Нюрнбергски процес» срещу комунизма?»

“Нюрнбергски процес” - през 90-те години често се изтъкваше, че трябва да има Нюрнбергски процес и за комунизма, така както е имало и за националсоциализма.

Най-порочното е, че в Нюрнбергския трибунал участват представители и на комунистическа Русия. Участието на пратеници на комунистическа Русия в Нюрнбергския съд опорочава идеята от самото начало.

Другото, което логично следва от първото е, че на този Нюрнбергски процес има едно позорно мълчание за престъпленията на националсоциализма и комунизма за периода, когато Хитлер и Сталин са съюзници (от 23 август 1939 до 22 юни 1941 г.).

"колегите знаят много добре, че националсоциализмът в Германия и фашизмът в Италия са само едни бледи копия на комунизма. Общото между тях е социалдемократическото и социалистическото им минало... нацизмът (обаче) не може да стигне до тези размери на масово изтребване на човешки същества, до които достига комунизмът.." - Проф. Пламен Цветков

Кои са хората, които не искат да се осъди комунизма и причините, поради които не желаят това?

Да напомним някои цифри. Според авторите на първия том “Черната книга на комунизма” за периода от 30 януари 1933 г. до 8 май 1945 г. жертвите на националсоциализма - в смисъл на хора, които не са загинали в резултат на военните действия, а са изтребени като “расово непълноценни” и изобщо като възможни и действителни опоненти на режима - възлиза на около 25 мил.човека. За сметка на това жертвите на комунизма за периода от идването на болшевиците на власт в Русия на 7 ноември 1917 г. до смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. се пресмята приблизително между 80 и 90 мил. Тук не влизат избитите в страните, окупирани от “червената армия” в края на Втората световна война, а те никак не са малко.

Жертвите в България са сравнително най-малко - 30 000 души. Тези 30 хиляди българи са жертва на руския комунизъм, макар че тези убийства се извършват от членове на БКП в България.

Преди да вземе зловещото крайно решение за физическото изтребване на евреите, Хитлер натиква евреите от окупираните от “вермахта” територии в специални гета, където една голяма част от тях измират от нечовешките условия, но вътрешният ред в тези гета се осъществява от евреи-гестаповци. По същия начин големите кланета в Беларус под нацистка окупация се извършват най-вече от местни доброволни отреди на беларуси, докато есесовците имат там сравнително по-малко участие.

И така тези 80-90 милиона души, изтребени от Ленин и Сталин като класови врагове, не само че не включват 30-те хиляди представители на българския стопански, културен елит, избити след съветското нахлуване, но там не влизат и онези 560-600 хиляди военнопленници, които дава една Румъния и още толкова от Унгария. От тях оцелява само по една десета, останалите загиват в ГУЛАГ. Не са включени и онези милион и половина, ако не и повече германски военнопленници, от които също оцелява само една десета. Тук не влизат и онези 2 500 000 германци, загинали при мащабното етническо прочистване на Източна Прусия и на онези територии на Германия, които Сталин е решил, че ще даде на Полша като на някакво подобие на държава в рамките на съветската империя. Тук не влизат и жертвите при етническото прочистване на Судетската област, за чието прочистване се извини официално едва чехословашкият и след това чешки президент Вацлав Хавел, тъй като е имало и известно съучастие от тогавашните чешки и чехословашки власти. Не влизат и онези 1 500 000 поляци, които са избити за времето, когато източната част на Полша е под съветска окупация - от септември 1939 до юни 1944 г. Пак в съветската окупационна зона на Полша по същото време са изтребени и около 400 000 евреи. Следователно комунизмът не е по-малко антисемитски от националсоциализма, макар че расовата догма не е в основата на комунистическата доктрина.

Ако се направи една груба сметка, ще се види, че за периода от 1917 до 1953 г. годишната квота на хора, избити от комунистическия режим само в Русия като “реакционни класи”, като “саботьори”, “шпиони” и т.н., е около 2 500 000 души на година, докато онези 25 000 000, избити от нацистите от 1933 до 1945 г., правят 1 900 000 души годишно. Цитира се една цинична

мисъл на Сталин, че “убийството на един човек е престъпление, а убийството на милиони е статистика”.

комунизмът надхвърля националсоциализма по този най-основен показател, тъй като съм убеден, че най-ценното нещо на този свят е човешкия живот. Но смъртоносното “предимство” на комунизма пред националсоциализма не се изчерпва с това.

При комунизма има много по-жесток контрол и върху икономиката (икономиката е национализирана), докато при Хитлер тя е поставена под контрола на нацисткия партиен и държавен апарат, но формално не е одържавена или поне не е одържавена изцяло. Във всеки случай в онази част от Германия, която е окупирана от западните сили в края на Втората световна война, няма нужда от приватизация. Поне формално Хитлер не посяга на частната собственост, докато при комунизма собствеността е унищожена напълно. При Хитлер имаме само някои наченки на периодичните кървави чистки, която върши Сталин. Да речем в “нощта на дългите ножове” през юли 1934 г. са избити противниците на Хитлер в лицето на Ернст Рьом и неговите привърженици, както и някои неудобни свидетели на ранната история на националсоциализма, включително и последният канцлер преди Хитлер да дойде на власт, а именно Шлайхер. Общия брой на убитите в “нощта на дългите ножове” обаче е около 1000 човека. В годините на Втората световна война и най-вече след несполучилия атентат от 20 юли 1944 г. Хитлер изтребва и голяма част от пруската аристокрация, която в масовото съзнание погрешно се свързва с германския милитаризъм и изобщо с германския дух. Дори и тогава обаче броят на жертвите - главно дипломати и военни - е несравнено по-малък от този на показните процеси и големия терор на Сталин през 1936-1938 г.

Обикновено когато се говори за “Големия терор” или “Ежовщината”, акцентът на повечето изследователи пада върху избитите представители на партийния, държавния и военния елит. Всъщност и тогава болшевишката месомелачка поглъща 5-6 милиона най-обикновени поданици на Съветския съюз, като може би 80-90% от тези хора не са били дори партийни членове - избити са просто като потенциална заплаха за системата. В книгата си “Големият терор” Робърт Конкуест е разкрил доста добре причините за този терор - целта на Сталин е да постигне наистина абсолютна власт и да създаде един безотказен механизъм, който да му се подчинява във всичко с оглед на главната цел, а именно завладяването и комунизацията на цялата планета.

Бих искал да кажа няколко думи и за причините за силното противодействие на усилията да се осъди комунизма, което е в действителност и основната тема на семинара. Когато излезе първият том на “Черната книга на комунизма”, във Франция се надигна страхотен вой от леви интелектуалци, които обвиниха авторите, че разкриват само престъпленията. Според тях освен престъпленията имало нещо градивно в комунизма. Това са общо взето от хора, които са плащали данък на тези идеи, но работата е там, че голяма част от авторите на “Черната книга на комунизма” в миналото са споделяли също леви идеи. В един момент обаче те виждат, че това е една човекоубийствена система и започват да анализират защо се е стигнало дотам. На Запад хората с леви наклонности са за жалост голяма част от университетските среди и това се отнася и за Съедините щати). Някак си може би и поради гузна съвест тези хора не се отказват от своите схващания и тъй като са били повече или по-малко ангажирани с комунистическата система и с нейната защита, е естествено те да са категорично срещу разкриването на престъпленията й. Според мен обаче има и много по-сериозни причини за противодействието срещу разкриването на комунистическите злодеяния.

По време на Втората световна война Съедините щати са изправени пред много елементарен от тяхна гледна точка избор. За тях е много по-страшно Хитлер да владее европейското крайбрежие на Атлантическия океан и японците да превземат целия тихоокеански басейн, отколкото Сталин да бъде “нахранен” с Източна Европа в замяна на помощта му за разбиването както на нацистка Германия, така и на Япония. Факт е, че в сухопътните действия “червената армия” изнася основната тежест във войната срещу хитлеристка Германия. Не е малък и приносът на комунистическа Русия за разгрома на Япония. От тази гледна пак поради гузна съвест на западния човек му е неприятно, че Съединените щати и останалите демокрации са били съюзници с една такава чудовищна система като комунистическата. Това също играе роля за резервите, да не говорим за крайно отрицателните реакции срещу опитите да се разкрият същността и престъпленията на комунизма. Третата причина си идва от самата Москва. Бих отишъл малко по-назад във времето, към проучванията ми върху налагането на славянската идея през епохата на Българското Възражданео и върху мита за освободителната мисия на Русия. Вижда се как историята на русофилството се свежда до пари, и то до страшно много пари. Хвърлени са страхотни суми, за да се “закупят” по-изтъкнатите представители и те да лансират всичките тези идеи, изгодни за руската експанзия.

Една от основните цели на Коминтерна е пропагандата. Действително Коминтернът е имал първоначално чисто подривни функции. Метежите, атентатите и терористичните удари обаче се оказват неефикасни за натрапването на комунистическата система във все повече страни. Още в средата на 20-те години военните в Русия си дават сметка, че комунизмът ще бъде наложен по класическия път - с редовна армия. Тогава вече на Коминтерна се отреждат функциите на една пропагандна централа, но също така и на една централа, която да подготви някакви местни кадри, за да поагат на окупационната администрация като местни кадри на съответната окупирана страна.

Силно впечатление ми направиха слушанията пред една американска институция за това какво се е случило с Литва, Латвия и Естония през 1939-1940 г. През октомври 1939 г. Сталин налага на трите страни едни договори за подпомагане, но фактически те са окупирани от “червената армия”, което в рамките на десетина месеца води до формалното премахване на тяхната независимост през лятото на 1940 г. Там са и показанията на последния министър-председател на Литва от едно правителство, чийто състав е бил предварително стъкмен в съветската легация. За този премиер - Креве-Мицкевичюс е било преценено, че е човек към Москва, но се оказва, че той искрено е вярвал във възможността да има някакво съвместно съществуване между независима Литва и комунистическа Русия и това е, разбира се, голямата му грешка. До момента, когато е станал министър-председател, Креве-Мицкевичюс не се е занимавал с политика, но е бил извънредно популярен като драматург и писател. Оцелял по чудо от съветизацията, той споделя пред американската комисия след Втората световна война как в един момент си е дал сметка, че макар и да е министър-председател, не е наясно какво става в собствената му страна. Това е моментът, ксогато започват масовите депортации и избивания. В лагерите са хвърляни марколюбители и есперантисти, прогласени на бърза ръка за шпиони и Креве-Мицкевицюс поисква да се срещне със съветското ръководство. Броени дни преди Литва да бъде ликвидирана като държава, той е приет от Молотов и от Деканозов, който е емисарът на Сталин за Литва (за Естония е Жданов, а за Латвия е зловещо прочутият Вишински). Руските големци казват в прав текст на Креве-Мицкевичюс, че той трябва да забрави за съществуването на Литовска държава, Литва била предопределена да стане член на “Съюза на съветските социалистически републики”.

В един момент Креве-Мицкевичюс намира все пак някакви сили, за да каже, че всъщност Москва иска да възстанови границите на Руската империя отпреди Първата световна война: “Нищо подобно, отговаря рязко Деканозов, Втората световна война ще завърши с болшевизацията на Европа, а Третата световна война ще завърши с болшевизацията на целия свят!”. “Освен това, допълва Деканозов, ние имаме 40 хиляди инструктори във Франция, които подготвят почвата за съветизация на Франция”. Това, което прави впечатление е, че във Франция под нацистка окупация генерал дьо Гол съумява някак си да запази френската антинацистка съпротива под една шапка. В момента на осбобождението на Франция обаче въоръжени комунистически формирования започват масово изтребване на “неблагонадеждните” по предварителни списъци с довода, че това били “фашисти” и “колаборационисти”. Нищо ново под слънцето, тъй като комунистите в България действат, както е известно по същия начин, и то горе-долу по същото време. Оказва се също така, че при самото освобождение на Франция голяма част от средствата за масова информация попадат в ръцете на комунистите, голяма част от животоопределящи структури в икономиката са под контрола на комунистически профсъюзи и това предопределя изключително мощните позиции на Френската комунистическа партия десетилетия наред след Втората световна война. Всъщност ФКП започна да губи позиции, колкото и парадоксално да звучи това, едва по времето на Митеран, когато той включва четирима комунисти в правителството. Това бележи началото на края на ФКП. Никак не е случайно, че електоратът на компартията сякаш по скачени съдове се прелива към екстремисткия “Национален фронт” на Жан Мари льо Пен. Това само доказва за пореден път, че комунизмът, националсоциализмът и фашизмът са от едно и също котило.

Залезът на компартията във Франция надали отслабва обаче кой знае колко мощната мрежа, която продължава да си действа в тези страни и сега. Да речем ФКП сега не е това, което е била преди, но независимо от това, комунизмът продължава да има мощно влияние най-вече в университетските среди в западните страни изобщо, а не само във Франция.

Има още една причина, която прави едно официално международно осъждане на комунизма много трудно. Тази причина е споразумението между американския президент Джордж Буш-баща и последния ръководител на Съветския съюз - Михаил Горбачов край бреговете на Малта в началото на декември 1989 г. Много се е спекулирало с това споразумение и има хора, които си вярват на глупостта, че двамата си били разпределили сферите на влияние, като България пак била оставена под руски ботуш. За разпределение на сфери на влияние в Малта изобщо не става дума по една много проста причина - дори Горбачов си дава сметка, че в съвременния, вече прекалено глобализиран свят е невъзможно да има такова разделение на сфери на влияние. На срещата край бреговете на Малта действително е имало обаче някои договорки, които се свеждат до следното. Съдейки по това, което е публикувано в пресата, срещата се свежда до пълна капитулация на Горбачов и на комунистическа Русия. Горбачов се задължава не само да остави източноевропейците свободно да избират своята съдба, но да въведе и в самата Русия д правов ред, отговорност на управляващите пред управляваните, свободни избори и свобода на печата.

Фактът, че Горбачов се отказва от контрола върху Източна Европа, е сам по себе си изключително показателен. По всичко личи обаче, че според негласната уговорка Съединените щати не само че няма да повдигат в замяна на това проблема за престъпленията срещу човечността, извършена от комунистите, но няма да посяга и на авоарите, които същите тези комунистически големци имат в западни банки. Мотивацията според мен е очевидна - ако на номенклатурата от репресивния апарат и изобщо от комунистическата партия се кажеше, че й се отнемат и властта и парите, то тогава войните при разпадането на Югославия биха били детска игра в сравнение с отова, което щеше да последва. Някои казват, че нямало да се стигне до падането на Берлинската стена, но тогава тя вече е паднала. Със сигурност обаче щеше да се стигне до изключително кървава война или по-скоро до поредица от унищожителни войни. В резултат на малтенската договорка между Буш и Горбачов парите си останаха при комунистите, което им позволи много бързо да се префасонират в социалистически и социалдемократични партии (единственото изключение в тази насока са комунистите в Хърватия, които решиха от комунизъм да преминат направо в дясното пространство и създадоха дясноцентристка партия, която дълго време беше наблюдател в Съюза на неколективистичните и консервативните партии). Тази трансформация позволи на комунистите да контролират много голяма част от медиите, да обсебят лъвския пай от икономиката и да имат мощна политическа структура, която периодично да печели изборите. При нас това се усеща по твърде болезнен и драстичен начин, но не е много по-различна ситуацията и в останалите източноевропейски страни, където пребоядисалите се комунисти също често печелят изборите. В източните провинции на Германия, без оглед на астрономичните суми, които се хвърлиха, за да се поддържа и доближи жизненото равнище на източните провинции с това на западните, процентът на гласувалите за комунистите е дори по-голям, отколкото в България, което е странно и учудващо. Това означава мощни позиции, означава едно промиване на мозъците, което прави самото осъждане на комунизма на практика невъзможно. Единствено Чехия е малко по-настрана от тази закономерност.

В България нещата са особено трудни не поради някаква робска психика на българина, а поради факта, че България беше на периферията, на границата на съветската империя с две натовски държави. При това едната от тях - Турция имаше и продължава да има най-голямата армия след тази на Съедините щати в рамките на алианса. Поначало контролът на Москва върху Източна Европа се осъществяваше не толкова с видимото присъствие на “червената армия” в съответните страни, колкото по каналите на КГБ и нейните източноевропейски подразделения. В Източна Германия имаше и видимо военно присъствие, тъй като московските стратези са си давали сметка, че е много трудно да накараш германец да се бие срещу германец, докато за съжаление един българин много по-лесно можеш да го мотивираш да се бие срещу гърци, турци или евентуално срещу сърби, ако Тито не е много послушен. От друга страна е истинско чудзо, че при такъв повсеместен терор и контрол от страна на КГБ най-мощната въоръжена съпротива срещу комунизма след тази в Полша и Румъния е била в България. Горянското движение е смазано чак през 1954 г., след което в България нищо не се случва, но нищо не се случва и в Източна Германия след бунтовете през 1953 г. От средата на 50-те години на ХХ в. нататък контролът на Москва върху България и Източна Германия е железен.

Наистина в Чехословакия, която е също на границата на съветската империя с НАТО, се стига през 1968 г. до Пражката пролет, но това е до голяма степен чиста случайност. В Москва не са преценили, че човек като Александър Дубчек може да започне такива застрашителни за системата реформи. Александър Дубчек е прекарал детството си в Съветския съюз. Родителите му, които поради фанатизма си са отишли в комунистическа Русия, за да “строят живота нов”, получават позволение да се завърнат в Чехословакия, , забележете, през 1938 г., когато Сталин унищожава едва ли не целия апарат на Коминтерна. Значи това са хора, които са се ползвали с доверие дори на Сталин, който не е вярвал на никого. Когато започва смазването на Пражката пролет на 21 август 1968 г. Дубчек едва ли не се през сълзи е възкликнал: “Как могат да направят това на мен - най-искрения приятел на Съветския съюз”. Той просто си е бил техен човек, но в Москва не са очаквали, че той ще започне такива изненадващи реформи.

Колкото конттролът на Москва по линия на КГБ е по-силен, толкова по-мощна е и местната комунистическа номенклатура в съответната страна. Твърде интересни са в тази връзка наблюденията на писателя Георги Марков, убит по-късно от агенти на “Държавна сигурност” в Лондон. Той разказва как Тодор Живков споделял в негово присъствие за поредните си разговори с Брежнев: “Ти знаеш ли на тази среща Брежнев как ме дра?”. На разговорен български може да те “дере” началникът, фатмакът в казармата. С други думи, Тодор Живков подсъзнателно възприема Брежнев като началство, а не като ръководител на друга държава, па макап и по-голяма. Това обяснява защо след свалянето на Хрушчов, неговият наследник Брежнев смята, че Тодор Живков продължава да бъде много подходящ за ръководител на България. Без оглед на купищата лъжи, които Тодор Живков изписа и изговори преди да си отиде от този свят, аз съм склонен да вярвам на признанието му, че “в България нищо не можеше да се върши без съгласието на Москва”.

Това дава изключително мощни позиции на комунистическата номенклатура в момента, когато вече се разбира, че съветската империя се разпада. Ден след събарянето на Берлинската стена, тук се извършва някаква смяна, някакъв дворцов преврат. Общо взето, може да се каже, че тукашните комунисти действат по един доста сполучлив от тяхна гледна точка начин, тъй като запазват своите влиятелни позиции до ден днешен. В някои насоки нещата не са премонели кой знае колко от септември 1944 г. насам. Първият ръководител на съветска България е руският поданик Георги Димитров, съветски поданик беше и премиерът на последното изцяло комунистическо правителство - Андрей Луканов, кого си го уби и руската мафия. Следващият кандидат на БСП за премиерския пост също е полуруснак - полубългарин. Както виждате, влиянието и на хора, които дори етнически са някак си свързани с Русия продължава да е изключително силно в България.

Затова тук осъждането на комунизма е по-трудно отколкото дори в Румъния. В Румъния има институт за изследване на тоталитаризма, но и там това е неправителствена организация, подобна на Института за изследване на престъпленията на тоталитаризма, който учредихме преди няколко дена. За сметка на това в Полша, Чехия и Унгария съществуват държавни органи, които се занимават с изследване на престъпленията на комунизма. Тук можем само да мечтаем за това, още повече че сме свидетели на нови апетити да бъдат ликвидирани архивите на комунистическата “Държавна сигурност”.

Разбира се, тези архиви трябва да бъдат достъпни за публиката, именно за да не се повтори никога повече това нещо. Другото е, че комунизмът трябва да бъде недвусмислено осъден и то международно. В тази насока върви един процес в Парламентарната асамблея на съвета на Европа за международно осъждане на комунизма, но за съжаление вече се внесоха и някои недотам обмислени компромисни формули. Най-напред се изтъкна, че трябва да се осъди “тоталитарният” комунизъм, сякаш има някакъв нетоталитарен комунизъм. Напоследък някои поискаха да се осъди изобщо тоталитаризмът, но какйв тоталитаризъм, не се знае. Все пак някаква светлина се вижда и в българския тунел - имам предвид закона за престъпния характер на комунистическия режим, гласуван от 38-то народно събрание, без оглед на чисто декларативния характер на този закон.

Бих искал на края да споделя и един факт от последния отчет на Библиотеката на НБУ, който хем ме обнадежди, хем ме натъжи. Похвално е, че в такъв елитен университет като нашия, вестник “Дневник” е третият по броя на читателите всекидневник в библиотеката. На първо и второ място са обаче “Труд” на доносника на комунистическата Държавна сигурност Тошо Тошев и “24 часа”, който следва подобна линия. Хората просто са обезумели от това подобие на вестници и медии. Нещата в България са наистина трагични и като прибавим това съчетание на балкански национализъм и епизодични изблици на толерантност с повсеместна чалга, която се лее от най-популярното телевизионно предаване, картината е вече пълна.

Разбира се, самото членство на България в НАТО и евентуалното ни влизане в Европейския съюз издига пред метастазите на комунистическата номенклатура сериозни прегради и щат - не щат, те трябва да играят според правилата не само на валутния, но и на “политическия борд”. При все това не трябва да чакаме някой друг да ни свърши работата, за да не се сбъдне отново пророчеството на Левски, че който ни поднесе свободата на тепсия, той ще ни и зароби.

March 5, 2006

5 май 1818 година е роден Карл Маркс

Сакралната дата за БГ-социалистите и нещастието на родината ни

На 5 май са родени Карл Маркс и лидерът на българските социалисти Сергей Станишев

Вторник, 5 Май 2009

Карл Маркс

На 5 май 1818г. в германския град Трир се ражда Карл Хайнрих Мордехай – първият син на еврейския адвокат Хайнри Маркс. Никой автор не е имал повече читатели, никой революционер не е обединявал повече надежди, никоя идеология не е довела до повече убииства и никой човек не е имал такова влияние върху света, каквото Карл Маркс през ХХ век.

Марксизма: Философия на насилието

Погледнати общо трудовете на маркс оправдават само едно - насилствената революция! В основата на тази философия е разбирането за развитие чрез насилие над другите (единство и борба на противоположностите). Днес вече може да ни звучи смешно тълкуванието на Енгелс, че пилето и черупката са в смъртна борба помежду си в която пилето от ембрион ще излезне победител, като разруши черупката. Но тази основна и нечовешка идея подкрепена философски от всичките трудове на Карл Маркс доведе до 150 милиона невинни жертви избити във мирно време без съд и присъда.

Маркс: геният на злото

За да оправдае насилието и замъгли съвестта на хората Маркс използва страданието като оправдание и отрече вярата в Бога и духовното в човека за да заглуши съвестта на комунистите революционери - хора които подлъгани от неговата философия се превърнаха в безмилостни диктатори и убиици. Изучавайте историята и ще разберете, че без тези философски оправдания такива нечовешки режими никога не биха се появили. Във всяка епоха доброто и злото са се оценявали според господстващите идеи, а това с най-голяма сила се отнася за зверствата на комунизма оправдани като добро от идеологията на Маркс. Така Карлс Маркс се явява геният на злото, наместникът на Сатана на земята, Антихриста обърнал Евангелието за любовта с главата надолу.

При все това във времето в което живее неговите теории, схващането му за света са всеобщо отхвърлени, днес почти никой не го изучава. В очите на мнозина той е главен отговорник за някои от най-големите престъпления в историята.

През октомври на 1835г., усвоявайки латински, гръцки и малко иврит, Карл е изпратен от баща си в Бон да следва право. Баща му е трябвало да отиде да си го прибере поради разгулния му и пиянски живот там.

През 1843г. Маркс пристига в Париж. През лятото на 1844г. се среща с Фридрих Енгелс. От този момент в разсъжденията и действията си Фридрих и Карл ще бъдат неразделни. Заедно написват „Немската идеология” – една от най-значимите им творби. През 1846г. двамата приятели основават в Брюксел Комитет за комунистическа кореспонденция. Крайната цел на организацията е да застанат в центъра на европейската революционна дейност.

Манифестът: призив към революция довел един кошмар

През януари 1848г. Маркс съставя „Манифест на комунистическата партия” – текст поръчат от Лигата на комунистите в Лондон, който ще се превърне в най-разпространявания до днес нерелигиозен текст. Той призовава към революция и разрушение на "буржоазните институции", включително и семейството. Този манифест е събирал прах, докато се превръща в инструмента, който Ленин използва през 1917 за да завземе властта в Русия. От този момент пред светът започва да се разгръща един кошмар. Нация след нация падат в ръцете на безбожните комунисти. На 1.5 милиарда Марксизма бива наложен като национална идеология. На основата на тази философия комунистическите правителства упражняваха мощен монопол в контрола над населението. За 70 години приложение, Марксизма-Ленинизма доказа, че е най-варварския и нечовешки принцип на управление някога появявал се в историята.

Капиталът: катастрофален за икономиката

„Защото сме социалисти” и „Капиталът” са двете най-популярни творби за родните социалисти в последно време. Но какъв бе ефекта от Марксистките икономически теории в комунистическите страни? На кратко, прилагането на тази теория бе катастрофално за Съветската икономика, както и за всички страни където имаше влияние. Но въпреки провала на тази философия, БСП и днес не могат да осъзнаят, че комунизма никога няма да проработи понеже е базиран на една грешна теория. Марксизма е неспособен да разреши човешките проблеми, а носи само зло, понже се основава на отричането на Бог.

Сергей Станишев: управление на глобалната корупция

На този ден през 1966 г., в украинския град Херсон, е роден и лидерът на българските социалисти Сергей Станишев. Сергей Дмитриевич Станишев е 48-мият министър-председател на България. Завършил Историческия факултет на Московския държавен университет. Започва работа във Висшия съвет на БСП като главен експерт. През 2000 г. е избран за член на ВС и на ИБ на ВС на БСП като секретар по международните въпроси. На 44-я конгрес на БСП (2001) е избран за председател на ВС на партията. БСП ще остане в историята като партията най-масово ограбвала страната, по толкова мащабен начин, че дори не можеш да ги обвиниш. В тяхното управление не можеш да откриеш един двама корумпирани. При управлението на БСП говорим за глобална, системна и професионално обмислена корупция и ограбване на страната.

КРИТИКА НА ТРУДОВЕТЕ НА МАРКС:
Марксизма - Ленинизма
Материализъм
Материалистичната диалектика
Историческия Материализъм
МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ
Маркс за отчуждението
Многобройните масови убийства на Комунизма
.

Марксизма: Теоретично оправдание за масови убийства

без философията тези зверства никога нямаше да станат
. ПРОБЛЕМА Е В ТЕОРИЯТА НА МАРКС

Погрешната теория на Маркс е в основата за провала на Комунизма и за масовите убииства на комунистическите режими. Безбожната теория оправдаваща насилието доведе до 150 милиона невинни жертви.

Илюзията на Комунизма

Теоретично оправдание за масови убийства

Отдушник на неприязънта и омразата

Убива съвестта - превръща хората в животни

Истинския път за човешкото освобождение

Когато християнството се провали да изпълни копнежа за любов и справедливост, а се превърна в поддръжник на вълната от капиталистическа алчност по цяла Европа, и масите бяха затънали в горчива бедност, обещанието за спасение дойде не от небето а от земята. Името му бе комунизъм.

Социалистическото общество, обаче, изградено в Съветския Съюз следвайки ученията на Карл Маркс, не бе свободното и изобилстващо с блага общество което Маркс обеща, а по скоро едно подтиснато и икономически блокирало общество.

Илюзията на Комунизма
Преодолявайки много препятствия и борби, Комунистите правеха революции в надеждата да изградят рая на земята, свобода от подтисничество и изобилие. Но това което революциите донесоха в действителност бе, без изключение, лидери с окървавени ръце, подтиснати общества и търсещи начин да избягат бежанци, както и безнадеждно блокирала икономика. Това ни най-малко не бяха райски места на земята както проповядваха Марксическите лидери, а напротив, концентрационни лагери – ад на земята. Тази визия за рая наречена комунизъм се самодоказа като мираж който изкушава жадните хора в пустинята. Този мираж бе умело манипулиран от Тъмните Сили водещи историята из зад кулисите.

Грешката на Маркс
Причината поради която резултатите са абсолютно различни от тези, които Маркс предричаше, лежи в погрешното му учение. Маркс мислеше че е разбрал причините за човешкото отчуждение. Но Макар и неговата теория да целеше да освободи човечеството, тя в крайна сметка се превърна в теория подтискаща човешката природа, и отчуждаваща я дори повече по единствената причина, че методите предложени от него за това разрешение бяха напълно погрешни.

Маркс, на базата на философията на Хегел поде идеята за „осъществяване на свободата.” Но противно на Хегеловия идеализъм, той търсеше осъществяването на свободата от материалистична позиция. След влиянието на хуманизма на Фоербах Маркс търсеше това освобождение от гледната точка на икономическата социална реформа. Той избра комунизма като пътя към това освобождение, с метода на социалната революция чрез насилие. На кратко казано, Маркс приема, че доброто трябва да бъде наложено чрез зло - чрез насилие.

Теоретично оправдание за масови убийства
Следващата задача за Маркс бе да даде теоретична и философска подкрепа за тази социална революция (С други думи идеологическо оправдание на масовите убийства и насилие които последваха, което доведе до 150 милиона жертви на комунистическата смъртоносна машина). С тази цел той формулира материализма; съответно диалектически, исторически, и икономическия материализъм.

Измамливо нагласена теория
Внимателно изследване, обаче, на тези теории показва, че те въобще не са резултат от обективно изследване на законите в природата. По скоро те са гениално фабрикувани с единствената цел да дадат логично оправдание на вече поставената цел за социална революция. Така неговата теория дава философското оправдание за най-голямото в човешката история насилие от човек над човека. Личности като Ленин и Сталин не са извратили тази теория, напротив, те методично са използвали и следвали това философско оправдание за да потушават с невиждана жестокост и нечовешко насилие всичко което според тях е заплашвало комунистическата идея. Този модел се повтаря във всички страни които са комунизирани. Това са милиони и милиони жертви на насилие, което никога нямаше да се оправдае без трудовете на Маркс.

Убива съвестта - превръща хората в животни
Маркс логично е премахнал всички бариери за съвестта. Веднъж след като няма Бог, пред който да отговаряме, и християнското добродетелство и смиреност са отречени като „опиум за народа”, след като имаме философско оправдание да използваме насилие, и да считаме хората за нищо повече от материални животни без дух, какво друго можеше да очакваме? Само благодарение на тази Безбожна идеология комунизма се превърна в най-голямата машина за смърт която историята познава).

Да теорията на Маркс е погрешна и ненаучна, а някои казват „той просто се е заблудил”, но проблема е, че той е заблудил и Ленин, и Сталин, и милиони хора, включително и нас самите. Вместо просперитет този строй ни върна икономически назад и се оказахме страшно изостанали в сравнение със страните от запада. Вместо братство той докара доносничество и страх на всеки от другия. Трябва най-после да разберем защо?

Отдушник на неприязънта и омразата
Постановките на Маркс са причината за този крах. Той не осъзна правилно корените на злото; егоизма, който е резултат от човешкото грехопадение. Той нямаше разрешение за този коренен проблем, а просто даде отдушник на неприязънта и омразата която е в сърцата на страдащите по това време работници. Но да смениш едни управляващи егоисти с други, по-малко образовани, и то след като си ги научил да мразят и убиват, къде е възможно добрия изход от това? Това е безбожна, нечовешка и анти-научна теория, каквато никога човечеството не трябваше да доживее да види. А това че е гениално систематизирана от Маркс, се явява най-голямото нещастие за всички които станаха негова жертва.

Всичките трудове на Маркс оправдават едно - масовите убийства:

Материализъм

Материалистичната диалектика

Историческия Материализъм

МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ

Теорията на Маркс за отчуждението

Марксизма е изцяло написан и систематизиран за да оправдае използването на насили с уж красивите идеали за изпълнение на човешките мечти.

Истинския път за човешкото освобождение
Либерални атеисти които са анти-комунисти, не могат да изкоренят комунистическата теория (на войнствения атеизъм). Причината е в това, че дори и комунизма да е изключително анти-религиозна и атеистична идеология, самата тя се явява като вид религия, фалшива религия, която Николас Бергиев нарече „религията на Комунизма”. Следователно само истинска Бого-центрирана идеология може да изкорени комунизма напълно, така както „само светлината може да отстрани мрака.”

Какво би станало ако вместо насилието Маркс бе оправдал философски Революция на Сърцето и Истинската Любов? Ако вместо отдушник на грешната природа Маркс бе застанал за Истински Семейства и Истински Характер? Ако вместо убийства и насилие бе оправдал философски нуждата от смирение, добродетели и живот за другите. Но всъщност Марксизма бе инструмент на Тъмните Сили. В християнството наричаме тези Тъмни Сили „Сатана”. По време на своя режим Сталин бе в постоянен страх пред заговор за убийство Под господството на Сатана, и диктатора и народа бяха под господството на страха.

Комунизма и Маркс: Илюзия, заблуда, машина на смъртта Илюзията на Комунизма - Tова което насилствените им революции донесоха в действителност бе, без изключение, лидери с окървавени ръце, подтиснати общества и търсещи начин да избягат бежанци, както и безнадеждно блокирала икономика.

Роден и отгледан в Концентрационен лагер

Северна Корея

Той е видял майка си и брат си да бъдат екзекутирани буквално пред очите му!

Нека не забравяме реалсността на тиранията която съществува във Комунистическите страни. Това е видео с разказа на един младеж, който е бил роден и огледан в Северо Корейски концентрационен лагер.

Северна Корея днес има мрежа от няколко десетки концентрационни лагери сравними с тези от Аушвиц и Дачау от миналото. В тях има над 250 000 политически затворници с техните семейства. Северна Корея е държава-затвор. Там няма свобода на религия, слово, движение, събирания - те нямат право да напускат нацията. Заловените в опит да избягат от страната са измъчвани и убивани; или продавани като сексуални робини.

Донг Хюк Шин, 26-шен младеж, който е бил роден и отгледан в концентрационен лагер, успява да избяга и напусне страната. Шин се ражда на 19, ноември 1982 и нарича лагера свой дом до 2005.

В лагера той е претърпял всекидневни побои, мъчения, мъчителна диета на гладно мъчение. Той е виждал насилствени аборти, дори е свидетелствал на екзекуцията на собствените си майка и брат през 2006. "Дори не знаех, че емоции като радост, щастие и комфорт съществуват. Единствените емоции които познавах, бяха страхът: страх от побой, страх от глада, страх от мъчения и смърт."

The North Korean: Born And Raised In A Concentration Camp

North Korea today is home to a network of several dozen concentration camps rivaling those of Auschwitz and Dachau of days past, hosting over 250,000 political prisoners and their families. North Korea is a prison state- there are no freedoms of religion, speech, movement, assembly- even the right to leave the nation is barred from the people. Hundreds of thousands of North Koreans have fled to neighboring China, only to be hunted down by Chinese authorities and sent back to North Korea to face torture and death; or to be sold by brokers and smugglers as labor or sexual slaves.

Dong Hyuk Shin, a 26-year-old North Korean defector born and raised in a concentration camp. Shin was born on Nov. 19, 1982 and called the camp home until 2005. While at the camp, he endured daily beatings, torture, starvation-level rations, saw forced abortions and even witnessed the public execution of his mother and brother in 1996. Shin described his life of total isolation from the world: “In South Korea, although there is disappointment and sadness, there is also so much joy, happiness and comfort. In Kaechon, I did not even know such emotions existed. The only emotion I ever knew was fear: fear of beatings, fear of starvation, fear of torture and fear of death.”

This is the story that LiNK’s Executive Director Adrian Hong briefs on in the clip below. Liberty in North Korea, or LiNK, is an international non-governmental organization devoted to human rights in North Korea and the protection of North Korean refugees. Hoping you would share your ideas on the issue.

Грешките на Марксизма - Ленинизма

• 
• Марксизма - Ленинизма
• Материализъм
• Материалистичната диалектика
• Историческия Материализъм
• МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ
• Маркс за отчуждението
• Масовите убииства на Комунизма
• Муун: Ключова роля за падането на Комунизма
• Комунизма у нас
• Лявата схема у нас
  

ГЛАВА 1
ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПРИРОДА НА
МАРКСИЗМА - ЛЕНИНИЗМА

Убеждението на Д-р Мун е, че за да се противопоставим на комунизма, трябва да изясним основните позиции на Марксизма-Ленинизма. Повече от очевидно е, че в който и да е конфликт, едната страна е агресор, а другата отвръща на атаката. В случая на Марксизма-Ленинизма и неговите представители, те са тези, които последователно са инициирали конфликтите, в които са били въвлечени, принуждавайки другата страна да отвърне на агресията.

Страната, която се сблъсква с агресия първо трябва да схване истинското естеството на противниковата военна сила, въоръжението му и т.н. След това трябва да се сдобие с превъзхождащо оръжие, което да може да победи целия арсенал на врага. Абсолютно същият принцип се прилага и в случая на идеологическа конфронтация. Първо, Марксизма-Ленинизма трябва да бъде изобличен като се анализират подвеждащите измами на идеологическите и философските му постановки. След това, тази идеология трябва да бъде конфронтирана с контра-теория, която да може да унищожи силата й.
Тогава, каква е фундаменталната природа на комунизма? За начало можем да кажем, че Марксизма-Ленинизма като цяло застъпва антирелигиозна и атеистична позиция (войнствен атеизъм). Отхвърляйки религията, комунистите са целели да унищожат всички съществуващи възгледи за стойност. След това, под маската на привиден\полу-национализъм, те са се опитвали да парализират истинското национално съзнание в множество страни чрез унищожение на традиционните форми на култура.
За да постигнат тази си цел незабавно, комунистите са пропагандирали насилствената революция. Цялостната теория на Марксизма-Ленинизма е служила да намери точка по точка рационално обяснение и оправдание на насилствената революция. С други думи, комунистическата теория е във функцията си на оръжие, а не в позиция да търси истината. Поначало, Марксизма-Ленинизма е нищо друго освен опит да се използва замаскирана лъжа като средство за постигане на цел. Тази теория е служила като подготовка за революция, като компас и план за действие. В ранния си живот Маркс е критикувал немския философ Лудвиг Фойербах и неговия материализъм. Маркс настоява, че до този момент философите се задоволявали единствено да обяснят историята, но тази тенденция според него е трябвало да се промени радикално (Тезиси върху Фойербах). За да подготви такава промяна в историята и обществото чрез насилствена революция, Маркс създава и публикува съчиненията си върху материалистическата диалектика и историческия материализъм, както и икономическите теории на “Капиталът”. В следващите глави ще се постараем да изложим една по една заблудите на Марксическата теория, замислена да служи като оръжие. Ние ще опровергаем тези заблуди и ще представим кратка контра-теория, започвайки с материализма.

РОЛЯТА НА Д-Р МУН ЗА ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА

Днес няколко книги и многобройни свидетелства от политици признават следния факт, без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма..

Убеждението на Д-р Мун бе, че за да се противопоставим на комунизма, трябва да изясним основните позиции на Марксизма-Ленинизма. Сан Мьон Мун успешно изобличи Безбожната идеология оправдала най-големите в историята масови убийства. Макар мнозина да се опитват да прикрият това, обществена тайна е, че негова е ключовата роля за падането на Комунизма. Президент Рейган лично заяви, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма. "Неговия принос е основно идеологическата победа. Той посочва основните грешки на философията и практиката на тази сатанинска и безбожна сила. Чрез Вашингтон Таймс и други свои издания д-р Муун обръща силите в идеологическата Студена война. Създаденият от него вестник Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война. А това е ключовия момент както за стабилизиране на западната политика за спиране на Комунистическите инвазии, така и за вътрешното рухване на пропагандната заблуда в Комунистическите страни. В допълнение, основаната от Сан Мьон Муун организация за "Победа над Комунизма" образова милиони обществени, политически и религиозни лидери за реалната Безбожна същност на тази Тоталитарна система. Това успешно възпира нахлуването на Марксизма в Латинска Америка и много други страни от третия свят. В Корея Сан Мьон Мун изпълва площада Йо-и-до с 1.5 милиона души (на снимката), в рали за възиране комунистическото влияние от Северна Корея. В крайна сметка Д-р Муун се явява основната сила която обръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази Тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространените фалшиви слухове срещу д-р Муун и Движението му за Мир. Чрез основаната от него "Световна медиина асоциация", д-р Муун образова дори журналистите в СССР от където вълната на осъзнаване ефектира в промяна на мисленето дори в КГБ. Тази вълна създава базата за появата на идеята за "Перестройка" и нейното безпрепятствано развитие. Четири години след напускане на поста си Горбачов лично отива да благодари на Сан Мьон Мун за напътствията при осъществяване на Перестройката. За тези които не знаят, благодарение на д-р Муун се осъществява успешното спиране на Комунизма в Никарагуа и падането на Съветските сили в Авганистан. По-обстойни подробности за това как един човек, преподобния Мун, успява да обърне историята, и как без неговата ключова роля дори най-великите сили бяха безсилни да направят това, тепърва ще се разкриват в бъдеще.

Материализъм

ГЛАВА 2

МАТЕРИАЛИЗЪМ
КРИТИКА И КОНТРА - ПРЕДЛОЖЕНИЕ

І. МАТЕРИАЛИЗМЪТ В РОЛЯТА НА ОРЪЖИЕ

За да разграничи своя материализъм от традиционните форми на материализъм, Ленин говори за “войнствен, борчески материализъм”. Това всъщност е материалистична теория, предназначена да служи като оръжие.

Тъй като една революция обикновено е придружена от насилие, убийства и разрушение, то всяко отношение, свързано с умереността на хуманитаризма, сантименталността и дори опортюнизма, представлява препятствие. Агресивната революция по-скоро изисква безмилостно, жестоко и войнствено отношение. Според тази перспектива, на човешките същества трябва да се гледа като на животни. Ако човеците са силно еволюирали животни, при нужда те могат да бъдат малтретирани и дори изколени без каквито и да е задръжки, както се постъпва със всички останали животни. Това е отношение на безмилостна жестокост и то формира идеологическата сърцевина на войнствения, комунистически материализъм. В допълнение към това, Маркс и неговите последователи са \1. разглеждали от чисто материалистическа позиция\ \2. приложили материалистическия подход\ към изследванията на естествените и дори обществените науки, както и към развитието на историята. Според това им виждане, човеците няма начин да минат отвъд ограниченията на материалните закони на естествения свят. Развитието на човешката история чрез насилствена раволюция е подчинено на същите материални закони, които никое човешко същество не може избегне. Затова, материализма в материалистичното виждане за историята (историческия материализъм) също е предназначен да служи като оръжие.


ІІ. КРИТИКА НА МАТЕРИАЛИЗМЪТ

А. Причина за критиката

Материализмът по своята същност е философска (онтологична) позиция и като такъв, неговите достойнства и недостатъци е нужно да бъдат преценени тук. Свободата на мнение е част от нашето човешко битие. Но при все това, философия, която отрича основното достойнство на човешката личност и търси оправдание за убийство, трябва да и се противопоставим с пълна решителност.

Като теория обаче, комунистическият материализъм не е различен от формите на материалистичните постановки, изложени от мислителите на свободния свят (“демократичен материализъм”). Но той трябва да бъде оборен, защото е поставен да служи на зла цел. Дори един нож, създаден за добра цел, може да бъде използван от крадец, за да убива и ограбва хората. Но преди всичко, така както учим невръстно дете да не злоупотребява с потенциално опасен нож, по същия начин е нужно да покажем ограниченията на истината, съдържаща се в материализма. По този начин ще покажем, че той не може да бъде използван за оправдаване на насилствена революция. Поради това, че комунистите вярват, че материализма е абсолютната истина, те приемат, че хората са в основата си са животни, и че не е проблем да се убие и разруши собственост, за да се постигне тяхната цел. Ето защо е нужно ясно да покажем, че комунизма не е единствената възможна истина, че Марксистките учения са оспорвани\условни, и че убиването на човешки същества е най-големия грях. Това е истинската причина защо трабва да се противопоставим на материализма.

Б. Съдържание на Критиката

Есенцията на материализмът може да бъде изложена чрез твърдението, че съзнанието произлиза от материята, т.е. че материята е произлязла първа, а съзнанието второ. Това заключение отвсякъде погледнато, не е нищо друго освен мнение, базирано на вероятност\възможност, но въпреки това е представено като единствената абсолютна истина. В следващите параграфи ще се опитаме да покажем как това всъщност е оспорвано заключение.

Марксистката позиция, че съзнанието е произлязло от материята ще бъде изследвано на базата на факти, свързани с развитието на Вселената и умствените явления при мозъчните клетки. Ако вземем за пример начинът, по който Земята е била формирана, комунистическата теория отстоява, че това не е било по никакъв начин процес на сътворение, въвличащ\ангажиращ съзнание или дух. Според комунистите, това е било материално развитие, продължило няколко милиарда години и завършило с появата на човешките същества и човешкото съзнание. Именно това е представено като научен факт. По подобен начин се твърди, че духът е произлязъл от материята, и че когато клетките на мозъка са разрушени или нервната система е под упойка, съзнанието е засегнато неблагоприятно. Ако пък мозъкът е здрав, то и съзнанието е здраво. Всичко това отново е представено като беспорен факт.

Нека сега представим критиката ни спрямо тези твърдения. Първо, ако ще представим доказателството, че човешките същества и човешкия дух са резултат на материалното развитие на Вселената, трябва да покажем, че развитието на Вселената е необратимо движение, насочено в специфична посока. Ако такова движение се осъществи, ние трябва да проверим дали тази му необратимост и насоченост са неизбежни или инцидентни. Комунистите отстояват приоритетността на материята без да са изследвали този въпрос. Ако действително това необратимо и целево-насочено движение е като това на растение, растящо да дава плодове, то ние трябва да приемем, че от самото начало на Вселената определен духовен елемент, наречен космичен живот е бил в действие. Можем да заявим това, защото за да може развитието на едно растение да е необратимо и целево-ориентирано, трябва още от самото начало в семето да е действал духовен елемент, наречен “живот”. Този елемент е нужен, за да регулира процеса на израстване, който ще доведе живия организъм да даде плод.

Второ, ако ще докажем логически, че човешкия дух е създаден от мозъчните клетки, то трябва да елиминираме възможността от латентно присъствие на духовен елемент там, \1 иначе това би провокирало съзнание\мислене или духовно явление чрез посредничеството на мозъка.\ \2както и това, че по този начин духовно явление или съзнание\мислене могат да се появят чрез посредничеството на мозъка\. Например при радиото, звука (гласове, музика) не се произвежда директно от радио оборудването. В действителност, звукът е трансформиран в радио-вълни, които се излъчват от радио-център и достигайки радио-приемника, се преобразуват в звукови вълни от радио-оборудването. По подобен начин, не можем ли да си представим, че духовния елемент е така да се каже “скрит” зад мозъка и се появява като действителен дух едва като премине през мозъчните клетки. Така ние не можем да стигнем до някакво ясно заключение, единствено защото състоянието на мозъка (добро или лошо) влияе на състоянието на духа. В резултат на това, така наречената истина на материализма е в най-добрия случай една възможност и не може никога да бъде единствена и абсолютна истина. Това обаче не възпрепятсва Марксистите да представят оспорвана позиция на материализма като научна истина.


В. Контра-придложение на Материализма

Сега ще се опитаме да представим онтологична перспектива, която може да служи като алтернатива на материализма. Следва да подчертаем, че докато духът и материята се явяват като две отделни същности, принадлежащи към различни категории в света на явленията, техния основен произход е идентичен.
Според съвременната квантова физика, елементарните частици, изграждащи атомите, са съставени от енергия. Казано по-точно, елементарните частици са изградени от енергия, която съществува под формата на вълни и на частица. Тази енергия обаче, няма нито маса, нито форма и не може да бъде точно описана като нещо материално. Нямайки нито маса, нито форма, това не по-различно от съзнанието. С други думи, можем да преценим, че енергията и духа имат един и същи основен произход. В заключение можем да кажем, че енергията е носител на характеристиките на духа или дух, носещ характеристиките на енергия.
Точно както една линия, започваща от точка, може да бъде начертана в две посоки, то духът и материята могат да бъдат разгледани като като развития в две различни посоки, но започващи от едно и също място. Не е вярно, че духът е бил първи, а материята е произлязла по-късно, нито пък е истина, че духът произлиза от материята. Вместо това можем да кажем, че двете са били едно в света на първоначалната причина. Тази онтологична позиция може да бъде представена като Теория на (oneness) единоначалието\цялостността\неделимостта, където материализма и идеализма като компоненти на Обединителната Теория могат да бъдат преценени като взаимодопълващи се страни в\ наблягащи (This ontological position can be referred as Theory of Oneness, whereby materialism and idealism can each be considered to be a one-sided emphasis on one of the components of Unification Theory.)
След като духът и материята са две същности, произлизащи от една и съща първопричина, то те са винаги дълбоко свързани и ангажирани във взаимодействие един с друг. Следователно те никога не биха участвали в процес на взаимно разрушение. Този факт представлява основата за закона и теорията на Даването и Приемането, според които всяко развитие се осъществява чрез действие на даване и приемане между духовен и материален елемент.
И все пак, въпреки че духът и материята произхождат от едно същество, духът предопределя причина, следователно свободна воля, докато от своя страна материята има пасивна природа. В тяхното взаимодействие (действие на даване и получаване), духа е в позицията на субект и движи(acts upon) материята.
Безспорно, the Theory of Oneness може да бъде преценена единствено като една от няколкото възможни изражения на истината, но тя е по-универсално приложима отколкото материализма или идеализма, което стана ясно при дискутирането ни на комунистическата теория. Изследвайки твърдението, че духът е продукт на материята с помощта на примерите от развитието на Вселената и функционирането на мозъка, ние можахме да покажем, че метода на доказателство, използван от Марксизма е нищо повече освен условна\своеволна\произволна (arbitrary) хипотеза. Както току що видяхме, според представената от нас Theory of Oneness, дори ако развитието на Вселената бъде разгледано в светлината на материалните фактори, трябва да признаем, че подобно на растежа на растенията, живота управлява това развитие. И също както духовният елемент (или космическия живот) управлява на вселенско ниво, можем да сметнем, че духовните феномени, произтичащи в мозъчните клетки са на базата на действието на даване и получаване между мозъчните клетки и духовните елементи зад тях.
Веднъж изправени пред Theory of Oneness, твърденията че духът е просто продукт на материята, и че матераята е по-важна от духа, не могат повече да бъдат актуални. Същото се отнася и за твърдението, че човеците са материални същества и подобно на животни могат да бъдат убивани, когато се сметне за необходимо. Духът не произлиза от материята; по-скоро и двете водят произхода си от един и същи източник и във взаимодействието между тях духът е субект.
Човеците са духовни същества и като такива те притежават духовни елементи като индивидуалност, характер, достойнство и свобода, които трябва да бъдат уважавани.

Материалистичната диалектика

ГЛАВА 3

ДИАЛЕКТИКА
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В настоящата глава ще изложим критика на материалистическата диалектика и съответна алтернатива по отношение на позицията и. Но първо ще обясним начина, по който комунистите я използват като средство да оправдаят своята насилствена революция.

До 1970-те Комунистическата империя се разраства и завзема над една трета от света. Червената революция се разширява по терористични методи с много кърваво насилие и преврати. След заемането на властта се въвежда диктат с цената на милиони невинни които биват избити по нечовешки начини. Броят на избитите, само в мирно време, от тази безпрецедентна "Червена машина на смъртта" е 150 милиона. Това не би било постижимо без помоща на тази безбожна, сатанинска философия.

І. МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ДИАЛЕКТИКА КАТО ОРЪЖИЕ

Марксовата диалектика произхожда от Хегеловата философия. Маркс критикува Хегеловия метод като казва, че той трябва да да бъде обърнат “right side up” наопъки. Той накрая комбинира Хегеловата диалектика с материализма на Фоербах и така създава свой собствен диалектически материализъм, който става диалектика на комунизма.

Има причина защо Маркс е трябвало да обърне Хегеловата идеалистична диалектика в своята материалистична диалектика. В разработката “Философия на Закона”, воден от диалектиката си, Хегел преценява, че родината му Прусия е рационална държава и силно защитава тази си позиция. В предговора й, Хегел заявявя, че “което е рационално е актуално, и което е актуално е рационално”. В това си твърдение той има в предвид, че реално съществуващата държава Прусия е рационална (т.е. идеална). Но тази му позиция е била оспорена от т.нар. Леви Хегелианци (към които е принадлежал и Маркс), според които съществуващата държава е изпълнена с противоречие и трябва да бъде променена в рационална държава. Според Хегеловата “Философия на Закона”, Прусия е мястото, където всички сблъсъци, конфликти, аморалност, мизерия, корупция и всякакви други злини на гражданското общество могат да бъдат изцяло изкоренени. Така би се родила рационалната държава, където разрешението на тези злини би гарантирало човешките свободи и права. Маркс от друга страна е смятал, че за да бъде една държава рационална, формата на управление трябва да бъде сменена насила от пролетариата, и че само по този начин може да има подобрение на икономическите условия. За философските основи на тази трансформация (революция) е трябвало да послужи материалистическата диалектика. Хегеловата идеалистична диалектика се ограничавала единствено до обяснение на историята и е достигала най-много до игра с идеите. В Марксовите очи тя никога не би могла да разреши противоречията и неправдите на Пруското общество. Начинът да се трансформира гражданското общество в рационална същност е чрез материални промени, обуслявящи необходимостта от насилствена раволюция на пролетариата. За да обоснове това идеологически, е трябвало да се представи диалектическия материализъм. Така, от самото начало, Марксическата диалектика е била предназначена да служи като оръжие.
Как тогава Марксовата диалектика е била използвана като средство за извинение? Тя е трябвало да служи като философско оправдание за убийство, разрушение, преврат и всякакъв тип брутално поведение. Тъй като на тези действия се е гледало като на необходимост за осъществяването на комунистическата революция, те автоматично биха се сметнали за справедливи. За Маркс и неговите последователи, диалектиката е теория, която обяснява развитието чрез всеобща борба на противоположностите. Във всяко битие задължително има два противопоставящи се елемента (източник на конфликт). От една страна, тези елементи съществуват във взаимоотношение на единство. От друга, те се противопоставят един на друг. Според Ленин (“Философски бележки”), в диалектическото взаимодействие, единството е производно\уклончиво, условно и временно, докато борбата е абсолютна. За Хегел, важният момент в диалектиката е било единството на противоположностите. За Маркс, Енгелс и Ленин, ключовият момент е тяхното противоборство. От гледната точка на тези мислители, борбата е задължителен компонент на развитието и това е обективен закон, който по никакъв начин не може да бъде повлиян от човешката субективност. Обективните закони като природните например, не могат и не трябва да бъдат променяни от човешка намеса. Ето защо, след като насилствената революция е закона на развитието за обществото, тя не може и не трябва да бъде възпрепятствана по какъвто и да е начин. Осмисляйки така революцията, комунистите винаги са пламтяли от революционна страст и всеки, който не помага в това ничинание е бил заклеймен\дамгосан от тях като реакционер\опозант.

Когато либералните интелектуалци са се противопоставили на комунизма, те изследвали съдържанието на диалектиката и открили известна истина в нея. Но от друга страна, те намирали комунистическата практика за прекалено екстремна. Комунистите просто отминавали безмълвно такива недоволства и така желанието на интелектуалците да се противопоставят на комунизма отпадало.

ІІ. КРИТИКА НА ДИАЛЕКТИКАТА

Въпреки упорството от страна на Маркс, Енгелс и Ленин върху факта, че всичко се развива чрез конфликт, те не са могли да предоставят дори един пример за това от естествения свят. Маркс не се опитва да предложи пример за развитие от естествения свят. Той просто прилага принципа на диалектиката към историята и заключава, че тя е история на класова борба, но това няма нищо общо с истинността на диалектиката. Така става ясно, че Маркс е подбрал тази тема, за да му послужи като оръжие. Дори би било по-коректно да се каже, че той е изфабрикувал цялостната си теория на материалистическата диалектика, за да я използва като средство за оправдание на насилствената революция. Накрая, Енгелс е бил този, който подробно изучава различни естествени науки (астрономия, физика, химия, биология, механика, математика и др.) и написва книга, в която показва как материалистическата диалектика се прилага без изключение във всички явления от естествения свят. Тази книга се нарича “Диалектика на Природата”. В друго свое съчинение “Социализмът: Утопичен и Научен”, той отново твърди, че природата е доказателство за диалектиката и заявява: “Природата в основата си се движи според диалектиката”. Изненадващо обаче, Енгелс не може да даде дори един пример за развитие чрез диалектика от естествения свят. Единственото, което прави е да представи по един безреден и случаен начин примери, които нямат нищо общо с развитието и могат да бъдат обяснени по начин, противоположен на диалектиката. В най-добрият случай това е себезаблуждение от страна на автора. В най-лошият, това е опит да подведе другите.

Според Сталин, развитие е това, което води от старото качествено състояние към ново качествено състояние; това е движение напред, което води от простото към сложното и от долното ниво към по-горно (“Диалектически и Исторически Материализъм”). Логично погледнато, примери, които отговарят на гореспоменатия тип на развитие в естествения свят, могат единствено да принадлежат към развитието на вселената, еволюцията на живота и израстването на живите организми (животни и растения). Енгелс обаче, не предлага какъвто и да е пример от този тип, а се ограничава до такива от физиката, химията, механиката и математиката, които нямат никаква директна връзка с развитието. Сред примерите от естествените науки, които реално са свързани с развитието, са тези от астрономията и биологията. От астрономията, Енгелс би трябвало да даде примери, свързани с формирането на космическите тела през периодите от милиарди години. От биологията би се разгледал въпросът за еволюцията от ниските форми на живот към по-висшите такива, покълването на семената, процесът през, който яйцето се развива в пиле и т.н. В действителност Енгелс не предлага по-задълбочени обяснения върху който и да е такъв пример.

Ленин също предлага свои собствени примери за диалектика, но те също не са свързани с въпроса на развитието. Примерите му от математиката включват връзката между + и -- , както и между диференциални и интегрални пресмятания. Примерите му от механиката се отнасят до силите на действие и противодействие; от физиката пък разглежда случая на положителните и отрицателни електрически заряди; а от химията свързването и дисоциацията на атомите (“Философски бележки“). От всичко това можем да заключим, че опитвайки се да покажат, че природата е доказателство за диаректиката, Енгелс и Ленин по-скоро показват, че природата дава доказателства за обратното.

ІІІ. КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИАЛЕКТИКАТА

Както видяхме, Маркс, Енгелс и Ленин не са успяли да представят развитието на природата като диалектически процес. Затова сега ще използваме за пример процеса на трансформирането на яйцето в пиле, за да покажем грешката на материалистическата диалектика и да предложим алтернатива. Този пример, както и покълването на семената представят убедително идеята ни за контра-предложение на диалектиката.

Излюпването настъпва, когато ембриона е усвоил съдържанието на жълтика и белтъка на яйцето и така развил се в пиле, накрая разкъсва черупката. Според комунистическата теория, този процес следва законите на диалектикато. Яйцето (жълтък, белтък и черупка) е в позиция на Тезис, а ембриона е в позиция на Антитезис. След като успешно се пребори срещу жълтъка и белтъка, ембриона накрая се изправя срещу черупката, разбива я и се появява като пиле, или Синтезис. Обаче, за да може този процес да отговаря на диалектиката (борба на противоположностите), ембриона и останалите елементи в яйцето трябва да са в конфликт на интереси и техните цели да са противостоящи. Ако обаче интересите и целите съвпадат, то тогава конфликта и борбата нямат място.

В нашия пример, никой не може да отрече, че всички елементи заедно (ембрионът, жълтъкът, белтъкът и черупката) допринасят за формирането на пилето. Ембрионът представлява произхода на пилето, жълтъка и белтъка представляват хранителната среда, а черупката защитава пилето през периода на оформянето му. Всички елементи вътре в яйцето съществуват заради общата цел да се създаде пиле, следователно те определено имат общ интерес и поради това конфликта е изключен. Именно хармонията и кооперирането позволяват да се постигне общата цел, която е създаването на нов живот. Същото е валидно и в случая на покълването на семето. Зародишът, хранителната обвивка и люспата заедно допринасят за семето да покълне. Казано отново, развитието чрез конфликт е абсолютно изключено, тъй като то става възможно чрез хармонично действие на даване и получаване между ангажираните елементи. Или, това е което наричаме закон за даването и получаването. Всяка форма на развитие във Вселената (включително и историческото развитие), се осъществяват на базата на този закон. Единствено в случая на историческото развитие често се приема, че конфликта играе роля\ е определящ, но това е поради объркването между процеса на развитие и процеса на възстановяване.

Така законът за даването и получаването представлява истинското контра-предложение на диалектиката. Когато искрените хора, които досега са вярвали на истината, представена чрез диалектиката, видят ясно, че няма дори един пример в природата, потвърждаващ тази теория, те вероятно биха заключили, че метафизиката на Марксизма е погрешна. Те ще осъзнаят, че са били подвеждани от илюзията на диалектиката. Материалистическата диалектика е била изфабрикувана с единствената цел да оправдае убийствата и войната. Докато човечеството подкрепя тази теория, конфликтите няма да престанат и трайния мир ще остане непостижим. Законът за даването и получаването е истинския закон на развитието и поради това избиването на човешки същества е грубо престъпление срещу естествения закон.

Историческия Материализъм

ГЛАВА 4
МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКОТО СХВАЩАНЕ ЗА ИСТОРИЯТА
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Материалистическото схващане за историята е приложение както на материализма, така и на диалектиката в изучаването на развитието на историята. В тази перспектива историята се развива под въздействието на материални фактори и класова борба. Този раздел от Марксизма-Ленинизма е едно от главните оръжия на тази теория.


І. ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО ОРЪЖИЕ

Според това виждане, човешката история е история на класова борба. В капиталистическото общество, класовата борба достига своя завършек \крайната\окончателната си форма\. Веднъж когато комунистическата революция разруши капитализма, най-накрая ще се установи царството на вечната свобода. Само тогава старата човешка история ще приключи и истинската история ще започне (Енгелс, “Социализма: Утопичен и Научен”) и идеала на човечеството ще се реализира. За младите хора специално, това виждане за историята може да яви като предвещание за светлото ново бъдеще. Това е илюзия, която има силата да създаде здрава вяра в настъпването на комунистическия идеал. Тези, които приемат материализма и диалектиката като безспорна истина и приложат тази мисъл към историята, неизбежно ще заключат, че историческия материализъм е самата истина. Комунистите разпространяват своята идеология като първо порицават експлоатацията, подтисничеството, упадъка, абсурдността и други лоши аспекти на капитализма. Така става лесно за тях да убедят искрените млади хора да повярват в техните идеи. Младежта има силно чувство за справедливост и дълбок копнеж за идеален свят. Съвсем логично е тогава, че те ще се вслушат в предвещанието на историческия материализъм, след като той докосва тези чувства.
Факт е, че сред многото гледни точки за историята, появили се досега, никоя не е могла да вдъхнови младите хора с визия за бъдещето така както е постигнала Марксовата материалистична концепция за историята. В древна Гърция Херодот и Тукидит са имали фаталистично виждане за историята, а Аристотеловото виждане е било циклично. В ранното Средновековие Августин е предложил провиденциалното виждане за историята. В близкото минало, Висо, Волтер, Кондорсет, Кант, Хердер, Лесинг и Хегел до един са предложили виждането за универсалния прогрес, базиран на човешкото съзнание. От друга страна Дилтей, Бергсон и Симел базират виждането си за историята на своите философии за живота. Арнолд Тойнби от своя страна предложи културистичното виждане за историята. Но всички тези виждания за историята не намериха интерес в поколенията след смъртта на авторите им и днес те са почти забравени.
Единствено материалистичното виждане за историята, бъдейки част от комунистическата идеология, имаше силата да предизвика жаден интерес сред младите поколения. Ако не се изобличат грешките и противоречията на историческия материализъм и не се изложи за какво те служат, няма да може да се сложи истински край на комунизма. Също няма да може да се намери рамката, в която да се реализират успешно надеждите на младежта за идеален свят. Именно тук лежи силата на историческия материализъм като оръжие.


ІІ. КРИТИКА НА МАТЕРИАЛИСТИЧНАТА\МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИСТОРИЯТА

Както току що видяхме, материалистичното виждане за историята предполага, че обществото се развива чрез материалните условия и класова борба. “Материалните условия” тук се отнасят до производителните сили, а “класовата борба” до сблъсъка между управляващата и подтиснатата класа. В предговора на своя “Принос към Критиката на Политикономията”, Маркс заявява, че “в определен етап на развитието, материалните производителни сили на обществото влизат в конфликт със съществуващите производствени взаимоотношиния… Според нивото на развитие на производителните сили, тези взаимоотношения се превръщат в техни окови. Тогава започва епохата на социална революция.”(4) Под производителни сили, Маркс разбира производителните средства (инструменти, машини) и човешкия труд. Тъй като това са материални фактори, той ги преценява като движеща сила на социалното развитие. От гледна точка на средствата на производство, обществото се е развило от каменната ера към бронзовата ера, желязната ера, ерата на земеделието, занаятите и индустриалната ера на машините. Докато от гледище на човешкия труд (умения), структурата на обществото се е развивала от първобитно-общинния строй, през робовладелския строй, феодалния строй и накрая капиталистическото общество. Икономиката, закона, науката, изкуството и религията също са се развивали в единодействие с производствените взаимоотношения.
Обаче, не управлявящата класа е тази, която е отговорна за развитието на производителните сили, а именно подтиснатата класа, която е в пряк контакт със средствата на производство. Когато производителните сили достигнот нов етап в своето развитие, съществуващата социална структура (производствените взаимоотношения) стават окови за по-нататъшното развитие на тези производителни сили. Тогава се осъществява революция, която води до разрушаването на стария ред и появата на ново общество. Аналогично, капитализма също е предназначен неизбежно да изчезне и да бъде заменен от комунистическото общество. Затова, сега ще представим критична оценка на целия този процес.
Първо, самото предположение на Маркс, че развитието на производителните сили е материален феномен, е погрешно. Производителните сили са комбинация от материални и духовни фактори. Средствата на производство като оборудване, машини и подобни, са безсъмнено с материална природа, но човешкия труд и уменията, въвлечени с него, са смесица от материални и уствени (или духовни) елементи. Уменията и техниките в частност са базирани на силата на човешкото съзнание и интелект. А и това, че производителните сили не остават на същото ниво, а са в постоянен прогрес, се дължи на човешкото желание да постигне по-добър стандарт по отношение на храна, дрехи и подслон. В тази светлина, заявлението, че производителните сили се развиват единствено поради материални фактори, е очевидно заблуждение. Следвайки импулса на човешкото желание, знанието се увеличава, също както и уменията и техниките. В резултат на това производителните сили се развиват постепенно. Така погледнато, би било по-коректно да се каже, че производителните сили се развиват поради умствени или духовни фактори, отколкото да приписваме техния прогрес изцяло на материалните фактори.
Второ, когато Маркс заявява, че производителните сили са в постоянно развитие и че обществото се развива чрез конфликт, породен от сблъсъка между тези сили и производствените взаимоотношиния, се има в предвид, че историческото развитие определено следва законите на диалектиката. Това според комунистическата философия означава, че развитието на обществото и материалния свят задължително се осъществява чрез конфликт между противостоящи страни. При все това обаче, Маркс и последователите му единодушно заявяват, че развитието на производителните сили е автоматичен, себереализиращ се процес, но те никога не са изяснили как това се осъществява според законите на диалектиката. Тъй като развитието на производителните сили беше представено като гръбнака на историческото развитие, и че всеки вид развитие се осъществява чрез диалектика, предполага, че изясняването на това как развитието на производителните сили е диалектичен процес, трябва да бъде първа грижа на комунистическите теоретици. Въпреки това, Марксистките мислители просто заявяват, че производителните сили се развиват автоматично, от само-себе си и пренебрегват обезпокояващия факт, че този процес няма нищо общо с диалектиката. Така, когато те разпалено настояват, че всички останали исторически процеси са диалектични по природа, се вижда ясно, че това е измамно оправдание за насилсвен конфликт.
Трето, твърдението, че човешката история е история на класова борба е безсмислено предположение. В “Комунистическият Манифест” Маркс казва, че до неговата епоха, историята на всяко общество е била история на класова борба. Очевидно е всъщност, че човешката история е била история на конфликти, но повечето от тези конфликти нямат нищо общо с класовата борба. В болшинството си, това са били конфликти между различни племена, нации, религии, лидери, блокове от нации и т.н. Случаи на действителен конфликт между социални класи като робски възстания в древните епохи, селячески бунтове в Средновековието и масови протести в съвременните епохи, са несравнимо по-малко на брой.
Освен това, случаи, когато класовата борба действително е довела до промени в обществото се ограничават до народните революции в съвремменната епоха. Дори те, строго погледнато, не отговарят на Марксовата дефиниция за това, какво е класова борба. Според Марксовата формула, водещата сила на народните въстания, които слагат край на феодалното общество, е трябвало да бъде съставена от крепостни селяни. Но в действителност, ако вземем за пример Великата Френска Революция, повечето ръководни фигури са принадлежали на средната и висшата класа. Дори някои от свещенниците и религиозни лидери, принадлежащи към висшата класа, както и благородници, се включват в революцията. Така, дори и съвременните революции да ангажират класи от обществото, те по никакъв начин не отговарят на Марксовата дефиниция за това какво е класова борба.
Ако е имало случаи на класова борба според Марксовата дефиниция, то това са били робските въстания в древността и селяческите бунтове в Средновековието. Но те не са довели до социални промени. Истинските причини за колапса на Римската Империя са били разпространението на Християнството и нападенията на Германските племена, а не робските въстания. Упадъка пък на феодалното общество не е дошло поради селяческите бунтове, а поради надигането на новата класа от търговци със статут на граждани. Така, измежду безбройните конфликти през историята, само незначителна част измежду тях могат да се определят като класова борба. Чисти такива случаи пък е имало още по-рядко и те не са имали каквото и да било с истинска социална революция.
Ние вече заключихме, че да наречем човешката история “история на класова борба” е нелепо предположение. Така, комунистическата насилствена революция, предопределена да отхвърли капитализма, не е случай на класова борба, нито пък историческа необходимост. Това е опит от страна на професионални погромаджии и потенциални диктатори да мобилизират масите, прилагайки своите невероятно хитри измами, за да завземат политическата власт чрез преврат. Това е което стана при комунистическите революции в Русия и Китай.

ІІІ. КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКОТО ВИЖДАНЕ НА ИСТОРИЯТА

Веднъж изправени пред историческият материализъм и неговото намерение да оправдае насилствена революция и комунистическа диктатура, не е достатъчно само критика, необходимо също е и контра-предложение.
Преди всичко, трябва да се изясни базовото виждане на Обединителна Мисъл за историята. Според това виждане, първо, историята се е развивала едновременно в две различни направления. Едното е направлението на развитието или прогреса; другото е направлението на възстановяването. Второ, движещата сила за развитието на историята е била хармоничното коопериране между взаимосвързани елементи и тяхното действие на даване и получаване (закона за даването и приемането). За целта на възстановяването от друга страна, е имало непрестанен конфликт между доброто и злото.
Трето, прогресът в историята е бил предназначен за развитието на материалната цивилизация по отношиние на храна, облекло и подслон, а възстановяването- за възвръщането на един свят на добро и стойност.
Нека сега обясним по-подробно тези понятия. Всеки ще признае, че историята се е развивала непрекъснато до ден днешен. Науката се е развила невероятно, както и икономиката. Нашият житейски стандарт е достигнал изключително високо ниво. Малцина обаче са наясно, че историята се е опитвала да намери своя път в курса на възстановяването. Реалността на тази двойнствена насоченост на историята (развитие и възстановяване) може лесно да бъде разбрана когато анализираме нашите човешки идеали и желания. Идеалите и желанията винаги са били част от човешкото битие.
Съществуват различни типове желания, но те могат да бъдат групирани в две основни категории: желанието за по-добри материални условия на живот (храна, дрехи и подслон), и желанието да се води\осъществи живот на мир. Мирът обаче не може да бъде подсигурен без стойностния мироглед от страна на хора, подкрепящи се един друг, разбиращи и защитаващи се един друг. Когато казваме, че хората са се стремяли да постигнат мирен живот, това означава, че съзнателно или подсъзнателно те са търсели свят на доброто и справедливостта. Стремежът да се подобри материалния живот от една страна, и стремежа да се осъществи свят на доброто от друга, са били извечните човешки идеали и това се потвърждава от двойнственият курс на историята.
Подобрението на материалния ни стандарт е възможен благодарение на напредъка на науката и икономиката, но осъществяването на мир изисква от нас да открием и установим вечно-съществуващия стандарт на стойностите. Това е процес на търсене и завръщане към това, което сме имали в миналото. За изясняването на понятието добро и критерия за стойностите сме задължени на светците и праведниците, живели през хилядолетията и такива като тях ще продължат да ни просвещават за напред. Научният метод не може да ни помогне в това специфично търсене. Дори светците и праведниците от историята не са просто създали свое собствено виждане относно стойностите. Те са се стремяли да разберат космическите закони и стандарти относно стойностите, които съществуват във Вселената от самото начало, опитвайки се да намерят начин да ги изразят под форма, съответстваща на тяхната епоха и обкръжение.
С други думи, стандарта на ценностите (истина, добро, красота, любов и мир), базирани на вечните закони на Небето и Земята, са били тук, когато хората за първи път са се появили, и дори много преди това. По подобен начин, природните закони (Similarly, natural law underlies the appearance of individual entities, but at the same time preexists every one of them.) Духовни лидери, прозрели тези закони и принципи, са се появявали от началото на човешката история, за да учат човечеството как да живее според тези ценностни стандарти, но въпреки това, на тази цел все още й предстои да бъде изпълнена. Тъй като човечеството не може да загърби мечтата да осъществи идеала си, а именно свят на мира и доброто, то Земята накрая ще се възстанови според първоначалния стандарт на стойностите. Накратко казано, хората са се стремяли да осъществят идеален свят още от началото на историята, и затова те са следвали целта на възстановяването като едновременно са работили за напредъка на обществото.
При все това, много хора са били под илюзията, че с помощта на научните открития и икономическото развитие, света на доброто автоматично би се осъществил. Тези, които споделят тази рамка на мислене, не могат дори да си представят, че човек би могъл да търси истинските ценности обръщайки се към миналото. Естествената последица от това безразличие към възстановяването и търсенето на първоначалния стандарт на истината е, че прогреса на науката и технологията доведе до замърсяване на околнота среда, разпространение на ядрени оръжия, намаляване на ресурсите, икономически войни и всякакви видове социални злини и насилия.
За да се развива човешкото общество правилно, то трябва да следва примера на израстване и развитие на природата и да поддържа хармонично действие на даване и получаване между своите взаимосвързани елементи. То трябва да отбягва конфликтите, тъй като те спъват развитието. Когато хармонична връзка се установи между взаимосвързани елементи като правителството от една страна и граждани, различни групи от обществото и индивиди от друга, неизбежно ще се поддържа плавно действие на даване и получаване. Такава е реалността на закона за даването и получаването. Историята се е развивала чрез този закон, а не чрез конфликт, както е според диалектиката. (Факт е, че подготвяйки контра-предложение\оборване на комунистическата идеология, първият приоритет е да се отхвърли разбирането, че конфликта води към развитие.) И въпреки това, в курса на историята на възстановяване е имало многократни случаи, когато войната е била неизбежна. Посоката на възстановяването е посока към доброто. Когато държава или общество станат корумпирани и се изпълват постоянно с противоречия, ще се появи нова сила, която бъдейки приспособена към съществуващите обстоятелства, ще предизвика старата зла сила в опит да пренасочи курсът на тази страна или общество към по-висше добро.
Ако силата на доброто победи, то тогава историята тръгва към добро и развитието ще продължи. Ако обаче злото победи, няма да има промяна в курса на историята и нещата временно ще продължат по начина, по който са вървяли до този момент, докато накрая се надигне нов конфликт между доброто и злото и историята поеме курс към добро в резултат на победа на силата на доброто. Именно поради това е имало непрестанни конфликти. Войни, революции и възстания, които са имали историческо значение, са били конфликти между относително добра и относително зла страна. Понякога страната, по-близка до доброто е била победителка и понякога е била побеждавана от страната, по-близка до злото.
И въпреки всичко, ако погледнем на историята като цяло, страната на доброто е била по-често победителка, отколкото побеждавана. В резултата на това, историята е можела да се движи постепенно към възстановено добро. В днешната конфронтация между двете Корейски републики, комунистическата стои на страната на злото. Свободният свят, който стои на страната на доброто, трябва да остане верен на своите отговорности и да е със силното убеждение, че абсолютно трябва да вземе връх. Имайки впредвид, че развитието се осъществява чрез закона за даването и приемането, то на тази база можем да заявим, че различните конфликти през епохите не са допринасяли за историческото развитие. Вместо това те са служили на целите на възстановяването, което се осъществявя чрез конфликта между доброто и злото.
Най-накрая, нека да дискутираме въпроса за развитието на производителните сили. За Маркс и Ленин това е материалистичен тип на развитие. Но както вече показахме, човешките желания, интелект, умения, опит и други духовни елементи играят толкова значителна роля, че би било по-подходящо да говорим за духовен тип на развитие. При все това, ако материалният елемент отсъства, без значение до каква степен духовният елемент е въвлечен, производителните сили няма да се развият. Затова, двата елемента (духовният и материалният) трябва да действат заедно, за да направят развитието възможно.
Както вече споменахме в нашето контра-предложение на материализма, духът и материята в основата си произлизат от един общ източник, и че не могат да съществуват отделени един от друг. Те просто винаги трябва да поддържат единство чрез действие на даване и получаване. По отношение на производителните сили, тяхното развитие се осъществява чрез хармонична комбинация между човешкото желание (воля) от една страна, което е духовен елемент, и материални елементи от друга. Или иначе казано, то се осъществява чрез закона за даването и получаването. Съсредоточавайки човешкият дух към елементите, налични в съответната епоха, т.е. камъни Каменната ера, мед и олово в Бронзовата ера, желязо в Желязната ера и съответните материали в Индустриалната ера, средствата за производство и човешки сили, съставящи производителните сили, са се развивали поетапно.
Тази историческа реалност показва още веднъж, че когато Маркс заявява, че развитието на производителните сили е чисто материална същност, той просто е налагал материалистична интерпретация върху историята. Показахме, че в историческото развитие, духовният елемент е по-скоро доминирал материалистичния и така предоставихме още едно доказателство, че духът не е продукт на материята. Историческото гледище, че развитието се осъществява чрез закона за даването и приемането, и че възстановяването са осъществява чрез конфликта между доброто и злото, се нарича Обединително Виждане за Историята и Гледище за Историята на Възстановяване.

В тази глава се опитахме да предоставим контра-предложение на материалистическото виждане за историята, според което историята се развива чрез материалните производителни сили и класова борба. Това направихме като показахме, как вместо това, историята се развива чрез закона за даването и получаването, и че следва курса на възстановяване чрез борбата между доброто и злото.

МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ

Глава 5
КАПИТАЛЪТ
(МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ)
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В “Капиталът” Маркс анализира и изследва капиталистическата икономика и стига до заключението, че капитализма неизбежно ще стигне до упадък. Именно това е най-важния принос на Маркс към икономическата теория. “Капиталът” се състои от три части. В част първа, Маркс разглежда формирането на капитала; в част втора, той разглежда процеса на преобразуване между капитал и пари; в част трета той разглежда процеса на капиталистическата производителност като цяло и представата\идеятя\мнението за печалбата. Основните тезиси на трите части на “Капитала” са резюмирани в “теорията на работната стойност” и “теорията на наддадената стойност”. Чрез тези теории на стойността, Маркс се опитва да изложи действащите закони в развитието на капиталистическата икономика и така да покаже, че капитализма върви към сигурно разрушение.

І. “Капиталът” като оръжие

Въпреки, че е лесно да се види в “Капиталът” един обективен анализ и детайлно изследване на капиталистическата икономика, и въпреки че се чете като научен трактат по икономика, тази разработка е в същността си прикрито оръжие, предназначено да подкопае икономическата структура на капитализма. В своя анализ на капиталистическата икономика и нейното развитие, Маркс представя “закона за тенденцията на упадъка на печалбата”, “закона за обедняването на работническата класа” и “закона за централизацията на капитала”, които ще обясним накратко сега.
В индустриалното производство на капитализма, бъдейки базирано върху печалбата, Маркс твърди\отстоява, че капиталистите нямат избор, освен да се включат в свирепа напревара, за да увеличат нивата си на печалби. В резултат на систематичното въвеждане на нови машини, има увеличаване на недвижимия капитал, т.е. частта от капитала, която остава замразена\непроменима. В резултат на това нивото на печалба ще има тенденция постоянно да намалява (закона за тенденцията на упадъка на печалбата). От друга страна, свръхпрозводството, породено от свободната конкуренция\надпревара постоянно ще довежда до увеличаване на инвентар, стоки, безработица, паника, инфлация и т.н. Тези явления навсякъде ще водят до намаляване на надниците, увеличаваща се безработица и обедняване на масите (закона за обедняването на работническата класа). Накрая, малките и средни предприятия, неможещи да оцелеят в надпреварата, ще фалират и техния капитал ще бъде централизиран в ръцете на малък брой едри капиталисти (закона за централизацията на капитала).
Така пролетариата, от една страна формирайки огромно мнозинство сред населението, и малцинството на капиталистическата класа от друга страна, ще бъдат два противостоящи си лагера. Мнозинството на работническата класа ще се обедини и тяхното възставане ще отхвърли капиталистическата власт. В първата част на “Капиталът” е обяснен процеса на разрушаване на капитализма. Според Маркс, броят на заможните, едри капиталисти постоянно ще намалява. В същото време пропоционално ще се увеличи нивото на бедност, подтисничество, корупция и експлоатация. Съпротивата на работническата класа ще нараства постоянно. Концентрацията на средствата за прозводство и сплотяването на работническата класа ще стигне до момент, който капиталистите не биха могли да удържат и всичко ще се разпадне. Това ще бъде погребалния звън за капиталистическото господство и експлоатиращите ще станат експлоатирани. Без преувеличение можем да кажем, че тази линия на разсъждение представя основния замисъл на Марксовия “Капитал”.
От гореизложеното всеки ще разбере, че в ние в действителност си нямаме работа с теория, а по-скоро с демагогско начинание. Читателят на “Капиталът” лесно ще забележи елементи на измама в цялото произведение. Демагогстването или агитацията е налице, когато човек впряга емоциите на масите, за да ги мобилизира за своя собствена цел. “Капиталът ”по своята същност не е чист икономически трактат, а по-скоро философия на икономиката или може би по-точно, пропагандно средство, базирано на икономически въпроси. Маркс се опитва да мобилизира работническата класа в редиците на своята насилствена революция, агитирайки ги с това, че капиталистите ги експлоатират и подтискат. По този начин “Капиталът” изпълнява своята роля, която е да служи като средство, оправдаващо комунистическата революция, вместо да покаже истината. В усилието си да оценим комунизма, ние ще трябва да направим цялостно изследване на тази книга и да намерим контра-предложение на нейните догми.


ІІ. КРИТИКА НА “КАПИТАЛЪТ”

А. Съдържанието на “Капиталът”

Теорията на работната стойност и теорията на наддадената стойност са основните съставни части на “Капиталът”. Според Маркс, теорията на работната стойност защитава позицията, че обменната стойност на стоките лежи не в тяхното употребление, а в количеството труд, което е било вложено при тяхното изработване (т.е трудочаса или по-точно, социално необходимите трудочаса). “Като стойност, всички стоки са само една определена маса от вложен труд”. (6) Паричното изражение на количеството труд е това, което ние отнасяме като “цена”. Теорията на работната стойност вече е била представена от мислители като Адам Смит и Дейвид Рикардо. Маркс унаследява това твърдение и върху него развива своята теория на придадената стойност, която сега накратко ще я представим.
Най-общо, Маркс твърди, че печалбата на капиталистите не идва от маркетинга и продажбата на стоките, а от придадената стойност, която е създадена в процеса на изработката им. Придадената стойност идва от неплатения труд, от който произлизат печалбите. В капиталистическото общество трудът е просто вид стока и както всяка такава, той може да бъде купен в неговата обменна стойност. Цената в такъв случай се измерва в надници. Надниците са цената на работната сила и в същото време дневните нужди на работниците (т.е. разходите, които са нужни да покрият ежедневните им необходимости). Работниците трябва да извършат своята работа в определен период от време, който съответства на получаваната от тях заплата. Това е наречено необходимо работно време. Но капиталистите изискват от работниците да инвестират допълнително работно време, което е отвъд труда, съответстващ на техните надници. Това неплатено количество работа е наречено придаден труд, а часовете в които е бил инвестиран-придадени трудочаса. В същност, придадения труд е труд, който не е възнаграден. По този начин работниците произвеждат стойност, която не е компенсирана. Това е именно придадената стойност. Продавайки стоките, капиталистите взимат печалба, съответстваща на придадената стойност. По този начин Маркс нарича печалбата “преобърната форма на придадената стойност” или форма, в която тази придадена стойност се изразява. За Маркс, печалбата (придадената стойност) е единствено генерирана от работниците и не може по никакъв начин да бъде създадена от машините. Така, правенето на печалба идва от експлоатирането на работниците.
Придобивайки нови и по-ефикасни машини, капиталистите могат да имат по-големи пачалби за по-кратко време, но ще стане така, че придадения (допълнителния) труд ще намалее или дори ще изчезне, а оттам и печалбите, идващи чрез този труд. При все това Маркс настоява, че единствено необходимото работно време бива намалено при този процес и че допълнителното работно време остава непроменено. Колкото и прецизни да са нововъдените машини и колкото и труд да спестяват, когато големи количества стоки биват произведени, цените се смъкват и разходите по производството намаляват. В резултат на това работната надница става по-евтина и единствено трудът, необходим за изработването на заплатите се намалява. В същото време, пропорционално ще нараства придадения труд, така че въпреки намаляването на общото количество труд за деня, придаденото работно време винаги остава.
Тъй като придадената стойност си остава не по-малка от преди (в този контекст тя се преименува в относителна добавена стойност), то печалбите на капиталистите си остават, така както и експлоатацията на работниците. И понеже в капиталистическата система производството е винаги базирано на идеята за печалба, то експлоатацията произлиза от присъщото за системата противоречие (противопоставянето на двете класи), което никога няма да спре. Съвсем естествено, заключението, което следва е, че единствения начин да се спре експлоатацията е, когато капиталистическото общество е изцяло разрушено.
Както беше показано чрез закона за тенденцията на намаляването на печалбата, динамичната структура на икономиката сама по себе си предполага съдбата на капитализма и прави колапса му неизбежен. Но това, което видяхме току-що също води до заключението, че експлоатацията трябва да бъде премахната със сила чрез унищожението на съществуващата система.


Б. КРИТИКА НА “КАПИТАЛЪТ”

В действителност след смъртта на Маркс, съдбата на капитализма взема посока, съвсем различна от тази, за която той е бил предначертал. Първо, Маркс бе предсказал, че народните революции ще се осъществят единствено в индустриално развитите държави, където работническата класа е достатъчно оформена. Но на практика те станаха в по-слабо развити нации като Русия и Китай. Второ, вместо да бъде разделено на две основни класи, капиталистическото общество придоби като ценно допълнение средната класа, благодарение на развитието на услугите. Трето, докато Маркс беше предсказал за постоянния упадък на печалбата, водещ към колапс на капитализма, малките и средни предприятия се справяха така добре, както и големите. В резултат на това, развитите индустриални държави постигнаха невероятно високо ниво на икономическо развитие. Четвърто, работниците се предполагаха да стават все по-бедни. Вместо това, далеч от бедността, работниците в капиталистическото общество постигнаха доста по-висок жизнен стандарт от този в социалистическите страни.
И всичко това е така, защото теориите, изложени от Маркс в “Капиталът” са некоректни. Мощното разпространение на комунизма по света се дължеше не на правдивостта на Марксовите теории (“Капиталът” и философските му съчинения), а поради факта, че хората, и в частност интелектуалците не успяха да проумеят измамната природа на това учение, което оправдаваше разрушителния характер на начинанието.
Освен това, ако днешното капиталистическо общество преживява явления като концентрация на капитал, инфлация и безработица, то това не е защото Марксовите закони за икономическото развитие правилно разбират механизмите на процеса, а поради съвсем различни причини (липса на адекватна икономическа политика и неетично поведение в бизнеса).

В. ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ГРЕШКИ НА “КАПИТАЛЪТ”

Сега ще посочим къде лежат фундаменталните грешки на “Капиталът”. Първо, Маркс смята, че определено количество труд е congealed \вложен, въплатен\ в изработената продукция. Второ, той заявява, че са необходими както труд, така и придаден (допълнителен) труд. Тези две твърдения са изцяло погрешни. В епохата на Маркс, стоките са били изработвани основно чрез труд, но в днешно време (особено в развитите страни) те се изработват основно от машините. В частност, автоматизацията, базирана на принципа на feedback (обратната връзка) позволи на машините да вършат по-голяма част от работата на хората, по-бързо и по-прецизно в сравнение с който и да е човек. В недалечно бъдеще машините ще бъдат способни да произвеждат автоматично без каквато и да е човешка намеса. Вместо да кажем, че стоките са материализиран труд, би било по-коректно да кажем, че те са материализирани умения и техники, защото точно те, а не труда, са същността на машините. И отново казано, от гледна точка на тяхната стойност, стоките не са определено количество вложен\замразен труд, а определено количество вложени\замразени умения.
Уменията и техниките са необходими, за да се придаде определен стандарт (качества, изпълнение и т.н.) на произвежданите стоки. Така крайният продукт, преминал през процеса на производството ще притежава определени атрибути (качество, оформление и размер), които всъщност могат да бъдат определени като вложено умение, тъй като тези атрибути са се оформили чрез умения и техники. Уменията присъстват в стоките качествено, а не количествено. Количеството се превръща в качество; натрупаното умение се трансформира в атрибути на произведените стоки. Атрибутите или качествата на продукцията представляват тяхната стойност на употребление. Така, за днешното индустриално производство не можем да кажем, че определено количество труд е било вложено в продукцията, нито дори някакво количество умения. Ние можем само да заявим, че определена стойност на употребление се добива чрез качествената трансформация при влагането на умения и техники в продукцията.
Всъщност, всичко това важи за времето на Маркс, както и за неговото твърдение, че стоките се произвеждат чрез влагането на труд. Но човешкият труд не е като този на вола или коня. Той изисква сръчност, коята е еквивалента на уменията и техниките. При все това, истината е, че трудът сам по себе си представя силата на технологията, повече отколкото машините, които са продължение на хората. По този начин ние не можем да твърдим, че количество труд е вложено в продукцията-дори по времето на Маркс. Вместо това, редно е да кажем, че определено количество работа е трансформирана в качество чрез силата на различни техники, така ставайки част от продукцията. Също трябва да кажем, че тази продукция единствено притежава определена стойност на употреба. Предположението, изказано от Смит, Рикардо и Маркс, че определено количество труд, вложен в изработените стоки представлява тяхната обменна стойност, е изцяло погрешен.
А сега ще дискутираме въпросите около понятията “необходим труд” и “придаден (допълнителен) труд”. Ако следваме Марксовата теория, необходимия труд съответства на изработването на надниците, или за покриването на житейските нужди. Така че, когато времето за изпълнение на необходимия труд е съкратено, цената на труда (надниците) намаляват. Дори когато капиталистите намаляват работното време чрез внедряването на нови машини, способни да произвеждат големи количества от качествени стоки, печалбите остават високи. Причината за това е, че стоките, произведени от новите машини са не само с по-добро качество в сравнение с тези, произведени от старите машини, но тяхното масово производство също намалява цената на произвоството. Това води до намаляване на житейските разходи, т.е. часовете за необходимия труд се орязват. Пропорционално на намаляването на часовете за необходимия труд нарастват часовете на придадения (допълнителния) труд и има производство с повече придадена стойност.
Представата за часовете за необходимия труд е изобретена с намерението да измами масите. Това е изобретение, което не може да съотвества на която и да е актуална епоха. Преценявайки факта, че в неговото време въвеждането на нови машини е позволило печалбите да нарастват за по-малко време на труд, и също така, че капиталистите увеличавали своите печалби без да увеличават работното време, Маркс се опитва да обясни този феномен като казва, че произведството на стоки с помощта на наличните средства изисква т.нар. часове за необходимия труд.
При все това, дори въвеждането на най-съвременните машини не е позволило на капиталистите да намалят надниците. Според работническите споразумения, определени надници са били фиксирани за съответно работно време. Благодарение на оспорванията от страна на работниците, дори е станало нормално, че при намалено работно време заплатите са се увеличавали. Този тип несъответствия между измененията на заплатите и промените в работното време, означава, че не може да има такова нещо като часове за необходимия труд. Всъщност те никога не са и съществували. Това е терминология, която е била сътворена, за да заслепи и измами масите. Ако часовете за необходимия труд са една илюзия, то същото трябва да е валидно за часовете придаден труд, както и за представата за придадената стойност. Заявяването, че придадената стойност е основата за печалба, е напълно невярно. Това също означава, че печалбата не е “задължително” създадена в процеса на производство. В действителност, тя може единствено да бъде създадена чрез обмена на стоките. След смъртта на Маркс, Енгелс забелязва, че нивото на придадената стойност не съвпада с това на печалбата и обяснението, което той дава в Трета част на “Капиталът” е по-скоро непохватно. Според него, нивото на печалба се уравновесява чрез конкуренцията, което води до понятието “средно ниво на печалба”. Когато размерът на печалбата се явява като среден такъв, то печалба и придадена стойност не си съвпадат. Тъй като по принцип добавената стойност съществува единствено в съзнанието на Марксистите, няма причина поради която тя да е съпоставима с нивото на печалба.
Работниците не са единствените, които допринасят за създаването на печалбата. Освен машините, тук се включват изобретателите, техниците, офис-служителите, експертите по маркетинг, продавачите и др. Всички те трябва да получат заплащане, пропорционално на тяхния принос. Проблемът стои в коректното разпределение на печалбата (именно това представлява експлоатацията, когато капиталистите правят огромни печалби). Противоречията на капитализма ще изчезнат, когато печалбите се разпределят честно и справедливо. Така насилствената революция няма да е необходима. Постепенното подобрение може да изчисти капитализма от неговите дефекти. За да стане това, първо трябва да се установят и наложат справедливи икономически правила\регламенти, и второ, предприятията трябва да са способни да осъществяват печалба. Причината поради която до настоящия момент капиталистическите икономики можеха да се развиват все повече и повече (противоположно на Марксовите предсказания), е именно защото такива разумни правила бяха наложени. На пример по време на Голямата Депресия в САЩ (1929 -1933) Президента Франклин Рузвелт въведе своята известна политика, прилагайки икономическите теории на Кейнс (правителствена намеса в частните предприятия, обществени проекти и т.н.). Така той спаси Американската икономика, която беше на ръба да се сгромоляса. Когато редица други страни последваха същия пример, това доведе до значително икономическо развитие. При все това обаче, тъй като системата от корпоративни етики се провали да върви рамо до рамо с това развитие, днешната световна икономика отново е опорочена от всякакъв тип социални злини, което значително обезсърчи оптимизма ни.

ІІІ. КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА “КАПИТАЛЪТ”
И МАРКСОВАТА ТЕОРИЯ НА СТОЙНОСТТА
Както показахме, в основите на Марксовата икономическа теория, стоят теорията на работната стойност, както и тази на придадената стойност, създадени, за да изобличат и анализират капиталистическата експлоатация по научен път. За да представи доказателства, че има експлоатация, Маркс е трябвало да покаже, че печалбата не произлиза от пазара (чрез обмена на стоките). Той е трябвало някак си да докаже, че докато работниците инвестират от себе си в процеса на производство, с нещо те биват ограбени от капиталистите. Но при задълбочен анализ на фактите се вижда, че в действителност печалба също се добива чрез обмена на стоките, и че въвеждането на нови машини спомага за намаляване на времето за работа (така правейки нещата по-лесни за работниците). Когато видим, че всичко това дори е позволило да се увеличат надниците, ясно разбираме, че Маркс е бил сбъркал.
Но тъй като Маркс не би изоставил своя стремеж да оправдае насилствената революция, той е упорствал в усилията си да създаде теория, подкрепяща тази му цел. Така той заема своята теория за работната стойност от класическата икономика и насложил към нея своята теория на добавената стойност. Както обяснихме в нашата критика, причината поради която теориите на работната стойност и на добавената стойност са толкова погрешни, е че те не са били създадени, за да обяснят истината, а за да оправдаят комунистическата революция, представяйки се за истина. От своя страна контра-предложението на Марксовата теория на стойността трябва да се обвърже с актуалната истина. Поради тази причина теорията на ефективната стойност\теория на стойността на ефекта (контра-предложение на теорията на работната стойност) и теорията на възнаграждението за създаването на стойност ще бъдат сега представени.


А. ТЕОРИЯ НА ЕФЕКТИВНАТА СТОЙНОСТ
ТЕОРИЯ НА СТОЙНОСТТА НА ЕФЕКТА(ВЪЗДЕЙСТВИЕТО)
ТЕОРИЯ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТОЙНОСТТА

Маркс е преценил, че същността на обменната стойност, с помощта на която стоките циркулират, се състои в количеството вложен труд (за което вече показахме колко е погрешно). Ние предлагаме това да бъде заменено с т.нар. Теория на Ефективната Стойност. Ефективната стойност\стойността на ефекта се отнася към количеството на този ефект, а употребяемата\използваема стойност, която е в стоките, представя степента на очакваното удовлетворение в процеса на търсене и предлагане, или с други думи, количеството на очакваното задоволство.
В процеса на стоковия оборот, доставчика се стреми да увеличи максимално прихода си, а купувача се надява да получи колкото се може по-голяма полезност. Тези два стремежа са базирани на умствени преценки, които в края на краищата водят до търсене на възможно най-голямото количество вътрешно задоволство. Усилието да се увеличи максимално прихода от една страна и полезността от друга, цели постигането на колкото се може повече радост или удовлетворение на съответната страна. Така, чрез продаване и купуване двете страни трябва да достигнат до удовлетворение във възможно най-висока степен. Прихода и полезността са базирани на употребяемата\използваема стойност на стоката, която се обменя, и когато същата тази стока е с високо качество, нейната полезност и производния от това приход ще се увеличат. Накратко, прихода и полезността могат да бъдат преценени като ефект, произлизащ от употребяемата\използваема стойност.
Видяно от гледната точка на обмена на стоките, тяхната употребяемата\използваема стойност оказва на доставчика въздействие под формата на приход, а на купувача-въздействие под формата на удовлетворение. Тези две въздействия заедно могат да бъдат наречени въздействие на задоволството. С други думи, двете страни се стремят да купят\продадат съответна стока, за да постигнат въздействие под формата на удовлетворение. Степента на очакваното въздействие или количеството му (количество на задоволство) се изразява чрез парите. Когато двете страни се съпостават и се открие, че са съвместими, тогава продажбата се осъществява. Количеството на въздействието или задоволството тогава е обменната стойност. С други думи, обменната стойност е субективно понятие и очакваното количество въздействие при обмена трябва да бъде еднакво за двете страни и то само в съответния\та за всяка страна израз\форма. Действителното количество въздействие може също да бъде различно за всяка страна.
Тъй като обменната стойност е субективно понятие, не е задължително тя да е идентична за купувача и продавача. Само нейното парично изражение трябва да съответства\съвпада\отговаря. Така можем да видим, че същността на обменната стойност е (очакваното) количество въздействие и затова говорим за теория на въздействие на стойността. Това може да изглежда комбинация между традиционната теория на въздействието и теория на продукционната стойност, но понеже тук общия елемент и при двете е идеята за субективното количество въздействие, вече има разлика. При определянето на цените на стоките има разбира се действащи обективни фактори (производствени разходи, вариации в търсенето и предлагането, тенденции на пазара, количество капитал и т.н.). Но най-точно казано, обменната стойност се създава тогава, когато се осъществява обмен. Така, дори и да се вземе под внимание обективния критерий, прилаган в процеса на обмен, това, което ще доведе двете страни да сключат сделка е очакваното количество на въздействие или задоволството.


Б. Теорията на възнаграждението за създаването на стойност

Теорията на възнаграждението за създаването на стойност сега ще бъде представена като контра-предложение на теорията на добавената стойност. Вече показахме как идеята за добавената стойност като източник на печалбата е била създадена с цел да заблуди. Въпросът тогава е “Кой е реалния източник на печалба?” Дали това е процесът на производство или обмена на стоките? Отговорът е, че това е обмена на стоките. Това, което е придобито в процеса на пазарния обмен минус цената на производството, транспорта, съхранение и др. е чистия приход, който е печалбата.
С други думи, цената на изделието се състои от цената на производствения разход плюс социално прието\допустимо допълнително количество пари, което именно е печалбата. Както отбелязахме по-горе, цената се решава в точката\момента, съотвестващ на очакваното количество въздействие. За свое възнаграждение, доставчика (производителя) добавя социално допустимо надвишение към цената на производство на своя продукт. Ако това количество съответства на очакването на купувача, то тогава цената е решена. Обикновено казваме, че цената се решава чрез предлагане и търсене, но по-точно е да се каже, че тя се решава, когато в определени социални обстоятелства средното количество на оценяване, определено от доставчика съотвества на средното количество задоволство, очаквано от купувача при все същите обстоятелства. И така, цената се решава, когато купувача предлага парично изражение на социално допустимо възнаграждение и това количество е в съотвествие на това, което доставчика очаква. Печалбата или чистия приход е сумата, добавена към разходите на производство, транспорт и съхранение.

Първоначално се е смятало, че печалбата е прихода от дейностите на хората, ангажирани в индустриалното производство. Днес обаче, с развитието на сектора на услугите, чиито дейности не са директно свързани с производството, ние ги приобщаваме към дейностите на индустриалния сектор. Приходът, осъществен от тези, ангажирани в сектора на услугите също трябва да се смята за печалба. Но това означава, че прихода на търговците също трябва да се причисли към категорията на печалбата, въпреки че Маркс е смятал този тип приход като добавена стойност. Според него, печалбата придобита в процеса на производство (добавената стойност) е споделена между капиталистите и търговците. Той е смятал, че реалния приход на търговците се състои от добавената стойност, която е била генерирана в процеса на производство. Изхождайки, че прихода на капиталистите и търговците е печалба, идваща от добавената стойност, Маркс смятал, че те си я разпределят помежду си. Но вече показахме в критиката към неговите тезиси, че добавената стойност е измислено понятие. В действителност, печалбата произлиза при обмена на стоките. Резултата на производствения процес е единствено използваема стойност, която в последствие служи като базов материал при формирането на печалбата.
Очевиден е фактът, че печалбата е винаги резултат от дейностите на пазара и за да се стигне до това, индустриалното производство е неизбежен предшестващ етап. Известно е, че тази дейност не се състои\заключава единствено в процеса на производство; сектора на услугите е неделима част от целия процес. Индустрията в същността си е нещо повече от материален аспект, свързан с производството. Тя също включва транспорта на стоките, тяхното съхранение, продажба и т.н. В широк смисъл, индустриалните дейности могат да се приемат и като творчески. Сътворение означава реализиране на оригинална идея. Така, производството на стоки във фабриките може да се приеме за сътворяване, което се отнася и за тяхното транспортиране, съхранение и продажба. Това е така, първо защото тези дейности изискват определено ниво на изобретателност, което спада към категорията на творчество или сътворение; и второ, защото те индиректно участват в процеса на производство, осъществен във фабриките.
Ако гореспоменатите услуги бъдат прекъснати, то и производството прекъсва автоматично. Ако пък тези услуги се осъществяват гладко, производството също върви гладко и се развива. От обективна гледна точка трябва да добавим също, че човешките стремежи като образование, администрация, изкуство и технология трябва да бъдат определени като различни типове творчески дейности, които са директно или индиректно свързани с производството. Но тъй като те не се занимават пряко със стоките, ние не ги преценяваме като индустриални дейности.
Печалбата е възнаграждението, което купувача дава на доставчика като признание за тези творчески (индустриални) дейности. Видяхме по-горе, че обменната стойност, или цената е парично изражение на задоволството от взаимното съгласие. Така дефинирана, цената включва прихода (количеството пари, оставащо след изплащане на всички разходи), който не е нищо друго освен печалба или възнаграждение, дадено като признание за творческите дейности. За Маркс печалбата е трансформирана добавена стойност и вече отбелязахме, че това понятие е изцяло погрешно. Лихвите и рентата се включват в концепцията за възнаграждението, но те са просто възвращение от предоставен капитал или земя и нямат нищо общо с възнаграждението за творчески (индустриални) дейности. Индустриалните дейности включват\ангажират ръчен труд като важна компонента\съставка, но инвестициите и сътворяването на стойност (производството, транспорта и съхранението на стоките) трябва да следва. Когато всичките тези инвестиции и творчески дейности са възнаградени от купувача като представител на обществото за допринасянето и индустриалното предприемачество от страна на доставчика, е това, което наричаме печалба.

Без значение какво количество творчески открития са налице, ако не се внедрят на практика, печалба няма да има. От друга страна, дори и да има постигнати резултати, ако няма творчески подход и инвестиране със сърце, то това е изпълнение по задължение и полученото възнаграждение не може да се нарече истинска печалба.

Маркс за отчуждението

ГЛАВА 6
ТЕОРИЯТА НА МАРКС ЗА ОТЧУЖДЕНИЕТО

І. Маркс и условията за появата на Нова Мисъл
В генерален план, една систематизирана идея се появява чрез сложно взаимодействие на два основни фактора, единият от които е субективен, а другия е обективен. Субективният се отнася до умственото или духовно състояние на мислителя, което може да бъде неговото психологическо разположение, характера и индивидуалността му, а също така и начина по който вижда живота, света и историята. Обективният фактор се отнася до социалните и обществени условия - политически, икономически и религиозни обстоятелства. Когато двата фактора си взаимодействат с център идеала и целта на мислителя, започва да се формира определена идейна система.

Марксизмът е бил формиран в бурните обстоятелства на ранният и среден ХІХ век, време в което влиянието на Хегел е било силно и то отразява гледната точка на Маркс и неговото разбиране за историята. Добре известно е, че първата половина на ХІХ век, през която Маркс израства е била епоха, в която прогресивната мисъл е заливала Западна Европа под въздействието на Великата Френска Революция от края на ХVІІІ век. Там където бившите режими на феодализма и абсолютизма все още са се държали, възниквали конфликти между консервативните и прогресивни сили.

В Германия (Прусия) специално, натиска над прогресивното движение от страна на правителството е бил суров. От друга страна, в развитите държави като Англия и Франция, капитализмът се е развивал поради Индустриалната Революция. Капиталистите експлоатирали жестоко работниците и се отнасяли нечовешки с тях, което е умножавало безработицата, глада, болестите и социалните престъпления.

В тогавашните дни Християнството е трябвало съвсем естествено да се опита да спре капиталистическата експлоатация, подкрепяйки активно духовните движения и прилагайки на практика любовта и словото на Исус. Но в действителност се е получило точно обратното и християнството се е възползвало от капиталистите.

В общество или държава, когато управлявящите или финансистите се корумпират и подтискат хората със сила, когато бедността, страданието и несигурността на работническата класа достигнат своя връх, ще се появи нов мислител или религиозен водач, който ще се опита да спаси масите от социална безредица и криза. В такива обстоятелства и поради тази цел се е появила личността на Карл Маркс.

В процесът на уставновяването на новата мисъл, идеолога ще бъде неизбежно повлиян от социалните и обществени условия на времето. И при все това, по-решаващи фактори в развитието на идеологията ще бъдат характера на мислителя, неговата отдаденост и решителност и на тази база неговия поглед върху живота, историята и света. Всички тези субективни условия изцяло важат в случая на Карл Маркс.

В своята младост Маркс е проявявал борбен и агресивен дух, със силно и непоколебимо чувство за справедливост и с времето той е започнал да развива остри чувства на гняв към обществото и неговата несправедливост.

На базата на тази му предразположеност, Хегеловата мисъл (и в частност диалектиката) са упражнили директно влияние върху младия Маркс, който в последствие развива своя собствена гледна точка за човешките условия, света и историята. Тези представи впоследствие са формирали основите на идеологията му.

И така, Марксизмът се е формирал в първата половина на ХІХ век чрез взаимодействието между социалните и обществени фактори, индивидуалния характер на Маркс, а също така и влиянието на Хегеловата мисъл. Особено въздействащо върху Маркс е било идеологическото влияние на Хегел. Това обяснява как Маркс, който въпреки че защитава материалистичната позиция в противоположност на тази на Хегел, все пак използва имитация на Хегеловия метод в представянето на гледната си точка за природата, историята и обществото.

Елементи на Хегеловата мисъл са постоянно присъстващи в Марксовата идеология. Най-важни от тези елементи са развитието чрез противопоставяне, реализирането на свободата и неизбежното появяване на идеалното общество. В този смисъл, теорията на Маркс за човешкото отчуждение, която е началната точка на Марксизма, може да бъде осъзната правилно единствено в контекста на Хегеловата философия. Областта, в която Маркс е бил най-силно повлиян от Хегел и то още от самото начало е била концепцията за реализирането на свободата.

ІІ. Влиянието на Хегел върху Маркс
В предговорът на “Философия на Закона” Хегел заявява: “Което е рационално е актуално и което е актуално е рационално.” При интерпретирането на тази теза обаче Хегелианската школа се разделя на две крила: първото крило е било формирано от Десните Хегелианци, които наблягат на втората половина от тезиса, интерпретирайки, фразата “което е актуално” като “рационално” и са подкрепяли тогавашното Пруско правителство, (т.е. което е било актуално в това време). Второто крило е било формирано от Левите Хегелианци, които са отдавали по-голямо значение на първата половина от тезиса, интерпретирайки значението, че “което е рационално” трябва да стане “актуално” и са претендирали, че тогавашното Пруско правителство непременно трябва да бъде реформирано.

Маркс е принадлежал към групата на Левите Хегелианци. Той е имал либерален и критичен дух и смятал “свободата” като същността на човека. Този дух на свобода той възприел от Хегеловата философия. Хегел е твърдял в своята “Философия на Закона”, че хората са рационални същества, че есенцията на разума е свободата, и че свободата трябва да бъде реализирана. Тази свобода според него е трябвало да бъде осъществена от рационалната държава.

Идеята за свободата, която Маркс е възприел от Хегел, става начална точка на неговите идеи за човешкото освобождение. За Хегел, безредието в гражданското общество идва от сблъсъка между индивидуалистичните желания. Той също е вярвал, че начина да се разреши този проблем е да се изчака Идеята на Правото на Абсолютния Дух да бъде осъществена чрез административната структура на държавата. Той вярвал, че веднъж като Идеята (Логос или Причина) е осъществена чрез закона на държавата, не би имало повече безредие в гражданското общество.

Подобно на Хегел, Маркс отбелязва злините и корупцията на гражданското общество и както Левите Хегелианци, той вярвал, че противоречията в гражданското общество трябва да бъдат преодоляни и че свободата на нашето рационално съзнание трябва да бъде осъществена.

ІІІ. Маркс като главен редактор на Reinische Zeitung
След като защитава докторат в Университета в Йена (Април, 1841) Маркс пише статия за Reinische Zeitung озаглавена “Дебати относно свободата на пресата и публикуването на протоколите от събранията на собствениците”(Май, 1842). В тази си статия той заявява, че човек се ражда с правото на свобода\свободата е природена същност\свободата е същността на човешкия вид\ freedom is the generic essence of human beings и че тя трябва да бъде реализирана .

Маркс, който е бил основен сътрудник на вестника, скоро става негов редактор и работи активно за прогресивното движение. В този момент няколко трудни проблема се изправят пред него: спорът с Allgemeine Augsburger Zeitung относно френския социализъм и комунизъм, обсъжданията на Reinische Landtag относно горските кражби и разделението на поземлената собственост, дебатите върху свободната търговия и протекционистичните тарифи и не на последно място обществената полемика, започната от губернатора на Провинция Рейн срещу Reinische Zeitung относно условията на Мозелското селячество. Специално в дебата с консервативния Allgemeine Augsburger Zeitung, Маркс не е могъл да отговори на настояванията от страна на този вестник да уточни своята позиция относно френския социализъм и комунизъм. Освен това, макар и Събранието на Собствениците да заявява през Октомври 1842, че ще преразгледа Закона върху кражбата на дърво, на практика то всъщност защитава основно правата на собствениците на гори- с други думи прогресивното законодателство защитавало неправдите, извършвани от страна на собствениците.

Маркс осъзнавал, че човешките права на бедните не трябва да бъдат поставяни по-ниско от тези на дърветата, но той не е знаел как да реагира на тази ситуация. Той смятал, че причината за това е в прекаленото си осланяне на философията на Хегел. Усещал силно, че Хегеловата философия няма силата да разреши актуалните проблеми. Той също осъзнал, че въпросът има общо с икономическите проблеми. С други думи, той открива, че актуалните проблеми, които му е било трудно да ги разреши са били изцяло свързани с икономическите проблеми на гражданското общество. По това време обаче Маркс е нямал почти никакви познания по икономика. Затова той решава да учи икономика и след като напуска позицията на редактор на Reinische Zeitung през Март 1843, се оттегля в Париж.

ІV. Критиката на Маркс към Хегел.
Преди да замине да учи икономика, Маркс е сметнал за необходимо да изрази критика към философията на Хегел. По това време единственото нещо което е можел да\разчита са били трудовете на Фойербах\ направи е било да се осланя на трудовете на Фоербах- “Есенция на Християнството”и “Предварителни тезиси върху реформа на философията”. В тези си разработки Фоербах остро критикува Християнското виждане за Бог, както и Хегеловата философия. Относно Християнското виждане за Бог, Фоербах заявява, че Бог е “човешката същност (разум, емоция, любов и воля), но само че пречистена …. и направена обективна” и също че “божественото същество не е нищо друго освен човешко същество.” С други думи според него, не Бог е създал човеците, а хората са създали Бог. В Хегеловата идеалистична мисъл, Фоербах е смятал, че “подлогът” трябва да бъде обърнат в “сказуемо” и “сказуемото” в “подлог”. Или по-конкретно, в Хегеловото твърдение, че мисълта е същество \битие\, “мисълта” като подлог трябва да стане сказуемо, а “същество (битие)” като сказуемо, трябва да се обърне в подлог. Така, Фоербах утвърждава материализма и атеизма, заявявайки че духът е продукт на материята. При все това, въпреки че отрича Бог, той е наблягал на хуманистичния тип религия. Фоербах е смятал, че объркването в обществото може да бъде разрашено чрез подобряване на човешките взаимоотношения с център хуманистичната любов- а именно сексуалната любов, приятелството, състраданието и т.н. Това му виждане е било едновременно неговия неговия хуманизъм и неговата религия. За Маркс, който е изпитвал затруднения при критикуването на Хегеловата мисъл, тези разработки му вдъхнали голяма надежда и той веднага възприема материализма и хуманизма на Фоербах.

Гледайки на нещата от хуманистична гледна точка, Маркс преценява Прусия като деспотична и нехуманна държава, която трябва да бъде реформирана. Също така той смятал, че истинската държава трябва да бъде такава, към която цялото човечество да се стреми. Маркс вярвал, че това трябва да бъде демократична държава, която спомага за реализирането на човешката свобода. Така той основава критиката си към Хегеловата “Филисофия на Закона” на базата на хуманистичните идеи, които той унаследява от Фоербах.

V. Обучението на Маркс по стопански науки и теорията му за човешкото отчуждение
По време на престоя си в Париж, Маркс учи стопански науки с помощта на “Преглед на критиката на политическата икономия”, написана от Енгелс. Той направил критичен преглед на икономическите теории на Адам Смит, Давид Рикардо, Жан-Батист Сей, Де Сисмонди и др. Основните моменти, които Маркс открива при обучението си в Париж са, че първо, в капиталистическото общество “работника е станал стока”, и второ, че икономиката в капиталистическото общество се гради върху експлоатацията на работниците. Без значение колко упорито работника се труди, всичко що е произвел бива ограбено и в резултат на това “работника става толкова по-беден, колкото повече блага е произвел”.(10)

Според Маркс, факта, че работника е бил лишен от човешката си природа (отчуждение) се корени във факта, че продукцията, произведена от него му е отнета. Освен това Маркс заявява, че не само работника, но и капиталиста също е загубил човешката си природа: “Имотната класа и класата на пролетариата споделят едно и също човешко себеотчуждение”(11)

Комфортното битие на капиталиста всъщност не е живот на истинската човешка природа, а по-скоро “имитация” на човешко съществуване. Така, според Маркс капиталистите също трябва да възстановят своята загубена човешка природа. Според Маркс, факта че работниците са загубили човешката си природа (а именно отчуждаването им от произведените от тях блага) води до загуба на човешката природа на всички хора. Когато работниците възстановят своята човешка природа, а именно като си възвърнат отнетите им блага, хората от управляващата класа (капиталистите) също ще възстановят тяхната човешка природа. Противоположно на Фоербах, който твърди, че разумът, любовта и волята са същността на човешкия вид, Маркс отстоява, че труда е обща природа на човечеството, че в него всеки трябва да се включи и че труда формира нашата истинска видова същност, или видово съществувание. Марксовата теория на отчуждението може да бъде резюмирана в няколко точки. Първо, има отчуждение на продукцията от работника; второ, има отчуждение на работника от труда; трето, има отчуждение на видовата същност (свободната дейност на производство) от човешките същества; и четвърто, в последствие на всичко това има отчуждение на човек от човека.(12)

Преди да замине за Париж, за Маркс видовото съществуване означава свобода, обществено признание и други подобни, но по-скоро неясни идеи. Но след обучението си в Париж, неговата концепция за свободата се свързва с труда и тогава той ясно фиксира представата си за човешката видова същност като труд, който е свободна дейност на производство.(13) Според Маркс частната собственост се е появила като резултат на отчуждения труд. Следователно, за да се възстанови отчуждената човешка природа, частната собственост трябва да се премахне. Маркс самия предлага следното описание на този процес: “Положителното преодоляване на частната собственост, която отнема човешкия живот, е положително преодоляване на всичко отчуждаващо-т.е. отвръщане на човека от религия, семейство, държава и др. и завръщането му към своето човешко, (социално) съществуване”.(14)

Така Маркс обявява, че “превъзмогването на частната собственост” е възстановяване на видовата същност и освобождение на човешката природа от отчуждението. Освобождението на работниците включва освобождението на цялото човечество. След своя Парижки период, Марксовата терминология взема рязък обрат и от “преодоляване на частната собсвеност” се сменя на “премахване на частната собственост”. Както знаем, всяка част от неговата знаменита теория (историческия материализъм, Капитала и т.н.) е била прецизно оформена по такъв начин, че да оправдае и осмисли премахването на частната собственост. Цялата постройка на комунистическата доктрина е фокусирана върху тази цел. В Комунистическия Манифест, Маркс открито признава този факт като заявява: “В този смисъл, теорията на комунистите може да бъде събрана в едно единствено изречение: Премахване на частната собственост.”(15)

В много страни се състояха революции, системата на частна собственост бе премахната и социализма осъществен на практика. Средствата за производство бяха национализирани и всички печалби (резултата от остатъчния \допълнителния труд) сложени под обществена собственост (обща собственост на работещите), или поне на думи. Но дали хората в тези държави са постигнали възстановяването на човешката природа, която Маркс толкова отчаяно е желаел, и дали са разрешили проблема с отчуждението? Отговорът е не. Например, в случая на Съветския Съюз, човешката природа е била още повече потъпкана и работниците са били по-експлоатирани в името на държавната собственост върху печалбите, отколкото в капиталистическото общество. Добре документиран факт е, че свободата и човешките права в Съветския Съюз са били напълно потъпкани и това е потвърдено от Александър Солженицин, Андрей Сахаров и много други съветски интелектуалци. По този начин, методът на Маркс за разрешаването на проблема с човешкото отчуждение се е провалил напълно. За да се доведе до радикално разрешение на проблема с отчуждението, сега ще предложим от перспективата на Обединителна Мисъл нов поглед върху човешкото отчуждение, който ще служи като контра-предложение на Марксовата теория.

VІ. Контра-предложение на Марксовата теория за човешкото отчуждение

(Обединителното виждане за човешкото отчуждение)
Както беше споменато по-рано, това което човеците са загубили първоначално не е продукта на труда както е смятал Маркс, нито разума или човешките емоции както е смятал Фоербах. По-скоро, това е човешката стойност и личност\личностност. По времето на Маркс работниците са били лишени от тяхната човешка стойност и личност поради капиталистите, които тотално не са ги зачитали; и същите тези капиталисти подобно са били загубили своята стойност и личност, бъдейки обзети от глада им за материални придобивки и привилегии.

При все това, тази гледна точка предлага само временен ответ на Марксовата теория и не може да служи като истинско контра-предложение. Безспорен е фактът, че в социалните условия, познати на Маркс, работниците са били лишени от тяхната личностност и че капиталистите са били заслепени от желанията си за материални придобивки. Но тези явления имат по-фундаментална причина, която сега ще се опитаме да обясним.

Според Обединителният Принцип, това което човеците наистина са загубили е тяхната първоначална човешка природа. Тя е това, което ни прави да приличаме на Бог, отразявайки Неговата вътрешна природа и външна форма, Неговата мъжка и женска природа, Неговия Индивидуален Образ, а също така и Неговите Сърце, Логос и Творчество.
Да отразяваме Божията вътрешна природа и външна форма означава да водим живот на истина, доброта и красота като установим хармонично действие на даване и получаване между нашето духовно съзнание и физическо съзнание. Да отразяваме неговата мъжка и женска природа означава да станем съвършена и хармонична брачна двойка, с център Божията любов. Да отразяваме Божият Индивидуален Образ означава да оценяваме и приемаме собствената си индивидуалност, както и тази на другите. За да отразим Божието Сърце, всеки трябва да стане същество, което практикува Божията любов. За да отрази Неговият Логос, човек трябва да се научи как да уважава нормите Му. За да отрази Неговото Творчество, човек трябва да развие своята собствена творческа природа, с център Божията любов.

Гореспоменатото е кратко резюме на това, което имаме в предвид под “първоначална човешка природа.” Тези й различни аспекти са изцяло въплащение на Божията любов. Действието на даване и приемане между вътрешната природа и външна форма е с център Божията любов, както е и действието на даване и получаване между мъжката и женската природа (съпруга и съпругата). Индивидуалността, Логоса и творчеството са базирани на Божията любов като Сърцето е основата за любовта. По този начин би било много подходящо да говорим за човешките същества като въплащение на любовта (homo amans).

За жалост, поради грехопадението на предците ни, ние сме загубили своята първоначална човешка природа и сме били лишени от първоначалната (Божия) любов. Това е истинското значение на “човешкото отчуждение.” В който и момент работническата личност да е незачетена, и в който и момент капиталистите да са станали роби на материалните си желания, всички тези явления са причинени от загубата на Божията любов.

Любовта изисква практика, чрез която да се реализира, така както и истината, доброто и красотата. Тъй като Божията любов е абсолютна, то когато тя бъде практикувана, се реализират абсолютната истина, абсолютното добро и абсолютната красота. Това съотвества на абсолютната стойност. Така, ако човеците не бяха съгрешили, те биха станали същества на абсолютната стойност. Тази абсолютна човешка стойност беше загубена поради грехопадението. Така погледнато, фундаменталното отчуждение на човешката природа е отчуждение от Божията любов и отчуждение от абсолютната стойност. Ясно е, че истинското разрешение на проблема на отчуждението не може да бъде намерено в отричането на Бог от Фоербах, още по-малко в Марксовия призив към насилствено възставане, за да се сложи край на частната собственост. То може да бъде постигнато чрез правилно разбиране на Бог и чрез предаването на Неговата любов.

Ако всички ние станем Божии деца, ако наследим Неговата любов и я практикуваме, противоречията и абсурдите на капитализма, изложени от Маркс, ще бъдат намалени. Накрая, те ще бъдат изцяло разрешени. Тъй като вътрешната природа е в позиция на субект, а външната форма в позиция на обект, веднъж като се намери разрешение на ниво вътрешна природа (възстановяването на духът ни чрез истина и любов), ще последва автоматично разрешение на ниво външна форма (икономически проблеми), както е според Божествения Принцип.

NOTES1. On the significance of Militant Materialism, 1922. Written in 1914, first published in 1919. V. I. Lenin, Collected works. Moscow, Progress Publishers, 1972. Volume 38 (p.85-242).3. See Unification Thought, Chapter VIII, “Theory of History.”4. Karl Marx, Contribution to a Critique of Political Economy (1859). Moscow, Progress Publishers, 1977, p. 21 (preface).5. Karl Marx, Capital, vol. 1. New York, Random House, 1977, ch. 32, p. 927-930.6. Ibid., ch. 1, p. 1307. Ludwig Feuerbach, The essence of Christianity. New York, Harper & Row, 1957, p.14. 8. Ibid., chapters I, IX, XVII, XVIII, and XXVI. See also Frederic Engels, Ludwig Feuerbach and the end Of Classical German Philosophy. Peking, Foreign Language Press, 1976.9. Karl Marx, Economic and Philosophic Manuscripts. In Karl Marx and Frederic Engels, Collected Works, Vol. 3. New York, International Publishers, 1975, p.235.10. Ibid., pp. 271-272.11. Karl Marx and Frederic Engels, The Holy Family. In Collected Works. Vol. 4. New York, International publishers, 1975, p. 36. 12. Economic and Philosophic Manuscripts, pp. 272 ff. 13. Ibid., pp. 276-277. 14. Ibid., p.296.15. Karl Marx and Frederic Engels, The Communist Manifesto. In Collected Works, vol. 6. New York, International Publishers, 1975, p. 498.

Многобройните масови убийства на Комунизма

Марксистко-ленински режими
Под влиянието на никой идеологически светоглед в човешката история не са проведени по-многобройни масови убийства от тези, извършени от правителствата на режимите, свързани с, изградени върху или подчинени на марксизма, съответно на научния социализъм.

„Комунистическите еднопартийни правителства са извършили 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (Файн 1993, 79-88).

150 милиона невинни жертви

За СССР от 1917 до 1991 се дават подробни изчисления и данни за около 70 милиона жертви. Тоталитарните режими във всички държави приели Марксизма са се изградили върху основата на систематични масови убийства. Общият им брой на световно ниво надхвърля 150 милиона невинни жертви.

Но трябва да отбележим, че не всички архиви са достъпни, много често липсват или са унищожени огромни количества данни и документи, освен това за много операции на масови чистки и изкуствено създадени масови гладове никога не са водени документи.

Този гигантски цифри на загиналите от масови убийства не биха могли да се пренебрегнат и от най-упоритите скептици. Съдбата на тоталитарните режими, извършващи и изградили се върху систематични масови убийства е тази, че поради държаните в тайна от самата система данни не се дава пълната възможност да се узнаят размерите на престъпленията.

Мега-убийствата на Марксистко-Ленински режими с техники на избиване без война

Статистики на историци за жертвите на марскистко-ленинските режими за:

1: Изчисления за мега-убийства на по-важните марксистко-ленински режими между 1917 и 1987 чрез различни техники на избиване, без война:

СССР 1917-1987 - 6911 000
НР Китай 1949-1990, вкл. Мао преди 1949 - 6702 000
Червени Кхмери в Камбоджа 1975-1979 - 2 035 000
Етиопия 1974-1991 - 2 000 000
НР Виетнам 1945-1987 - 1 678 000
Северна Корея след 1945 - 1 663 000
Други държави - 10 милиона

* По едно актуално изследване на историка Бекер (Becker 1998) за Китай през периода 1958-1961 трябва да се дадат минимум 20 милиона жертви повече.

* За цифрите при Сталин, историци се колебаят между 20 и 40 милиона.** С допълнителните 20 милиона жертви на Мао за периода 1958-1961 по Бекер (Becker 1998), Мао би застанал на 1-во място.

Защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично?

Все още не е разбрано достатъчно добре, защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично. Организацията за Победа над Комунизма, основана от Д-р Сан Мьон Мун (Муун), най-добре разкрива корените на тези зверства в самата идеология на Маркс.

Марксизма е изцяло написан и систематизиран за да оправдае използването на насили с уж красивите идеали за изпълнение на човешките мечти. Но действителната същност на Марксистката идеология, е че тя принизява стойността на човека до тази на животните които могат да бъдат избивани без никакви угризения на съвестта.

Понятия като диктатура, тоталитаризъм, деспотство, психопати-водачи и т.н. служат по-скоро да прикрият съществуващото недоумение и широко разпространеното неразбиране, отколкото да осветлят действителността на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това или, точно поради това, не е възможно до безкрайност да се отклоняваме в избягване на изясняването на количествено най-мащабните демоциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Поне един опит в тази насока би трябвало да бъде направен.

Страх, за да се държи мнозинството под власт

Относително просто могат да бъдат разбрани жертвите при революционните акции, съответно при преврати и при разширяването на властта на режимите. В същността си те не се различават на пръв поглед от останалите борби за диктатурна, съответно тоталитарна власт. Конкурентният елит бива елиминиран, всичко (и съответно всеки), което може да представлява противник, е заплашено да бъде унищожено.

Национални малцинства, които вероятно тендират да останат привързани към произхода си, са депортирани или избити директно на място. Така мотивираните масови убийства разпространяват достатъчно страх, за да се държи мнозинството живеещи под властта на режима далеч от желание за активна съпротива.

Към избитите, нужни за поддържането и опазването на властта, принадлежат и жертвите от собствения идеологически лагер, които са имали намерение да поемат друг път към властта или са целяли, замисляли, организирали поставянето на други личности на върха на добитата власт. В тази област не съществуват марксистко-специфични основания за демоцидни убиства.

Специфичното в революционния мотив при марксизма-ленинизма се изразява обаче не в стремежа на ненаследили синове, съответно на алтернативен аристократичен елит, стремящ се да заеме привлекателни властови позиции. А увереността, че премахването на собствеността, ако е нужно крайно болезнено, с драстични и кървави мерки, ще умножи благосъстоянието на общество и нация, е принципният, специфично марксистки елемент и се влива самообосновано от идеологията в готовността да се убива за добиването с власт: [ Марксистите се придържат към Маркс, който в първи том на Капитала определя насилието като „... акушерът, който съпровожда всяко старо общество, бременно с ново". По този начин насилието при марксизма-ленинизма се превръща в един „естествено каноничен" елемент на историческия процес: насилието е исторически факт и историческа необходимост, а не етичен или морален проблем] (фон Бориес 1971, 560).
Привлекателността на марксизма не се състои в простата жажда за власт, а в научно облеченото обещание за исторически вече станало нужно да бъде придобито богатство и равноправие за всички. Като причина за бедността и неравноправието научният социализъм посочва собствеността. След като тя бъде премахната, продуктивните сили трябва да бъдат отвързани и всички „извори на богатството да бликнат " (Маркс). В тогавашния исторически период това учение за съжаление - поне на теория (т.е. научно, в задоволяващ вид противопоставено на марксизма), не бива оборено от другите - като „буржоазни" презирани от марксизма - икономически възгледи и школи. За съжаление до тогавашния момент и буржоазните учения, точно, както и марксизма, смятат, че парите са само средство за размяна на стойността и считат загубата, която трябва да бъде изравнена чрез лихва за странен процес.
В обещанието на научния социализъм за забогатяване се съдържа не само претенцията за икономическа обоснованост, но и претенцията за създаване на една нова етика, едно ново обществено поведение, които ще елиминират юдейско-християнската буржоазна такава. Така за осъществяването на обещаните нови норми и нов обществен ред на научния социализъм изглежда съвсем основателно премахването на легитимните до онзи момент норми на човешки взаимоотношения. Една голяма част от високата готовност за извършване на масови убийства от марксистко-ленинските движения и режими израства от увереността, че умъртвяването на милиони ще доведе със сигурност, според обещанието на теорията, освобождението на милиарди. На 18 август 1919 болшевишкият вестник „Червен меч" пише: „Ние имаме един нов морал, нашият хуманизъм е абсолютен, той се основава на желанието да се премахне всяко подтисничество и всяка тирния. На нас ни е позволено всичко, защото ние сме първите в човечеството, които издигаме меча, не за да подчиняваме и да поробваме, а в името на свободата и за премахването на робството. Ние не водим срещу единици личности война, ние искаме унищожението на гражданството като класа" (Шуб 1962, 379).
Тъй като марксическото обещание за забогатяване е дадено за Тук и Сега, то няма нищо общо с обикновената измама на един елитарен свеенически кръг например, който в името на дадена религия и на (трансцендентен) Живот След Това, решава да изисква инвестиране на средства и грижи за себе си в Сегашното. Още на децата в страните, подчинени на марксизма-ленинизма, се преподава с вълнуваща научна гордост убеждението, че социалистическото общество е една цяла епоха напред в развитието си от изградените върху все още налична собственост общества-експлоататори, както и че ще подмине технологично и по ниво на благосъстояние много бързо тези упадачни общества, като ги остави по развитие окончателно след себе си.
Поради тези, предопределени от научния социализъм, причини голямата главна група жертви на геноцидите в марксистко-ленинските режими - ни най - малко изненадващо - са самите собственици. При унищожаването на собствеността загиват от 40 до 50 милиона собственици - едри, средни и дребни, като големият процент сред тази голма група са селяните. Това т.нар. класово масово убийство започва формално с изявлението на Ленин през декември 1917, да постави извън закона гражданско-либералната Кадетска партия и дя направи по този начин свободно избиването на членовете й (немският наследник на Енгелс, социалистът Карл Кауцки, симпатизирал на меншевиките, пише за това още през 1919).
Втората по големина група на геноцидни жертви в марксистко-ленинските режими представляват гражданите, изискващи или поставящи под въпрос обещаното богатство на научния социализъм в марксизма-ленинизма. До последния ден на системата те ще бъдат терорирзирани и подлагани в гигантски числа на унищожение чрез принудителен труд в лагери.
„Къде са тези широко бликнали извори на богатството и благосъстоянието?", би бил основният неизказан или плахо изказван въпрос на всички марксистки възпитаници, на всички живеещи в социалистическите страни.
Като отговор на този въпрос има минимум четири възможности:
(1) Да се признае, че е приета една фалшива икономическа теория, привържениците на която за се заблудили и са заблуждавали милиони; че към проклетата от теорията собственост е принадлежаща и лихвата, чието добиване и развиването на стойността й, гарантира динамиката на икономиката и на собственическите общества.
С това обаче, би трябвало да се признае, че премахването на собствеността се отразява на просперитета на обществото, по същия начин, по който премахването на мотора от един автомобил на скоростта му. Но една подобна критика на собствената система и учение от вътре е поради това невъзможна, понеже в страната под диктатурата и в партията се е образувал и стабилно легитимирал отдавна един властови елит, който никога не би напуснал доброволно изградените привилегии, комфорт и силата, която предоставя безогледната му власт. От друга стана критиците на марксизма не са чувани дори в редиците на гражданските икономически учения на запад в първите няколко десетилетия на изградените режими - икономистите, макар работещи в условията на пазарна икономика и частна собственост все още не боравят с различно разбиране за собствеността. Не съществува изградена алтернативна буржоазна икономическа теория за това, кое носи печалба, какво е собственост, лихва, продукт, пари (Heinsohn/Steiger 1996; Heinsohn 1998 a).
(2) Питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат просто да бъдат убити и с това накарани да замълчат. Това изяснява една голяма част от огромните числа жертви в марксистко-ленинските режим. Чистките в самите комунистически партии и премахването на фракциите в тях, на западно ориентирани или симпатизиращи граждани и т.н. са в редица случаи акции срещу хора от собствените редици, които поради липсата на обещаните блага и богатството за всички посредством унищожение на собствеността, започват да изказват съмнения в учението.
(3) На питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат да се дават отговори, че липсата е настъпила поради саботьори: „Ако няма толкова много вражески сили, които да спират и саботират прилагането на гениалното икономическо учение, бихме реализирали отдавна стандарта на живот, според учението". Избиването на предполагаеми или набедени саботьори срещу общото благо дава друга голяма част от числото жертви в марксистко-ленинските режими.
(4) Накрая би било възможно, настояващите за благата на комунизма и протестиращите срещу липсата им, да бъдат директно принудени да участват в производството им и да го превърнат по този начин в жертва на един пореден метод на унищожение, въведен широко най-вече в азиатския и съветския марксистко-ленински режими, а именно този на „държавното робство" (Coudenhove-Calergi 1939), и съответно на унищожението чрез наказателен труд (Herling 1951; Carlton 1955; Dallin/Breslauer 1970): „Ти така или иначе няма да можеш да преживееш забогатяването на мнозинството, но ние все пак искаме да те употребим, да инсценираме едно оваляно в твоята кръв „чудо" - поддържане на измамата за социалистическото „благоденствие" и ниските цени при комунизма", това би бил един от предполагаемите отговори на партийната власт на бедните питащи и търсещи благата на комунизма.
Налице е и въпросът, дали унищожението чрез наказателен труд в архипелага ГУЛаг и неговите паралелни системи в останалите комунистически държави не трябва да се дишифрира като опит, в редица случаи да се произвежда чрез затворнически труд толкова количество, на което да може да се сложи онзи етикет на обещаното надмощие над капитализма - свръхпродукция на минимални цени за населението - което, за ужас на своите апологети системата на марксизма-ленинизма не даваше и не можеше да даде.
Строежите на гигантски сгради и комплекси, на катедралоподобни метра, чиито посетители и в Париж или Лондон не биха открили, огромни станции, проекти за полети в космоса, ракети, които в надпреварата с омразните капиталистически страни трябва да бъдат много по-големи, мощни и бързи, канали на Бяло море на СССР, строени с наказателен труд посред зима, от която дори шведи и канадци се плашат - чрез затворнически труд се полира гланца на научния социализъм. Факти като този, че числото на затворниците, които са принудени да изпълнят с цената на живота си подобни нечовешки задачи, е десет до двадесет пъти по-високо от числото на обикновените добре платени и осигурени работници по сравнително аналогични обекти в капиталистическите страни, се прикриват старателно от собственото население и от чужди наблюдатели.
Обречените на наказателен труд в ГУЛаг - хора в разцвета на силите и живота си - са изпратени хладнокръвно с милиони на смърт, с такава организираност и поддържане в тайна, че и антикомунистите на Запад не разбират гигантските размери на това злодеяние. Когато фактите за чудовищните престъпления стават известни, западните марксисти се опитват по примера на източните извършители да ги оправдаят арогантно с „ нужността за развързване на силите на производителността".
Те са икономически не по-малко неподготвени от своите идеологически другари на власт на изток, но и от своите буржоазни конкуренти-икономисти, да определят, от къде идва големият растеж на капиталистическите икономики, които бяха постоянен трън в очите на комунизма, опитващ се да ги достигне непрестанно, но безуспешно, чрез поддържането на системата на марксистко-ленинските планови икономики с робски труд.
Разкриват ли обясненията и оправданията на западните марксисти-интелектуалци днес за „нужността от многомилионните унищожени човешки животи в името на отвързване силите на производителността заради общото благоденствие" де факто реалните мотиви на марксистко-ленинските господствали режими на изток?
Ако да, то те забравят една съществена разлика между двете групи днес: много от партийните членове и убедени комунисти, а дори и господстващи комунисти по време на реалните социалистически експерименти на изток, виждаха неосъществимостта на идеологията на практика, безсмислието на икономическа система без собственост.
За разлика от тях, днес, въпреки краха на комунистическите режими след 1989, немалко западни интелектуалци марксисти продължават настойчиво да вярват в една доказано грешна теория и оповестяват на всеослушание, „принципното" превъзходство на комунизма, а и, че се надяват, в близко време да осъществят учението, но по-добре.
С това опасността от потенциални демоцидни престъпления в името на нови практически опити за реализиране на „доброто" учение на комунизма, остава за жалост латентна.
Библиография: Rummel 1990; 1991; Courtois 1997; Becker 1998.
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бременпревод - Весела Илиева

Кой изигра ключова роля
в колапса на Комунизма?

Who Played Key Roles
in the Collapse of Communism?

Our ultimate goal is a march to Moscow. You must have that conviction. Communists are now pursuing their goal to win America. But this plan has to be reversed.
"Three years in America and Today"Reverend Sun Myung MoonJuly 1, 1973

I think every city square in America should have a statue of Sun Myung Moon for his having created The Washington Times.
Ralph SmeadPolitical ActivistBoise, Idaho

Marx and Lenin appeared to be on the verge of political and ideological vindication by the end of the 1970s; the feeble international response to the Soviet Union's outright takeover of Afghanistan did not bode well for the democratic cause. Who could have imagined that one decade later the Soviets' dreams of world dominance would have dissipated? It is naïve to assume that the demise of Soviet communism was pure chance. The Reagan presidency complemented by a "peace through strength" foreign policy played a key role in getting the United States "back on track" and facilitating the emergence of glasnost inside the former Soviet Union. A change in Americans' perception of Soviet political and military designs, undoubtedly fostered by the experience of the Carter years and by reports in conservative publications such as Reverend Moon's Washington Times, played a key role in allowing the United States to abandon its anti-military posture of the late 1970s and commit to achieving military superiority over the Soviets in the 1980s. By 1980 a growing gap in technology and resources complicated the Soviets' desire to maintain at least military parity with the United States. In his autobiography, Ronald Reagan: An American Life, the late President alluded to a 1983 passage from his personal diary, indicating that in that year the United States achieved clear military superiority over the Soviet Union. Following the 1986 Reykjavik Summit where President Reagan rejected Soviet demands that he abandon the Strategic Defense Initiative (SDI), the space-based anti-missile system, Gorbachev was forced to "blink." In their meetings following Reykjavik Gorbachev and his political advisors came to terms with the fact that America's economic and technological resources far exceeded those of the Soviet Union. They came to accept that America's strong commitment to a military build-up under Ronald Reagan meant that the Soviet Union would be unable to maintain military parity and thus had to seek a different working relationship with the United States. The new Soviet policies of Glasnost and Perestroika led Soviet officials, scholars, dissidents and citizens to challenge communist institutions and their ideological underpinnings. By 1988 this process led to an end of totalitarian rule, an end to Soviet expansionism, and an abandonment of Soviet financial, material, and technical support for wars of national liberation. In the years following President Gorbachev's announced commitment to Glasnost and Perestroika, the world witnessed the largely unanticipated dismantling of the Soviet Union, beginning with the unprecedented announcement of plans for a unilateral withdrawal of Soviet troops from Afghanistan as of May 1988. This was followed by Solidarity's election victory in Poland on June 4, 1989, the fall of the Berlin Wall in November 9, 1989, the crumbling of the Warsaw Pact, and the dissolution of the Soviet Union itself on December 25, 1991. The sudden collapse of the Soviet Union caught most by surprise. The working hypothesis held that communism would remain a dominant fixture in the world order. Even the most committed anticommunists were unprepared for the Soviet Union's precipitous demise.
***
With the Cold War's conclusion, a rush began amongst scholars, analysts, and pundits to identify the key personalities and factors that contributed to the Soviet Empire's collapse. Competing theories abounded, with key roles being assigned to Ronald Reagan, John Paul II, Mikhail Gorbachev, Norman Podhoretz, Alexander Solzhenitzyn and Sidney Hook, as well as to freedom fighters, refuseniks and populist movements such as Solidarity. In their interpretation of various events, some scholars opted to depersonalize the process, crediting the fall of the Soviet Union to phenomena such as evolving patterns of economic development and the information revolution. Among the contributions to the postmortem literature is Richard Gid Powers' Not Without Honor (1995), which professed to be "The History of American Anticommunism." Powers' 554-page opus of names and organizations omits all of the American entities associated with Reverend Moon, and denies them any role in rolling back communism in the 1970s and 80s. In the 672 pages of On the Brink: The Dramatic Behind the Scenes Saga of the Reagan Era and the Men and Women who Won the Cold War (1996), Jay Winik records a brief mention of one Moon-related organization, The Washington Times, but only in noting its early reporting on the unfolding story of Iran Contra. Accounts by Brian Crozier, Adam Ulam, Bob Woodward, and Jack Matlock, US Ambassador to the Soviet Union under President Reagan, also make no mention of Moon's efforts. Intentionally or not, Reverend Moon has been expunged from the record in spite of the adverse, critical coverage his activities received in the mainstream and alternative media when anticommunism was viewed with disdain.

Reverend Moon's Efforts in Korea and JapanIn the early 1960s, after having established the Unification Church's spiritual roots in Korea, Reverend Moon, with the collaboration of Dr. Sang Hun Lee, formalized his comprehensive analysis of Marxist-Leninist ideology. Moon devoted special attention to the practical implications of Marxism-Leninism's militantly atheistic position, the point de départ of his opposition to communism. In 1968 he founded the International Federation for Victory over Communism (IFVOC) in Korea. That organization's membership reached over 4 million in Korea. By 1970 Moon had set up training centers on hiscritique and counterproposal to communism in various parts of Korea. These centers conducted three and four-day programs explaining and critiquing communism for literally hundreds of thousands of Korean college students, teachers, army officers, police officers and civic leaders. For more than two decades, IFVOC provided orientation programs on Marxism-Leninism to all sectors of Korean society.
***
In Spring 1975 it was discovered that North Korea (DPRK) had constructed not one but several complete tunnels under the Demilitarized Zone (DMZ) that separates North and South Korea. The discovery of the tunnels, wide enough to facilitate the entry of whole divisions of the North Korean army into the south, led Korean President Pak Chung Hee to declare a national state of emergency. As a way to demonstrate South Korean and international commitment to resisting an unprovoked attack upon the South, IFVOC sponsored a special rally on Seoul's Yoido Island on June 7, 1975. Rally participants totaled more than 1.2 million and Reverend Moon personally addressed the audience. The rally participants included Unification members from over sixty countries who came as a show of their commitment to protecting the South from a North Korean invasion. During the years of the Cold War, Moon's IFVOC consistently responded to any indication of an effort underway in the North to exploit political or economic turmoil in the South. Frequently this was done through conducting nationwide rallies calling for national unity. One such campaign, the Nationwide Campaign of Determination to Win Over Communism, took place in December 1983. This campaign was motivated by the Soviet Union's shooting down of KAL 007 in September 1983 and an unprovoked North Korean assault of several South Korean government officials in Rangoon, Burma that resulted in the deaths of several officials. Central to the 1983 rallies was the active participation of a delegation of 70 international scholars from the Professors World Peace Academy (PWPA), an international association of academics founded by Moon in the early 1970s.Addressing Communism in JapanIn the late 1960s Sun Myung Moon initiated IFVOC activities in Japan. In the decades following World War II, Japanese university students hadbecome sharply divided on whether or not to support the presence of American military forces in Japan. The continuing American oversight of the Japanese island of Okinawa was especially divisive. Strong alliances were formed between Japan's radical Red Army and North Korea with the Red Army establishing a headquarters in Pyongyang. North Korea had significant support in Japan because of the hundreds of thousands of Korean residents in Japan, known as the Chosoren, who maintained strong family, political, and economic ties to North Korea. In the late 1960's the IFVOC began to challenge student radicals by conducting public lectures on Marxism on university campuses. On more than one occasion, IFVOC members were attacked by Japanese leftist militants or by North Korean sympathizers. IFVOC gained national prominence in Japan in October 1970 when the Japanese Chapter of IFVOC was invited to serve as the chief organizer of the World Anticommunist League's (WACL)

1 world congress convention in Tokyo. The Congress was attended by over twenty-five thousand delegates from around the world. Witnessing the success of the event, WACL invited IFVOC to assume full responsibility for WACL activities in Japan and IFVOC

2 soon gained prominence as the most important anticommunist organization in Japan. During the 1970s and 1980s the Japanese IFVOC movement began to issue formal invitations to the Japanese Communist Party to join them in a public debate on Marxist theory. They did so on more than fifty occasions. The communists rejected all such invitations. Japanese IFVOC officials point out that Reverend Moon's critique of Marxism was so effective that, to counter it, the Party was forced to rewrite their textbook, The Book of Communism. Even then, their patchwork apologia and addenda proved so inadequate that the Japanese Communist Party soon stopped printing it altogether. Reflecting on this period, Japanese IFVOC officials point out that in the 1970s, many communists and communist sympathizers began to be elected to public office in Japan. Japan Communist Party chairman Kenji Miyamoto is said to have boasted, "We are on our way to controlling a federation of democratic governments." In 1978 IFVOC conducted a massive educational campaign in the imperial city of Kyoto, which served as Japan's capital from the Heian to the Tokugawa era. The IFVOC educational effort was credited with having helped to change public opinion about communism and contributed to the defeat of the communist-led city government of Kyoto. Japanese IFVOC officials have noted that, fromthat time on, the communist hold of Japanese municipalities collapsed in one city after another. Moon's IFVOC played an important role in turning the tide. It also played a key role in the drafting and passage of legislation designed to protect the country from communist bloc espionage; the lack of such legislation had been a major blind spot in Japan and in East Asian regional security. It had contributed to Japan serving as a thoroughfare where Soviet and Chinese agents could get easy access to the Free World's latest technological advances.
Go to next pag

Муун унищожи Комунизма

Приносът на Д-р Мун /Муун
за мирното разпадане на Комунизма

Основателя на Обединителната църква, Д-р Муун, е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма. Президент Рейган лично заяви, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма."

Неговия принос е основно идеологическата победа. Наричаната "Обединителна църква" на д-р Муун обединява християнски лидери да застанат заедно за възпирането на този атеистичен тоталитарен режим. В книгата "Победа над Комунизма" той посочва основните грешки на философията и практиката на тази сатанинска и безбожна сила. Основно чрез Вашингтон Таймс и други негови издания д-р Муун обръща силите в идеологическата Студена война. Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война.

Чрез основаната от Сан Мьон Муун организация за "Победа над Комунизма" биват образовани милиони обществени, политически и религиозни лидери. Това успешно възпира нахлуването на Марксизма в Латинска Америка и много други страни от третия свят. Неговата дейност изиграва основна роля и за избирането на Райган като президент на САЩ. Д-р Муун се явява основната сила която обръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази Тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространяване на фалшиви слухове срещу д-р Муун и Движението му за Мир. Източниците на такива фалшиви обвинения са няколко и те могат лесно да се посочат. Техните цели както същност са далеч от морални и полезни за обществото. По скоро точно те се опитват да блокират доброто за да продължават с егоистичните си и аморални стремежи.Но истината никога не може да остане скрита за дълго. Факта че държавни глави, нобелисти, видни учени и религиозни лидери разпознават и подкрепят усилията на Сан Мьон Муун за изграждането на един нов свят, е достатъчно красноречив сам по себе си.

Краха на Комунизма
Проблема е в теорията на Маркс

Погрешната теория на Маркс е в основата за провала на Комунизма. Безбожната теория оправдаваща насилието доведе до 150 милиона невинни жертви. Преп. Муун изигра ключова роля в мирната победа над комунизма.

Когато християнството се провали да изпълни копнежа за любов и справедливост, а се превърна в поддръжник на вълната от капиталистическа алчност по цяла Европа, и масите бяха затънали в горчива бедност, обещанието за спасение дойде не от небето а от земята. Името му бе комунизъм.Социалистическото общество, обаче, изградено в Съветския Съюз следвайки ученията на Карл Маркс, не бе свободното и изобилстващо с блага общество което Маркс обеща, а по скоро едно подтиснато и икономически блокирало общество.

Илюзията на Комунизма
Преодолявайки много препятствия и борби, Комунистите правеха революции в надеждата да изградят рая на земята, свобода от подтисничество и изобилие. Но това което революциите донесоха в действителност бе, без изключение, лидери с окървавени ръце, подтиснати общества и търсещи начин да избягат бежанци, както и безнадеждно блокирала икономика. Това ни най-малко не бяха райски места на земята както проповядваха Марксическите лидери, а напротив, концентрационни лагери – ад на земята. Тази визия за рая наречена комунизъм се самодоказа като мираж който изкушава жадните хора в пустинята. Този мираж бе умело манипулиран от Тъмните Сили водещи историята из зад кулисите.

Грешката на Маркс
Причината поради която резултатите са абсолютно различни от тези, които Маркс предричаше, лежи в погрешното му учение. Маркс мислеше че е разбрал причините за човешкото отчуждение. Но Макар и неговата теория да целеше да освободи човечеството, тя в крайна сметка се превърна в теория подтискаща човешката природа, и отчуждаваща я дори повече по единствената причина, че методите предложени от него за това разрешение бяха напълно погрешни.

Маркс, на базата на философията на Хегел поде идеята за „осъществяване на свободата.” Но противно на Хегеловия идеализъм, той търсеше осъществяването на свободата от материалистична позиция. След влиянието на хуманизма на Фоербах Маркс търсеше това освобождение от гледната точка на икономическата социална реформа. Той избра комунизма като пътя към това освобождение, с метода на социалната революция чрез насилие. На кратко казано, Маркс приема, че доброто трябва да бъде наложено чрез зло - чрез насилие.Теоретично оправдание за масови убийстваСледващата задача за Маркс бе да даде теоретична и философска подкрепа за тази социална революция (С други думи идеологическо оправдание на масовите убийства и насилие които последваха, което доведе до 150 милиона жертви на комунистическата смъртоносна машина). С тази цел той формулира материализма; съответно диалектически, исторически, и икономическия материализъм.

Измамливо нагласена теория
Внимателно изследване, обаче, на тези теории показва, че те въобще не са резултат от обективно изследване на законите в природата. По скоро те са гениално фабрикувани с единствената цел да дадат логично оправдание на вече поставената цел за социална революция. Така неговата теория дава философското оправдание за най-голямото в човешката история насилие от човек над човека. Личности като Ленин и Сталин не са извратили тази теория, напротив, те методично са използвали и следвали това философско оправдание за да потушават с невиждана жестокост и нечовешко насилие всичко което според тях е заплашвало комунистическата идея. Този модел се повтаря във всички страни които са комунизирани. Това са милиони и милиони жертви на насилие, което никога нямаше да се оправдае без трудовете на Маркс.

Убива съвестта - превръща хората в животни
Маркс логично е премахнал всички бариери за съвестта. Веднъж след като няма Бог, пред който да отговаряме, и християнското добродетелство и смиреност са отречени като „опиум за народа”, след като имаме философско оправдание да използваме насилие, и да считаме хората за нищо повече от материални животни без дух, какво друго можеше да очакваме? Само благодарение на тази Безбожна идеология комунизма се превърна в най-голямата машина за смърт която историята познава).

Да теорията на Маркс е погрешна и ненаучна, а някои казват „той просто се е заблудил”, но проблема е, че той е заблудил и Ленин, и Сталин, и милиони хора, включително и нас самите. Вместо просперитет този строй ни върна икономически назад и се оказахме страшно изостанали в сравнение със страните от запада. Вместо братство той докара доносничество и страх на всеки от другия. Трябва най-после да разберем защо?

Отдушник на неприязънта и омразата
Постановките на Маркс са причината за този крах. Той не осъзна правилно корените на злото; егоизма, който е резултат от човешкото грехопадение. Той нямаше разрешение за този коренен проблем, а просто даде отдушник на неприязънта и омразата която е в сърцата на страдащите по това време работници. Но да смениш едни управляващи егоисти с други, по-малко образовани, и то след като си ги научил да мразят и убиват, къде е възможно добрия изход от това? Това е безбожна, нечовешка и анти-научна теория, каквато никога човечеството не трябваше да доживее да види. А това че е гениално систематизирана от Маркс, се явява най-голямото нещастие за всички които станаха негова жертва.

Истинския път за човешкото освобождение
Либерални атеисти които са анти-комунисти, не могат да изкоренят комунистическата теория (на войнствения атеизъм). Причината е в това, че дори и комунизма да е изключително анти-религиозна и атеистична идеология, самата тя се явява като вид религия, фалшива религия, която Николас Бергиев нарече „религията на Комунизма”. Следователно само истинска Бого-центрирана идеология може да изкорени комунизма напълно, така както „само светлината може да отстрани мрака.”

Какво би станало ако вместо насилието Маркс бе оправдал философски Революция на Сърцето и Истинската Любов?

Ако вместо отдушник на грешната природа Маркс бе застанал за Истински Семейства и Истински Характер? Ако вместо убийства и насилие бе оправдал философски нуждата от смирение, добродетели и живот за другите. Но всъщност Марксизма бе инструмент на Тъмните Сили. В християнството наричаме тези Тъмни Сили „Сатана”. По време на своя режим Сталин бе в постоянен страх пред заговор за убийство Под господството на Сатана, и диктатора и народа бяха под господството на страха.

Прочетете още, "Секта ли е Обединителната църква на Муун, Империята на Мун" "Сан Мьон Муун в комунизтическия концлагер".

Комунизма у нас

Няма съд за масовите убиици
ПРО-АНТИ, Автор: Анти-Комунист

14 масови гроба на убити по времето на комунизма чакат да бъдат разкрити в България.
Повечето гробове са от периода 1944-1954 г., когато са убити над 30 000 българи.

Йордан Маринов открива и разкопава първия масов гроб през 1992 г. В него са погребани 22-ма осъдени от Народния съд "врагове на народа", застреляни в началото на 1945 г. Главите им са откъснати с прави лопати, а в черепите имало забити пирони. До момента Маринов е разкопал 2 масови гроба. В края на септември предстои разкриването на трети - този на летците от 6-ти изтребителен полк, който се намира в околностите на село Васил Левски, Карловско. В него през 1945 г. са погребани 18 разстреляни военни от три елитни ескадрили. "Избити са за два дни. Преди да умрат те са пищели, докато са ги засипвали с пръст. Молели са се да ги доубият, защото са виждали, че тъмнината идва. Било е страшно".

Как се ставало Капитан в Комунистическо време?
Много от жертвите са били доубити от Иван Дурмушев, циганин, когото МВР впоследствие прави капитан. Доживя до стари години, но умря като куче", спомня си 78-годишният фелдфебел Дамян Орлов. През 1951 г. на десетина километра от село Габарево, Казанлъшко, са убити 16 младежи-горяни. Момчетата на възраст между 16 и 25 г. били разстреляни от упор. Убиецът Никола Христов е фелдфебел от въздушните войски. От ДС му дават задача да събере 16-тимата в черквата на Габарево. Уж за да ги обучава в конспирация срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха.

Как се ставало Партийна секретарка?
През 1946 г. край една от местните кории е убит земеделският лидер Антон Бонев Петков. В престъплението участват и две 16-годишни ученички-ремсистки, които избождат очите на земеделеца с клечки. По-късно те стават известни партийни секретарки. Близките на горяните, убити край село Габарево, знаели къде се намира лобното им място. Преди 89-а се страхували да го посещават. Все пак някои се престрашавали и ходели в усойната долчинка. Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои са разбити с приклади на пушка, други с кирка. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово.

Защо Марксистите не бяха осъдени в България?
Защо техните мощни пипала все още парализират възможностите за разжитие на държавата ни? Лявата, либерална партия в САЩ е много аморална и подкрепяна главно от аморалните среди. Може би ако не беше левия и сексуално развратен Клинтън на власт по време на промените в България, то щеше да осъдим престъпните Марксисти и Комунисти у нас. Със сигурност един десен президент на Щатите би дал много по-голяма подкрепа за това. За сажъление това не се случи.

Ние не можем да забравяме, че Комунизма бе машина за смърт и донесе 150 милиона жертви,

150 милиона жертви е много повече от предишните две стветовни войни взети заедно. Странно как такива зловещи и гигантски престъпления останаха незабелязани от съдебните ситеми и от света. Нормално е дори за едно убииство престъпника да бъде осъден, но явно да убиеш хиляди и десетки милиони не е достойно за съд престъпление.Кой изобличи безбожната идеология на МарксизмаДобре че Сан Мьон Мун създаде Вашингтон Таймс, че да ги изобличи и надделее фалшивата им пропаганда. Но разбира се, по тази причин Муун не е оставен без яростна критика в България, и то иницирана точно от бивши инструменти на Комунистическата ни система. Да не забравяме, че и Православието ни е все още един от тях и не се е оттърсило от поставените от Комунистите "патриарси" и "отци".

Д-р Муун е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма.

Приносът на Д-р Муун за падането за идеологическия срив на тази машина на смъртта е повече от решаващ. Президент Рейган заявява, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма." Чрез основаната от него Международна организация за победа над Комунизма и Вашингтон Таймс той изигра най-ключовата роля в тази идеологическа война...Признание след дълго преследванеШокиращ за много критици е фактът за нарастващото признание. „Има много неразбиране в медиите относно работата на Преп. Муун, но той и семейството му практикуват това което проповядват; живот за благото на другите и изграждане на здрави семейства,” заяви Пастор Берет от Божията църква в Чикаго. Критиците нямат ни най-малка представа за огромния принос на Д-р Мун, както за падането на Комунизма така и в сферата на Междурелигиозния диалог и утвърждаването на семйните стойности. Но източника на критиката е точно от Комунистическите и аморалните среди. Много християни също бяха подтикнати да критикуват на теологическа основа без да са наясно за какво точно става дума. Днес обаче хиляди християнски пастори, както и видни политици и учени от цял свят започват да подкрепят и оценяват дейността му. Краха на Комунизма

• П Р О Ч Е Т Е Т Е О Щ Е •

Комунизма и Маркс: Илюзия, заблуда, машина на смъртта
Jack Coop

Илюзията на Комунизма - Tова което насилствените им революции донесоха в действителност бе, без изключение, лидери с окървавени ръце, подтиснати общества и търсещи начин да избягат бежанци, както и безнадеждно блокирала икономика.

---

Краха на Комунизма
Citizen News Service

Проблема е в теорията на Маркс. Погрешната теория на Маркс е в основата за провала на Комунизма. Марксизма е Безбожна теория оправдаваща насилието, която доведе до 150 милиона невинни жертви. Преп. Муун изигра ключова роля в мирната победа над комунизма.

---

Марксизма - Ленинизма
Материализъм
Материалистичната диалектика
Историческия Материализъм
МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ
Маркс за отчуждението
Многобройните масови убийства на Комунизма
Муун унищожи Комунизма

---

Лявата схема у нас

Защо Муун е критикуван все от комунистически патерици?

Определено анти-кумунистическия му принос има пръст в това. Проблема е ключовата роля на Обединителите в падането на Комунизма. Тази комунистическа машина дето изби 150 милиона в мирно време още ни диша във врата и даже ни казва какво да мислиме. Точно те невярващите, ни казват и в какво да вярваме.

Не се ли замисляме, защо всички медии в България са леви? Не е ли странно? Че това никак не прилича на демокрация... а по-скоро на театрална постановка, където мнението на всички се манипулира от един.

АТАКА е патерица на БСП
Днес четох как бившите тайни служби, които подкрепили “Атака” при изборите. С идеята “Атака” да бъде екстензия на БСП, която ще събира разочарованите, а то така и стана. Тактиката работи и то в служба на БСП. Волен Сидеров е създаден като патерица на БСП. Още преди 6 години той минава специален семинар в Русия за целта. В това е ролята му, да е контролирана, изкуствена опозиция, гарантираща победата на БСП.Както и да го въртим това е истината. Че на кой друг биха позволили да използва СКАТ за да критикува? Разбира се, че нация в която се играе такъв театър ще продава незаконно оръжие, както четем във вестниците.

Схемата: БСП - ДПС - АТАКА
Схемата е много елементарна. Турската партия пере мръсните далавери и грабежи на комунистите. Всичкия грабеж БСП го осъществява под тяхно прикритие, за да не може да бъдат обвинени. АТАКА критикува ДПС за да отклони погледа на обществото, и така БСП остават чисти и на власт.В този театър на всички кукли конците се дърпат от същото място. Защо точно движението на Муун е толкова критикувано у нас? Нито има нещо лошо извършено, и всеки срещнал ги признава, че са прекрасни хора, с прекрасни семейства. Тогава къде е проблема?


Тактика: Критика на неудобните чрез поставени лица
Проблема е ключовата роля на Обединителите в падането на Комунизма. Д-р Муун идеологически разобличава машинациите на Комунистите. Вашингтон Таймс, основан от Сан Мьон Муун, обръща и САЩ, и Латинска америка и целия свят с информацията която изкарва за реалните зверства в Комунистическите страни. Затова Президент Рейган заявява, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма."Също, Д-р Муун основава организация за победа над Комунизма и обучава милиони за заплахата от тази безбожна идеология, Марксизма, и тактиките на Комунистите. Днес в България както Сидеров така и Православието са просто инструменти на комунистите, и чрез тях се критикуват неудобните. А по-неудобен от Сан Мьон Муун за Комунистическите сили няма. А да заявиш, че някой е секта, или сектата на този и онзи е просто специално създаден манипулационен метод. Въроса е докога ние ще сме наивни да се подвеждаме на такива манипулации. Ще е коректно да кажем, че страхът от сектите е неоправдан. ... Какво да кажем за сектата на управляващите ни... Най-сериозния проблем е как да се избавим от крадливостта и корупцията на самата политическа система която е просто отчайваща... Така наречените "секти" са по скоро моралните хора които са неудобни на нечии корумпирани интереси.

Лейди Тачър в писмо до д-р Муун
Тачър поздрави приноса на д-р Муун и основания от него Вашингтон Тайс за мирното спиране на студената война.Лейди Тачър изпрати най-добрите си пожелания за 25 годишнината на Вашингтон Таймс. Тя изрази голямото си желание да присъства лично и признанието за "точните коментари и най-висше ниво репортажи" за четвърт век от съществуването на вестника.В поздравлението си тя заявява: "Не бе лесно когатао основателя на вестника, Д-р Муун, започна Вашингтон Таймс... но можем да бъдем сигурни, че докато Вашингтон Таймс съществува консервативните възгледи не ще бъдат удавени... Имам в предвид твърдото изправяне на вестника срещу Съветския Комунизъм и подкрепата която той даде на президент Рейгън и мен самата за приключването на Студената война".

Маргарет Хилда Тачър, Баронеса Тачър е първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство от 1979 до 1990 г. Тя е член на Консервативната партия и е наричана Желязната лейди в Съветската пропаганда. Самия д-р Муун и движението му от неправителствени организации посветени на мира и диалога попадат под остра критика от множество комунистически настроени институции. Ролята му в падането на Комунизма е многократно признавана от Белия дом. В писмото си към д-р Муун, Тачър подчертава, "... И за това има достатъчно критици и песимисти, но аз не съм от тях".

Що за култ е любимата секта на Стоян Ганев?
За уж- сектата Мун /Муун/ се заговори в България непосредствено след 10 ноември 1989 г. Особенно след организираната от тях Анти-Комунистическа конференция през 1991. Д-р Муун е известен с ролята си за падането на комунизма.

За /мунистите/ невярно се твърди от някои, че уж са нерегистрирани, а те имат официална регистрация в България. Само неосведомените не знаят това, а точно те се пишат за «осведомени». Проблема е, че лъжливо се поднася на обществото, че говорим за секта, култ, обединителна църква. Д-р Муун никога не е основавал такава, и неговата дейност е междурелигиозна, в сверата на диалог и помирение към световен мир. Което в същността си е точно обратното на секта /деление, цепление/. Днес дори ООН признава д-р Мун за шампион на междурелигиозния диалог.Поради факта, че основните организации основани от д-р Муун се ползват със специален статут в ООН, бившия външен министър Стоян Ганев неизбежно е имал пряк контакт с тях. Медиите лъжливо информираха, че той е присъствал на световни събрания на «сектата» в САЩ, без да имат представа, че говорим за Неправителствени организации от много високо равнище и с огромен спектър и принос в обществения живот. Това че Ганев е личен познат с основателя на уж- култа /или секта/, е просто смешно да се използва за обвинение. Всички Американски президенти също са присъствали и изпращали представители на събития организирани от Обединителното движение. Нито един от тях обаче не би го нарекъл секта. Нелепо е да се смята че видни политически, религиозни лидери, нобелисти и знаменити учени от цял свят участващи в събития на Федерацията за мир са неинформирани. Факт е че нашите медии са неинформирани, или по-лошото, дезинформирани целенасочено от елементи на бившата държавна сигурност.Поради факта, че д-р Муун дискредитира маневрите, тактиките и злоупотребите на комунистите чрез основания от него Вашингтон Тайс, мотивация за насочени лъжи и критика не липсва. Критикуваше се, че Стоян Ганев "имал намерение да привлече няколко милиона долара като инвестиции за страна ни" от нетрадиционното религиозно движение. Това обвинение разкрива кого и от какво го е страх. Ако д-р Муун основе филиал на Вашингтон Тайс в България, ще е трудно за някои да прикриват далаверите си и да манипулират обществото чрез съществуващия ляв контрол на медиите. Точно това се получава в САЩ, когато цялото медиино пространство става ляво и за президентите е трудно да предприемат анти-комунистическа дейност без да попаднат под яростна критика. Манипулираното така общество лесно се вдига на демонстрации уж за мир и разоражаване, докато Комунизма безнаказано завладява нация след нация. Не само това но светът остава безучастен и сляп за милионите невинни жертви избити без съд и присъда в ново-комунизираните страни. Например, навсякъде се тръби за 60 хиляди Американски войници пожертвани в Южен Виетнам, а нито медиите нито обществото забелязва, че при идването на комунистите 3 млн. биват избити.Бившият външен министър преподава в щатски университетсъс който се финансира от Мун. Не се отбелязва обаче, че децата на много Български политици също учат там. Тогава и те ли са сектанти. Не се отбелязва, че студенти от този университет са участвали в дизайна и проектирането на някои технологии коитио и самите ние ползваме. Нима и притежателите на джип Чироки са сектанти, понеже страхотния им дизаин бе направен точно в Университета Бриджпорт. В интервю консултанта по образованието в чужбина Мадлена Тодорова обяснява: "Определено най-често ни задават въпроси за опасността детето да попадне в секта. Притесненията обаче са неоснователни. Например в САЩ наистина повечето университети са издържани от някоя църква, но там има такава религиозна свобода, че никой не налага определена вяра. Ето, университетът на Бридж Порт е издържан от Мун. Там вече учат 30-40 българи. Нито едно от децата обаче не се присъединило към сектата."Огромен е приноса на Сан Мьон Мун за развитието на корея. Преди 40 години, той внася технологии от запада и развива тежко машиностроене с което дава основата за развитие на автомобилостроенето в Южна Корея. Д-р Муун бе проведена срещата между лидерите на двете Кореи. Дори шестстранните преговори днес със Северна Корея се провеждат благодарение на него. Единствено на него Северна Корея позволи да развие производство на автомобили, постори хотел, и организира туристически екскурзии от Южна Корея. Поради разбирането си, че океанските ресурси са от огромно значение за бъдещето, д-р Муун създава стотици Японски ресторанти които тогава не са популярни. Днес благодарение на него всички ги знаят и Сушито е доста популярно. По тази нелепа логика, ако сме яли суши може би се превръщаме в сектанти. Може да звучи подигравателно, но наистина всички изкривени негативности срещу Сан Мьон Мун са наивни, глупави и невежи фабрикации.След като Стоян Ганев стана началник на премиерския кабинет, в България се разпространи слухът, че той е лансирал идеята за някакво, макар и формално, признаване /разбирай регистриране/ на сектата у нас. Страха обаче бе, че неговото влияние ще е голяма пречка за левите интереси. Не само той, а всички десни политически елементи бяха систематично атакувани от медиите и след това заменени с изкуствената опозиция на Сидеров. Така лявото пространство в България вече има пълен медиен и политически контрол, а политическите игри са просто театър за заблуда на обществото. Ако хора като Стоян Ганев имаха влияние в политическите насоки на страната, България вече щеше да е ценна инвестиционна дестинация. Заплатите щеше да са поне 2 пъти по-голями от настоящите. Макари в полза на обществото това нямаше да е в полза на дъжащите монопола в това отношение и изкупуващи държавата ни на безценица пред очите ни. Просто когато Ганев ни говореше трябваше да чуем какво казва, а не да се подведем и заслепим от безмислените критики.Какво всъщност представлява любимата секта на Стоян Ганев? Основател и водач на т. нар. Обединителна църква бил Сан Мюн Мун. Е кой го интересува, че църква никога не е основаване от д-р Муун. Нали е важно да се всее страх и манипулира народа. Самите думи «секта» и «култ» са фабрикувани с тази манипулативна цел. А и народа ни има дългогодишен навик да се поддава на комунистическата пропаганда.Многократно сме чули, че Сан Мьон Мун е роден на 6 януари 1920 г. в Северна Корея. 10-годишен станал християнин, а на 16 години в молитва видял Христос. Самия Исус го уполномощява да изпълни задачата, която поради разпъването си Исус не е успял да завърши – изграждането на Божието царство на земята. Днес 70 години по-късно виждаме, че макар и 88 годишен, ентусиазма и решителността за изпълнението на това обещание дадено пред Исус не са го е напуснали. Изумителното е, че независимо от скептицизма на критиците той успява да създаде световна Империя от организации, бизнеси, медии, университети, основа способна да бъде трамплина за промяната на света дори пред лицето на безсилните да го спрат критики и лъжи. "Работата на Преподобния Муун и неговото движение могат да преместят планини и може би един ден ще служат, като опората на архимед за промяната на света", заявява проф. д-р Мортън Каплан от Чикагския университет.Може да не съществуват човешки учения, затова че Христос ще се роди физически втори път, за да извърши "незавършеното физическо спасение", но пък самия Исус в Библията заявява, че ще даде мисията си на друг който победи да върши дела чисти като неговите. И какво зло има в това ако някой успее и изгради свят на мир, хармония и разбирателство както Бог обещава. Днес 144 Есета на политически и религиозни лидери, както ина световно известни учени свидетлстват за приноса на Д-р Сан Мьон Мун за света и за техния личен живот. "Запознайте се с обхвата на дейностите на д-р Мун. Учете, за да разберете виждането, което той предлага за бъдещето, и тогава решете за себе си дали виждате Божията ръка зад всичко това", призовава Д-р Ф. Зонтаг от Колежа Романа.За 10 години преп. Муун успешно разширява Асоциацията си за обединение на разпокъсаното християнство в Южна Корея. В тесногледото следване само на личните си интереси разбира се много християни са вбесени от бързото му развитие. През 1971 г. пристига в Америка, където дейността му бързо процъфтява и за пореден път това предизвиква паническа вълна от преследване. Всеки фалшив слух иобвинение е от полза и се раздухва усилено само и само да блокира развитието, но това не се случва. До 1985 година той вече е установил фундамент на базата на който може да има силно медиино и политическо влияние, което той активоно използва за да обърне медиината и политическата атмосфера и подкрепи резките програми на Рейган за надделяване над комунизма. В целия този процес на развитие той създава редица бизнеси с които спонсорира редица организации в каузата за Световен мир. Днес кореецът е считан за милиардер от невежите критици, без те да имат представа, че всичките бизнеси и имущества принадлежат на организациите които той е създал да работят в служба на човечеството и мира. Д-р Муун не оставя дори наследство на децата си, въпреки това всички те са много успещни бизнесмени и отдадени наследници на идеалите му за постигането на световен мир.Д-р Муун е собственик на редица медии с голямо политическо и социално влияние, както в Америка така и по света. Сред тях е авторитетният вестник "Вашингтон таймс", също и политическото списание "Инсайд", агенцията "Юнайтед Прес Интернейшънал" и редица други. Сега последователите на учението му по света са над 10 милиона, но повече от 400 млн. са участвалите в организираните от него Международни, междурасови и междурелигиозни свадби. които са един безпрецедентен израз на желанието и решителността на участниците да изградят истински семейства изпълнени с истинска любов и да надхвърлят бариерите, които разделят света, било то расови, национални или религиозни. "Бог не стои зад бариерите на религията или културата. Те не са нищо друго освен трикове на дявола", заявява Преп. Муун, "Той ги е използвал, за да управлява над човечеството в продължение на десетки хиляди години". "Кой друг метод, ако не смесените бракове ще даде възможност на бели и черни, юдеи и мюсюлмани, ориенталци и западняци да заживеят като едно всеобщо цемейство." Децата от тези бракове не ще носят в себе си предразсъдаците от миналото.Сан Мюн Мун е смятан от някои за секта от други за месия, и може би наистина той е изпълнението на обещаното от Исус Второ пришествие. И какво лошо има в това, ако той наистина спомогне за изграждането на мирния свят. Въпреки че доктрините му често биват неразбирани от много християни днес се наблюдава засилваща се подкрепа и одобрение на дейноста му от десетки хиляди християнски пастори. Това допълнително шокира и плаши незапознатите. Непознаването на нещо винаги води до страх и предразсъдъци. Но до голяма степен точно това е което д-р Мун прави. Дой предизвиква и разбива съществуващите исторически предразсъдаци, омраза и враждебност, било то религиозни, расови или културни.Множество отркровения както и самия успех който той постига свидетелстват за това, че подкрепата на Иисус и Бог е винаги с него. Самия д-р Муун отдава целия си успех и дори факта, че все още е жив, изцяло на Бог. Според някои Мун директно атакува библейския догмат за Троицата, според която Бог е един в три различни Личности - Отец, Син и Святия Дух. Други теолози се възхищават на начина и яснотата с която той разрешава този исторически спорен въпрос. Ако проследим първите християнски събори, ще разберем колко жестоки спорове и конфликти, колко гонения, разцепление и разруха е донесла тази неясна и вяла концепция. Когато Китайския император приема християнството, още преди Император Константин да направи това, много скоро той се изправя пред огромен проблем. Различните секти в християнството твърдят, че те са прави обвинявайки яростно другите християни. Това заплашвало империята, така че той нямал друг разумен избор, освен да забрани тази отровна секта, християнството. Безбройни са примерите за ужаса който тези спорове са донесли на човечеството. Това което Исус е призовал Муун да направи е да спре това безумие и обедини децата на Бог. Никой преди преподобния Муун не се е дори замислил за болката в сърцето на Бог, наблюдавайки своите деца в това безумно и безмислено състояние на спорове и конфликти.Според д-р Мун истината не е дълеч от явна, Адам и Ева са се провалили да създадът семейство-модел на любов и разбирателство. Вместо това Библията казва, че Адам и Ева са прикрили сексуалните си органи след престъплението. Не е трудно да се досетим, че Първите ни предци са прелюбовдействали. Тяхната незряла и прелюбодена любов става началото и на история от незряли семейства и незряло родителство. Резултата е липса на братска любов, и неспособност да се създадът истински семейства и от там обществото и светът на истинска любов, което е бил Божия идеал, се превръщат в една недостижима химера. Библията е ясна, «Чрез първия Адам всички умряха, чрез последния Адам всички ще живеят». Това ясно показва, че това което Адам не е успял да осъществи някой ден ще се появи друг който най-накрая ще осъществи, а това е установяването на истински семейства, а от там, истинско общество, нация и свят.Новите Адам и Ева, наречени "истинските родители", не са никой друг, а г-н и г-жа Мун. Може би наистина преп. Мун изпълнява обещанията на Библията за "Свадбата на Агнето", на която всички са поканени. Може би наистина както Библията предупреждава, "поканените" (християните които най-много са чакали) не ще пожелаят да дойдат и тогава Бог ще е принуден да събере хора от всички религии, дори невярващи които да участват. Не ще ли се повтори тогава ситуацията с Фарисеите които отгвърлят изпратения от Бог в невежествтото си и самоувереността, че точно те са спасени. Не ще ли се изпълни тогава и предупреждението на Исус, че дори на най-отдадени християни ще е принуден да заяви, "Махнете се от мене вие злодейци," ако те се провалят да подкрепят този който той е изпратил. Поне едно не можем да се съмняваме, че откакто Исус младия Мун, живота му напълно се е променил и е напълно отдаден за постигането на свят на културата на сърцето, любовта и съвестта.Обединителите не се отказват от родителите и семейството си, както невежите критици обвиняват, а обратното, винаги трябва да обичат и да обединяват. Това става най-важното в живота им, как да се обединят като съпруг и съпруга в истинска любов, как разрешат съществуващите разделения и конфликти в рода, обществото и света. От тук може да разберем, защо те, за разлика от други секти, вместо да се отделят от обществото и отдадът изцяло на движениет, напротив те отдават всичко за другите и стават много социално отворени. Не им е нужен д-р Мун или друг да им казва какво да правят, както критиците по презумция смятат. Приелите тази идея стават обединители в сърцата си, те много ясно и трезво осъзнават ценността на семейството, възпитанието на децата и нуждата от живот за другите за да преобразим света.Критиците отново грешат; Сан Мьон Мун не измества Исус като Месия, напротив, той изпълнява отдавнашния копнеж на Исус да се появят и други като него. Д-р Муун учи, че ние всички трябва да станем като Христа; месии за нашето семейство, за нашия род и нашата нация. Все повече християнски пастори започват да осъзнават тази разлика между обвиненията и действителността и откриват ново вдъхновение и мотивация, от неговия пример, да работят за преодоляването на историческите предразсъдъци и бариери и постигането на световния мир.Фалшивата легенда твърди, че никой преди брачните церемонии провеждани от него, не знае кой ще е новият му брачен партньор. Истината е че всички знаят, и реалността е че от 400 млн. Благословени семейства, много малък процент са тези които са имали желанието и шанса да бъдат съчетани директно от него. От малък Сан Мьон е бил известен със способността си ясно да види какво ще бъде бъдещето на една семейна двойка, дали ще се разбират или ще приключи нещастно. Още в детството му от селото са идвали да се допитват до него. Това обаче, което Обединителното движение стимулира, е международните и междурелигиозни бракове, като най-ефективния начин за премахване на историческите предразсъдъци.Друг фалшив мит е, че "Обединителната философия" отхвърля божествеността на Иисус Христос. Това е отново резултат на прибързаното в невежеството желание да се критикува непознатото. Това е същия исторически конфликт който е делял и цепил християнството през вековете, до колко Исус е Бог и доколко човек. Вялата християнска концепция просто замазва нещата и е изградена на базата на исторически спорове и борби за лично влияние и интереси. Прочетете кървавата история на християнството свързана с този проблем. Всеко следващо обявнение е целяло да отреже и обвини неудобните в ерес и сектанство. Резултатът е разкъсано християнството на хиляди деноминации. Това го прави нефункционално в борбата с аморалността и атеизма. Д-р Мун е обединител и по този въпрос. Той просто обяснява как двете крайности за които се е спорело толкова много, са и двете верни, и каква е връзката между тях. Което отново е основа за помирение и спиране на един исторически проблем.Прибързаните критици си мислят, че според Обединителното разбиране Исус се е провалил. Те пропускат подробността, която всеки знае, че не Исус, а Еврейския народ се е провалил да го приеме. Също в невежеството си обвиняват, че мунистите могат не само да достигнат Христа, но и да Го надминат. При обединителите обаче липсва такава концепция, надминаването за тях е единствено в това да обичаш другите и развиеш сърцето си да живееш за другите. Акта на Исус да даде живота си за спасението на убииците си е най-висш пример за това, че трябва да се научим да живеем за другите, нещо което самото християнство е имало най-голям проблем да практикува. Лесно е всеки да заявява, че той вярва истиски в Исус, но въпроса не е в това, важното е дали живеш според това което Исус ни учи. Да критикуваш другите е сектанско отношение, обединителите обратното на това инвестират всичко да спечелят сърцето дори на най-големия си враг. Според мен това е и една от основните причини защо те са успешни там където човечеството е било неуспешно до днес, например междурелигиозния диалог. Те са пример за това, че истинската любов има силата да премахне всички бариери.Критиците се опитват да прокарат фантастичната идея за «промиване на мозъци», и читателите на такива негативности не се усещат как тези негативности им промиват и мозъците и сърцата, но не с любов и добри неща, а с предразсъдъци, страх, неприязън, и вражда. Ако д-р Муун е открил нещо полезно, то е, че той успява да измие сърцата на хората от точно тези неща; омразата предразсъдъците и всичко зло. Как успява ли? С личния си пример на живот за другите и здрава логика, за разлика от тази на критиците.Негативна статия твърди, «може да се отбележи, че това, на което мунитите се надяват, спасението, за християните е извършил Иисус Христос.» Глупаво твърдение, след като не са си направили труда да разберат на какво се надяват Обединителите. Според тях идеалния Божии свят на мир, хармония и любов трябва да се изгради и то от нас - вместо безсилни да го чакаме да ни падне от облаците. Време е човечеството да се осъзнае и да спре войните, насилието и аморалността в които се самоунищожава. Време е вместо да чакаме Бог да направи всичко за нас, ние да направим нещо за себе си и за Бог; да се научим да се обичаме, да създаваме семейства изпълнени с любов, и от там естествено да се появи общество и свят на мир и хармония. Време е да разберем, че Бог е родител на цялото човечество а не само на християните. Като всеки родител, Той желае ние да се обичаме като братя и сестри, а не да спорим, кой е по-прав и по-приет от Бога. Според мен отдавна този глас на разума трябваше да се е събудил в нас, но ако д-р Мун е този който ще успее да го събуди у хората, то той наистина е месия за мен.Статията продължава, «Когато се сблъскваме с членове на т. нар. Обединителна църква, трябва да наблегнем на това, че те очакват нещо, което ние като християни вече сме получили». Нека автора да се опита да ни покаже, къде е тогава мястото на земята без корупция, и злоупотреби? Къде е обществото където децата не преживяват болката от развода на родителите си? Къде е справедливоста в това, че едни се раждат имащи а други в непосилна бедност? Това ли е спасения свят който сте получили? Празните приказки и празните обвинения, г-н Николай Сосеров, ги пробутвайте на по-наивните.

Прочетете още:
Ролята на д-р Муун за падането на Комунизма
Сан Мьон Мун

Възгледите на Адолф Хитлер и Карл Маркс са плашещо сходни

Възгледите на Адолф Хитлер и Карл Маркс са плашещо сходни. (Снимков материал: Адолф Хитлер—Library of Congress; Карл Маркс—източник за обществено ползване)

Хитлер, социализмът и расовият план (Част 1)

“Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена” – цитат от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Хитлер.

“Да разгледаме действителния, земния евреин – не религиозния евреин, както Бауер – а обикновения евреин. Нека не търсим тайната на евреите в тяхната религия, а да потърсим тайната на религията им в истинския евреин. Каква е светската основа на юдеизма? …Практическа нужда, личен интерес. Каква е светската религия на евреина? Пазарлъкът. Кой е светският му бог? Парите. Много добре! Еманципацията на търгашеството и парите, а следователно и на практическото, действително еврейство, ще бъде еманципацията на нашето време… в края на краищата, еманципацията на евреите е еманципация на човечеството от еврейството.”

Човек може да помисли, че този дълъг цитат е просто поредната тирада на придобилия позорна слава Адолф Хитлер. Това, обаче, не е така. Тези думи са казани не от друг, а от самия Карл Маркс, потомък на дълга родствена линия еврейски равини, за чието забвение той полага огромни усилия.

Да се спрем на следващия цитат.

“Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена.”

Някои може да кажат, че този цитат безспорно принадлежи на Маркс. Но те няма да са прави. Този цитат е взет от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Адолф Хитлер – също човек от еврейско потекло.

Има хора, за които самото предположение, че Адолф Хитлер може дори да се доближи до темата на социализма и марксистката теория, е чиста ерес. Но при един по-детайлен анализ на историческата документация може лесно да се открие уникалната черта, свързваща всички т. нар. “революционни” движения, възникнали след публикуването на “Комунистически манифест” през 1848 г. и на други подобни трудове.

Настоящата статия е първа част от поредица, изследваща произхода на социализма, комунизма и ужасяващите тактики на “социално инженерство”, използвани в историята след раждането на международното социалистическо движение, за да постигнат крайната му цел… Утопията.

Какво е социализъм?

Много речници твърдят, че социализмът е демократична форма на управление, при която всеки гражданин има глас. Освен това се твърди, че всички класи и раси ще притежават равен дял.

Самият идеал на социализма, обаче, е измислен от Карл Маркс. И така, как го е дефинирал той?

Маркс заявява, че социализмът не е форма на управление, а състояние – контролирано и организирано състояние, което дадена нация приема по време на “прехода” от капиталистическо към комунистическо общество, където “комунистическата утопия” е крайният желан изход на цялостния преход; свят без полиция, без собственост, без религия, без класи, дори без нужда от управление, без война … земя-фантазия на вечната хармония. Но може ли това да бъде постигнато по мирен начин и просто с унищожаване на сделките за собственост на земята?

Отговорът е “не”; “преходното” състояние има за задача да “трансформира” гражданите за бъдещата супердържава. И така, как този социалистически апарат се справя с онези, които не желаят да бъдат трансформирани?

Маркс и други социалисти изтъкват необходимостта от отстраняване на нежелателните елементи на обществото. Повечето твърдят, че тези нежелани елементи са се появили под формата на буржоазната управляваща класа, но това не спира дотук. Социалното планиране е изисквало избор на политически курс и, по-важното, подбор кой би се вписал идеално в тази нова утопия и кой – не.

В крайна сметка е имало критерий за подбор кой да остане и кой да бъде отстранен.

Как е бил създаден този критерий? След внимателно обмислен процес и много дебати се стигнало до извода, че приетите днес универсални стандарти са твърде примитивни. Затова отново било решено, че трябва да се предприемат крайни мерки.

При все, че Маркс е автор на “Комунистически манифест”, той не е бил единственият, вярващ в теориите на манифеста, нито пък първоизточникът на тези идеи. Всъщност в продължение на почти 100 години това е била примамлива идея, наред с друга силно противоречива възникваща теория.

При положение, че социализмът е атеистичен режим, от последователите му просто се е очаквало да вярват в “еволюцията на човека”.

Така един учен и философ с подобни теории придобил най-накрая достатъчно дързост, за да публикува идеите си; името му е Чарлз Дарвин.

Социалният дарвинизъм и расовата евгеника

Мнозина вярват, че Дарвиновата теория се отнася просто до физическата еволюция на човека и че Дарвин спира дотам. Но точно както теориите на Маркс не свършват с теоретичната си част, Дарвин съчинява много от убежденията си, които също имат социален оттенък. Неговият подход залага на проактивната намеса в еволюционния прогрес на човечеството, вместо на пасивната такава. Или с други думи, на необходимостта от активна намеса.

Социалният дарвинизъм вярва, че защитата, предоставяна от човечеството на слабите, болните и недоразвитите хора, възпрепятства процеса на “естествения подбор” и оцеляването на най-пригодените, които да определят бъдещето на човечеството.

Дарвин смятал, че ако човек спре да помага на тези “низши видове”, то процесът на естествения подбор просто би отстранил тези крайно нежелателни индивиди от популацията. Според него това действие би облагодетелствало бъдещето на човечеството и “обществото” като цяло.

Той заявява, че “най-силните от биологичния вид трябва живеят, а най-слабите да умрат” и класифицира други раси, като чернокожи и евреи, като “низши видове” и “съмнителни видове”.

С превръщането на пасивното решение в по-активно, Дарвин преминава по-нататък, поставяйки зловещия въпрос: “…Дали расите или човешкият биологичен вид … посягат едни на други и се заменят, така че накрая някои биват изличени? … Добре е да видим, че на всички тези въпроси е отговорено утвърдително…”

По-подробно описание на “низшите видове” хора могат да бъдат намерени в книгата му “Произход на човека”, където той заявява следното: “В даден бъдещ период, в недотам далечното бъдеще… цивилизованите човешки раси почти със сигурност ще унищожат и заместят дивашките раси по света…”

Запознавайки се с размислите на Дарвин, Маркс заявява: “…това е книга, съдържаща основите на естествената история на нашите възгледи”.

“Нашите възгледи”? Всеизвестно е, че Маркс и социалистите са мислели в цифри, поради което са споделяли възгледите си, така че очевидно това писмо е било от името на много хора, последователи на новите идеи на Маркс.

Наскоро след това започва появата на една от най-дръзките теории в историята на човечеството.

Четейки “Произход на видовете”, един от братовчедите на Дарвин е толкова възхитен и вдъхновен от революционните идеи, че е подтикнат да публикува и някои свои.

Този учен отива крачка по-далеч от Дарвин в процеса на активния подбор. Той започва систематично да класифицира кой е подходящ за родоначалник на бъдещето на човечеството и кой – не. Той дава началото на научното изследване “Природа над отглеждане” и вярва в стерилизация на нежелателните, изличаване на инвалидите и замяна на по-низшите човешки “породи” с внимателно провеждано “социално инженерство”.

Тази теория е наречена “евгеника”. Името на автора й е сър Франсис Галтън.

(Следва Част 2: Социалистическата евгеника и крайното решение)

Превод: Цвета Петкова