МАТЕРИАЛИЗЪМ
КРИТИКА И КОНТРА - ПРЕДЛОЖЕНИЕ
І. МАТЕРИАЛИЗМЪТ В РОЛЯТА НА ОРЪЖИЕ
За да разграничи своя материализъм от традиционните форми на материализъм, Ленин говори за “войнствен, борчески материализъм”. Това всъщност е материалистична теория, предназначена да служи като оръжие.
Тъй като една революция обикновено е придружена от насилие, убийства и разрушение, то всяко отношение, свързано с умереността на хуманитаризма, сантименталността и дори опортюнизма, представлява препятствие. Агресивната революция по-скоро изисква безмилостно, жестоко и войнствено отношение. Според тази перспектива, на човешките същества трябва да се гледа като на животни. Ако човеците са силно еволюирали животни, при нужда те могат да бъдат малтретирани и дори изколени без каквито и да е задръжки, както се постъпва със всички останали животни. Това е отношение на безмилостна жестокост и то формира идеологическата сърцевина на войнствения, комунистически материализъм. В допълнение към това, Маркс и неговите последователи са,\1. разглеждали от чисто материалистическа позиция\
\2. приложили материалистическия подход\
към изследванията на естествените и дори обществените науки, както и към развитието на историята. Според това им виждане, човеците няма начин да минат отвъд ограниченията на материалните закони на естествения свят. Развитието на човешката история чрез насилствена раволюция е подчинено на същите материални закони, които никое човешко същество не може избегне. Затова, материализма в материалистичното виждане за историята (историческия материализъм) също е предназначен да служи като оръжие.
ІІ. КРИТИКА НА МАТЕРИАЛИЗМЪТ
А. Причина за критиката
Материализмът по своята същност е философска (онтологична) позиция и като такъв, неговите достойнства и недостатъци е нужно да бъдат преценени тук. Свободата на мнение е част от нашето човешко битие. Но при все това, философия, която отрича основното достойнство на човешката личност и търси оправдание за убийство, трябва да и се противопоставим с пълна решителност.
Като теория обаче, комунистическият материализъм не е различен от формите на материалистичните постановки, изложени от мислителите на свободния свят (“демократичен материализъм”). Но той трябва да бъде оборен, защото е поставен да служи на зла цел. Дори един нож, създаден за добра цел, може да бъде използван от крадец, за да убива и ограбва хората. Но преди всичко, така както учим невръстно дете да не злоупотребява с потенциално опасен нож, по същия начин е нужно да покажем ограниченията на истината, съдържаща се в материализма. По този начин ще покажем, че той не може да бъде използван за оправдаване на насилствена революция. Поради това, че комунистите вярват, че материализма е абсолютната истина, те приемат, че хората са в основата си са животни, и че не е проблем да се убие и разруши собственост, за да се постигне тяхната цел. Ето защо е нужно ясно да покажем, че комунизма не е единствената възможна истина, че Марксистките учения са оспорвани\условни, и че убиването на човешки същества е най-големия грях. Това е истинската причина защо трабва да се противопоставим на материализма.
Б. Съдържание на Критиката
Есенцията на материализмът може да бъде изложена чрез твърдението, че съзнанието произлиза от материята, т.е. че материята е произлязла първа, а съзнанието второ. Това заключение отвсякъде погледнато, не е нищо друго освен мнение, базирано на вероятност\възможност, но въпреки това е представено като единствената абсолютна истина. В следващите параграфи ще се опитаме да покажем как това всъщност е оспорвано заключение.
Марксистката позиция, че съзнанието е произлязло от материята ще бъде изследвано на базата на факти, свързани с развитието на Вселената и умствените явления при мозъчните клетки. Ако вземем за пример начинът, по който Земята е била формирана, комунистическата теория отстоява, че това не е било по никакъв начин процес на сътворение, въвличащ\ангажиращ съзнание или дух. Според комунистите, това е било материално развитие, продължило няколко милиарда години и завършило с появата на човешките същества и човешкото съзнание. Именно това е представено като научен факт. По подобен начин се твърди, че духът е произлязъл от материята, и че когато клетките на мозъка са разрушени или нервната система е под упойка, съзнанието е засегнато неблагоприятно. Ако пък мозъкът е здрав, то и съзнанието е здраво. Всичко това отново е представено като беспорен факт.
Нека сега представим критиката ни спрямо тези твърдения. Първо, ако ще представим доказателството, че човешките същества и човешкия дух са резултат на материалното развитие на Вселената, трябва да покажем, че развитието на Вселената е необратимо движение, насочено в специфична посока. Ако такова движение се осъществи, ние трябва да проверим дали тази му необратимост и насоченост са неизбежни или инцидентни. Комунистите отстояват приоритетността на материята без да са изследвали този въпрос. Ако действително това необратимо и целево-насочено движение е като това на растение, растящо да дава плодове, то ние трябва да приемем, че от самото начало на Вселената определен духовен елемент, наречен космичен живот е бил в действие. Можем да заявим това, защото за да може развитието на едно растение да е необратимо и целево-ориентирано, трябва още от самото начало в семето да е действал духовен елемент, наречен “живот”. Този елемент е нужен, за да регулира процеса на израстване, който ще доведе живия организъм да даде плод.
Второ, ако ще докажем логически, че човешкия дух е създаден от мозъчните клетки, то трябва да елиминираме възможността от латентно присъствие на духовен елемент там, \1 иначе това би провокирало съзнание\мислене или духовно явление чрез посредничеството на мозъка.\ \2както и това, че по този начин духовно явление или съзнание\мислене могат да се появят чрез посредничеството на мозъка\. Например при радиото, звука (гласове, музика) не се произвежда директно от радио оборудването. В действителност, звукът е трансформиран в радио-вълни, които се излъчват от радио-център и достигайки радио-приемника, се преобразуват в звукови вълни от радио-оборудването. По подобен начин, не можем ли да си представим, че духовния елемент е така да се каже “скрит” зад мозъка и се появява като действителен дух едва като премине през мозъчните клетки. Така ние не можем да стигнем до някакво ясно заключение, единствено защото състоянието на мозъка (добро или лошо) влияе на състоянието на духа. В резултат на това, така наречената истина на материализма е в най-добрия случай една възможност и не може никога да бъде единствена и абсолютна истина. Това обаче не възпрепятсва Марксистите да представят оспорвана позиция на материализма като научна истина.
В. Контра-придложение на Материализма
Сега ще се опитаме да представим онтологична перспектива, която може да служи като алтернатива на материализма. Следва да подчертаем, че докато духът и материята се явяват като две отделни същности, принадлежащи към различни категории в света на явленията, техния основен произход е идентичен.
Според съвременната квантова физика, елементарните частици, изграждащи атомите, са съставени от енергия. Казано по-точно, елементарните частици са изградени от енергия, която съществува под формата на вълни и на частица. Тази енергия обаче, няма нито маса, нито форма и не може да бъде точно описана като нещо материално. Нямайки нито маса, нито форма, това не по-различно от съзнанието. С други думи, можем да преценим, че енергията и духа имат един и същи основен произход. В заключение можем да кажем, че енергията е носител на характеристиките на духа или дух, носещ характеристиките на енергия.
Точно както една линия, започваща от точка, може да бъде начертана в две посоки, то духът и материята могат да бъдат разгледани като като развития в две различни посоки, но започващи от едно и също място. Не е вярно, че духът е бил първи, а материята е произлязла по-късно, нито пък е истина, че духът произлиза от материята. Вместо това можем да кажем, че двете са били едно в света на първоначалната причина. Тази онтологична позиция може да бъде представена като Теория на (oneness) единоначалието\цялостността\неделимостта, където материализма и идеализма като компоненти на Обединителната Теория могат да бъдат преценени като взаимодопълващи се страни в\ наблягащи (This ontological position can be referred as Theory of Oneness, whereby materialism and idealism can each be considered to be a one-sided emphasis on one of the components of Unification Theory.)
След като духът и материята са две същности, произлизащи от една и съща първопричина, то те са винаги дълбоко свързани и ангажирани във взаимодействие един с друг. Следователно те никога не биха участвали в процес на взаимно разрушение. Този факт представлява основата за закона и теорията на Даването и Приемането, според които всяко развитие се осъществява чрез действие на даване и приемане между духовен и материален елемент.
И все пак, въпреки че духът и материята произхождат от едно същество, духът предопределя причина, следователно свободна воля, докато от своя страна материята има пасивна природа. В тяхното взаимодействие (действие на даване и получаване), духа е в позицията на субект и движи(acts upon) материята.
Безспорно, the Theory of Oneness може да бъде преценена единствено като една от няколкото възможни изражения на истината, но тя е по-универсално приложима отколкото материализма или идеализма, което стана ясно при дискутирането ни на комунистическата теория. Изследвайки твърдението, че духът е продукт на материята с помощта на примерите от развитието на Вселената и функционирането на мозъка, ние можахме да покажем, че метода на доказателство, използван от Марксизма е нищо повече освен условна\своеволна\произволна (arbitrary) хипотеза. Както току що видяхме, според представената от нас Theory of Oneness, дори ако развитието на Вселената бъде разгледано в светлината на материалните фактори, трябва да признаем, че подобно на растежа на растенията, живота управлява това развитие. И също както духовният елемент (или космическия живот) управлява на вселенско ниво, можем да сметнем, че духовните феномени, произтичащи в мозъчните клетки са на базата на действието на даване и получаване между мозъчните клетки и духовните елементи зад тях.
Веднъж изправени пред Theory of Oneness, твърденията че духът е просто продукт на материята, и че матераята е по-важна от духа, не могат повече да бъдат актуални. Същото се отнася и за твърдението, че човеците са материални същества и подобно на животни могат да бъдат убивани, когато се сметне за необходимо. Духът не произлиза от материята; по-скоро и двете водят произхода си от един и същи източник и във взаимодействието между тях духът е субект.
Човеците са духовни същества и като такива те притежават духовни елементи като индивидуалност, характер, достойнство и свобода, които трябва да бъдат уважавани.
