 |
| Възгледите на Адолф Хитлер и Карл Маркс са плашещо сходни. (Снимков материал: Адолф Хитлер—Library of Congress; Карл Маркс—източник за обществено ползване) |
Хитлер, социализмът и расовият план (Част 1)
“Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена” – цитат от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Хитлер.
“Да разгледаме действителния, земния евреин – не религиозния евреин, както Бауер – а обикновения евреин. Нека не търсим тайната на евреите в тяхната религия, а да потърсим тайната на религията им в истинския евреин. Каква е светската основа на юдеизма? …Практическа нужда, личен интерес. Каква е светската религия на евреина? Пазарлъкът. Кой е светският му бог? Парите. Много добре! Еманципацията на търгашеството и парите, а следователно и на практическото, действително еврейство, ще бъде еманципацията на нашето време… в края на краищата, еманципацията на евреите е еманципация на човечеството от еврейството.”
Човек може да помисли, че този дълъг цитат е просто поредната тирада на придобилия позорна слава Адолф Хитлер. Това, обаче, не е така. Тези думи са казани не от друг, а от самия Карл Маркс, потомък на дълга родствена линия еврейски равини, за чието забвение той полага огромни усилия.
Да се спрем на следващия цитат.
“Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена.”
Някои може да кажат, че този цитат безспорно принадлежи на Маркс. Но те няма да са прави. Този цитат е взет от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Адолф Хитлер – също човек от еврейско потекло.
Има хора, за които самото предположение, че Адолф Хитлер може дори да се доближи до темата на социализма и марксистката теория, е чиста ерес. Но при един по-детайлен анализ на историческата документация може лесно да се открие уникалната черта, свързваща всички т. нар. “революционни” движения, възникнали след публикуването на “Комунистически манифест” през 1848 г. и на други подобни трудове.
Настоящата статия е първа част от поредица, изследваща произхода на социализма, комунизма и ужасяващите тактики на “социално инженерство”, използвани в историята след раждането на международното социалистическо движение, за да постигнат крайната му цел… Утопията.
Какво е социализъм?
Много речници твърдят, че социализмът е демократична форма на управление, при която всеки гражданин има глас. Освен това се твърди, че всички класи и раси ще притежават равен дял.
Самият идеал на социализма, обаче, е измислен от Карл Маркс. И така, как го е дефинирал той?
Маркс заявява, че социализмът не е форма на управление, а състояние – контролирано и организирано състояние, което дадена нация приема по време на “прехода” от капиталистическо към комунистическо общество, където “комунистическата утопия” е крайният желан изход на цялостния преход; свят без полиция, без собственост, без религия, без класи, дори без нужда от управление, без война … земя-фантазия на вечната хармония. Но може ли това да бъде постигнато по мирен начин и просто с унищожаване на сделките за собственост на земята?
Отговорът е “не”; “преходното” състояние има за задача да “трансформира” гражданите за бъдещата супердържава. И така, как този социалистически апарат се справя с онези, които не желаят да бъдат трансформирани?
Маркс и други социалисти изтъкват необходимостта от отстраняване на нежелателните елементи на обществото. Повечето твърдят, че тези нежелани елементи са се появили под формата на буржоазната управляваща класа, но това не спира дотук. Социалното планиране е изисквало избор на политически курс и, по-важното, подбор кой би се вписал идеално в тази нова утопия и кой – не.
В крайна сметка е имало критерий за подбор кой да остане и кой да бъде отстранен.
Как е бил създаден този критерий? След внимателно обмислен процес и много дебати се стигнало до извода, че приетите днес универсални стандарти са твърде примитивни. Затова отново било решено, че трябва да се предприемат крайни мерки.
При все, че Маркс е автор на “Комунистически манифест”, той не е бил единственият, вярващ в теориите на манифеста, нито пък първоизточникът на тези идеи. Всъщност в продължение на почти 100 години това е била примамлива идея, наред с друга силно противоречива възникваща теория.
При положение, че социализмът е атеистичен режим, от последователите му просто се е очаквало да вярват в “еволюцията на човека”.
Така един учен и философ с подобни теории придобил най-накрая достатъчно дързост, за да публикува идеите си; името му е Чарлз Дарвин.
Социалният дарвинизъм и расовата евгеника
Мнозина вярват, че Дарвиновата теория се отнася просто до физическата еволюция на човека и че Дарвин спира дотам. Но точно както теориите на Маркс не свършват с теоретичната си част, Дарвин съчинява много от убежденията си, които също имат социален оттенък. Неговият подход залага на проактивната намеса в еволюционния прогрес на човечеството, вместо на пасивната такава. Или с други думи, на необходимостта от активна намеса.
Социалният дарвинизъм вярва, че защитата, предоставяна от човечеството на слабите, болните и недоразвитите хора, възпрепятства процеса на “естествения подбор” и оцеляването на най-пригодените, които да определят бъдещето на човечеството.
Дарвин смятал, че ако човек спре да помага на тези “низши видове”, то процесът на естествения подбор просто би отстранил тези крайно нежелателни индивиди от популацията. Според него това действие би облагодетелствало бъдещето на човечеството и “обществото” като цяло.
Той заявява, че “най-силните от биологичния вид трябва живеят, а най-слабите да умрат” и класифицира други раси, като чернокожи и евреи, като “низши видове” и “съмнителни видове”.
С превръщането на пасивното решение в по-активно, Дарвин преминава по-нататък, поставяйки зловещия въпрос: “…Дали расите или човешкият биологичен вид … посягат едни на други и се заменят, така че накрая някои биват изличени? … Добре е да видим, че на всички тези въпроси е отговорено утвърдително…”
По-подробно описание на “низшите видове” хора могат да бъдат намерени в книгата му “Произход на човека”, където той заявява следното: “В даден бъдещ период, в недотам далечното бъдеще… цивилизованите човешки раси почти със сигурност ще унищожат и заместят дивашките раси по света…”
Запознавайки се с размислите на Дарвин, Маркс заявява: “…това е книга, съдържаща основите на естествената история на нашите възгледи”.
“Нашите възгледи”? Всеизвестно е, че Маркс и социалистите са мислели в цифри, поради което са споделяли възгледите си, така че очевидно това писмо е било от името на много хора, последователи на новите идеи на Маркс.
Наскоро след това започва появата на една от най-дръзките теории в историята на човечеството.
Четейки “Произход на видовете”, един от братовчедите на Дарвин е толкова възхитен и вдъхновен от революционните идеи, че е подтикнат да публикува и някои свои.
Този учен отива крачка по-далеч от Дарвин в процеса на активния подбор. Той започва систематично да класифицира кой е подходящ за родоначалник на бъдещето на човечеството и кой – не. Той дава началото на научното изследване “Природа над отглеждане” и вярва в стерилизация на нежелателните, изличаване на инвалидите и замяна на по-низшите човешки “породи” с внимателно провеждано “социално инженерство”.
Тази теория е наречена “евгеника”. Името на автора й е сър Франсис Галтън.
(Следва Част 2: Социалистическата евгеника и крайното решение)
Превод: Цвета Петкова
