Марксистко-ленински режими
Под влиянието на никой идеологически светоглед в човешката история не са проведени по-многобройни масови убийства от тези, извършени от правителствата на режимите, свързани с, изградени върху или подчинени на марксизма, съответно на научния социализъм. „Комунистическите еднопартийни правителства са извършили 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (Файн 1993, 79-88). 150 милиона невинни жертви
За СССР от 1917 до 1991 се дават подробни изчисления и данни за около 70 милиона жертви. Тоталитарните режими във всички държави приели Марксизма са се изградили върху основата на систематични масови убийства. Общият им брой на световно ниво надхвърля 150 милиона невинни жертви.
Но трябва да отбележим, че не всички архиви са достъпни, много често липсват или са унищожени огромни количества данни и документи, освен това за много операции на масови чистки и изкуствено създадени масови гладове никога не са водени документи. Този гигантски цифри на загиналите от масови убийства не биха могли да се пренебрегнат и от най-упоритите скептици. Съдбата на тоталитарните режими, извършващи и изградили се върху систематични масови убийства е тази, че поради държаните в тайна от самата система данни не се дава пълната възможност да се узнаят размерите на престъпленията.Мега-убийствата на Марксистко-Ленински режими с техники на избиване без война
Статистики на историци за жертвите на марскистко-ленинските режими за:
1: Изчисления за мега-убийства на по-важните марксистко-ленински режими между 1917 и 1987 чрез различни техники на избиване, без война:
СССР 1917-1987 - 6911 000
НР Китай 1949-1990, вкл. Мао преди 1949 - 6702 000
Червени Кхмери в Камбоджа 1975-1979 - 2 035 000
Етиопия 1974-1991 - 2 000 000
НР Виетнам 1945-1987 - 1 678 000
Северна Корея след 1945 - 1 663 000
Други държави - 10 милиона
* По едно актуално изследване на историка Бекер (Becker 1998) за Китай през периода 1958-1961 трябва да се дадат минимум 20 милиона жертви повече.
* За цифрите при Сталин, историци се колебаят между 20 и 40 милиона.** С допълнителните 20 милиона жертви на Мао за периода 1958-1961 по Бекер (Becker 1998), Мао би застанал на 1-во място.
Защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично?
Все още не е разбрано достатъчно добре, защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично. Организацията за Победа над Комунизма, основана от Д-р Сан Мьон Мун (Муун), най-добре разкрива корените на тези зверства в самата идеология на Маркс.
Марксизма е изцяло написан и систематизиран за да оправдае използването на насили с уж красивите идеали за изпълнение на човешките мечти. Но действителната същност на Марксистката идеология, е че тя принизява стойността на човека до тази на животните които могат да бъдат избивани без никакви угризения на съвестта.
Понятия като диктатура, тоталитаризъм, деспотство, психопати-водачи и т.н. служат по-скоро да прикрият съществуващото недоумение и широко разпространеното неразбиране, отколкото да осветлят действителността на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това или, точно поради това, не е възможно до безкрайност да се отклоняваме в избягване на изясняването на количествено най-мащабните демоциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Поне един опит в тази насока би трябвало да бъде направен.
Страх, за да се държи мнозинството под власт
Относително просто могат да бъдат разбрани жертвите при революционните акции, съответно при преврати и при разширяването на властта на режимите. В същността си те не се различават на пръв поглед от останалите борби за диктатурна, съответно тоталитарна власт. Конкурентният елит бива елиминиран, всичко (и съответно всеки), което може да представлява противник, е заплашено да бъде унищожено.
Национални малцинства, които вероятно тендират да останат привързани към произхода си, са депортирани или избити директно на място. Така мотивираните масови убийства разпространяват достатъчно страх, за да се държи мнозинството живеещи под властта на режима далеч от желание за активна съпротива.
Към избитите, нужни за поддържането и опазването на властта, принадлежат и жертвите от собствения идеологически лагер, които са имали намерение да поемат друг път към властта или са целяли, замисляли, организирали поставянето на други личности на върха на добитата власт. В тази област не съществуват марксистко-специфични основания за демоцидни убиства.
Специфичното в революционния мотив при марксизма-ленинизма се изразява обаче не в стремежа на ненаследили синове, съответно на алтернативен аристократичен елит, стремящ се да заеме привлекателни властови позиции. А увереността, че премахването на собствеността, ако е нужно крайно болезнено, с драстични и кървави мерки, ще умножи благосъстоянието на общество и нация, е принципният, специфично марксистки елемент и се влива самообосновано от идеологията в готовността да се убива за добиването с власт: [ Марксистите се придържат към Маркс, който в първи том на Капитала определя насилието като „... акушерът, който съпровожда всяко старо общество, бременно с ново". По този начин насилието при марксизма-ленинизма се превръща в един „естествено каноничен" елемент на историческия процес: насилието е исторически факт и историческа необходимост, а не етичен или морален проблем] (фон Бориес 1971, 560).
Привлекателността на марксизма не се състои в простата жажда за власт, а в научно облеченото обещание за исторически вече станало нужно да бъде придобито богатство и равноправие за всички. Като причина за бедността и неравноправието научният социализъм посочва собствеността. След като тя бъде премахната, продуктивните сили трябва да бъдат отвързани и всички „извори на богатството да бликнат " (Маркс). В тогавашния исторически период това учение за съжаление - поне на теория (т.е. научно, в задоволяващ вид противопоставено на марксизма), не бива оборено от другите - като „буржоазни" презирани от марксизма - икономически възгледи и школи. За съжаление до тогавашния момент и буржоазните учения, точно, както и марксизма, смятат, че парите са само средство за размяна на стойността и считат загубата, която трябва да бъде изравнена чрез лихва за странен процес.
В обещанието на научния социализъм за забогатяване се съдържа не само претенцията за икономическа обоснованост, но и претенцията за създаване на една нова етика, едно ново обществено поведение, които ще елиминират юдейско-християнската буржоазна такава. Така за осъществяването на обещаните нови норми и нов обществен ред на научния социализъм изглежда съвсем основателно премахването на легитимните до онзи момент норми на човешки взаимоотношения. Една голяма част от високата готовност за извършване на масови убийства от марксистко-ленинските движения и режими израства от увереността, че умъртвяването на милиони ще доведе със сигурност, според обещанието на теорията, освобождението на милиарди. На 18 август 1919 болшевишкият вестник „Червен меч" пише: „Ние имаме един нов морал, нашият хуманизъм е абсолютен, той се основава на желанието да се премахне всяко подтисничество и всяка тирния. На нас ни е позволено всичко, защото ние сме първите в човечеството, които издигаме меча, не за да подчиняваме и да поробваме, а в името на свободата и за премахването на робството. Ние не водим срещу единици личности война, ние искаме унищожението на гражданството като класа" (Шуб 1962, 379).
Тъй като марксическото обещание за забогатяване е дадено за Тук и Сега, то няма нищо общо с обикновената измама на един елитарен свеенически кръг например, който в името на дадена религия и на (трансцендентен) Живот След Това, решава да изисква инвестиране на средства и грижи за себе си в Сегашното. Още на децата в страните, подчинени на марксизма-ленинизма, се преподава с вълнуваща научна гордост убеждението, че социалистическото общество е една цяла епоха напред в развитието си от изградените върху все още налична собственост общества-експлоататори, както и че ще подмине технологично и по ниво на благосъстояние много бързо тези упадачни общества, като ги остави по развитие окончателно след себе си.
Поради тези, предопределени от научния социализъм, причини голямата главна група жертви на геноцидите в марксистко-ленинските режими - ни най - малко изненадващо - са самите собственици. При унищожаването на собствеността загиват от 40 до 50 милиона собственици - едри, средни и дребни, като големият процент сред тази голма група са селяните. Това т.нар. класово масово убийство започва формално с изявлението на Ленин през декември 1917, да постави извън закона гражданско-либералната Кадетска партия и дя направи по този начин свободно избиването на членовете й (немският наследник на Енгелс, социалистът Карл Кауцки, симпатизирал на меншевиките, пише за това още през 1919).
Втората по големина група на геноцидни жертви в марксистко-ленинските режими представляват гражданите, изискващи или поставящи под въпрос обещаното богатство на научния социализъм в марксизма-ленинизма. До последния ден на системата те ще бъдат терорирзирани и подлагани в гигантски числа на унищожение чрез принудителен труд в лагери.
„Къде са тези широко бликнали извори на богатството и благосъстоянието?", би бил основният неизказан или плахо изказван въпрос на всички марксистки възпитаници, на всички живеещи в социалистическите страни.
Като отговор на този въпрос има минимум четири възможности:
(1) Да се признае, че е приета една фалшива икономическа теория, привържениците на която за се заблудили и са заблуждавали милиони; че към проклетата от теорията собственост е принадлежаща и лихвата, чието добиване и развиването на стойността й, гарантира динамиката на икономиката и на собственическите общества.
С това обаче, би трябвало да се признае, че премахването на собствеността се отразява на просперитета на обществото, по същия начин, по който премахването на мотора от един автомобил на скоростта му. Но една подобна критика на собствената система и учение от вътре е поради това невъзможна, понеже в страната под диктатурата и в партията се е образувал и стабилно легитимирал отдавна един властови елит, който никога не би напуснал доброволно изградените привилегии, комфорт и силата, която предоставя безогледната му власт. От друга стана критиците на марксизма не са чувани дори в редиците на гражданските икономически учения на запад в първите няколко десетилетия на изградените режими - икономистите, макар работещи в условията на пазарна икономика и частна собственост все още не боравят с различно разбиране за собствеността. Не съществува изградена алтернативна буржоазна икономическа теория за това, кое носи печалба, какво е собственост, лихва, продукт, пари (Heinsohn/Steiger 1996; Heinsohn 1998 a).
(2) Питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат просто да бъдат убити и с това накарани да замълчат. Това изяснява една голяма част от огромните числа жертви в марксистко-ленинските режим. Чистките в самите комунистически партии и премахването на фракциите в тях, на западно ориентирани или симпатизиращи граждани и т.н. са в редица случаи акции срещу хора от собствените редици, които поради липсата на обещаните блага и богатството за всички посредством унищожение на собствеността, започват да изказват съмнения в учението.
(3) На питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат да се дават отговори, че липсата е настъпила поради саботьори: „Ако няма толкова много вражески сили, които да спират и саботират прилагането на гениалното икономическо учение, бихме реализирали отдавна стандарта на живот, според учението". Избиването на предполагаеми или набедени саботьори срещу общото благо дава друга голяма част от числото жертви в марксистко-ленинските режими.
(4) Накрая би било възможно, настояващите за благата на комунизма и протестиращите срещу липсата им, да бъдат директно принудени да участват в производството им и да го превърнат по този начин в жертва на един пореден метод на унищожение, въведен широко най-вече в азиатския и съветския марксистко-ленински режими, а именно този на „държавното робство" (Coudenhove-Calergi 1939), и съответно на унищожението чрез наказателен труд (Herling 1951; Carlton 1955; Dallin/Breslauer 1970): „Ти така или иначе няма да можеш да преживееш забогатяването на мнозинството, но ние все пак искаме да те употребим, да инсценираме едно оваляно в твоята кръв „чудо" - поддържане на измамата за социалистическото „благоденствие" и ниските цени при комунизма", това би бил един от предполагаемите отговори на партийната власт на бедните питащи и търсещи благата на комунизма.
Налице е и въпросът, дали унищожението чрез наказателен труд в архипелага ГУЛаг и неговите паралелни системи в останалите комунистически държави не трябва да се дишифрира като опит, в редица случаи да се произвежда чрез затворнически труд толкова количество, на което да може да се сложи онзи етикет на обещаното надмощие над капитализма - свръхпродукция на минимални цени за населението - което, за ужас на своите апологети системата на марксизма-ленинизма не даваше и не можеше да даде.
Строежите на гигантски сгради и комплекси, на катедралоподобни метра, чиито посетители и в Париж или Лондон не биха открили, огромни станции, проекти за полети в космоса, ракети, които в надпреварата с омразните капиталистически страни трябва да бъдат много по-големи, мощни и бързи, канали на Бяло море на СССР, строени с наказателен труд посред зима, от която дори шведи и канадци се плашат - чрез затворнически труд се полира гланца на научния социализъм. Факти като този, че числото на затворниците, които са принудени да изпълнят с цената на живота си подобни нечовешки задачи, е десет до двадесет пъти по-високо от числото на обикновените добре платени и осигурени работници по сравнително аналогични обекти в капиталистическите страни, се прикриват старателно от собственото население и от чужди наблюдатели.
Обречените на наказателен труд в ГУЛаг - хора в разцвета на силите и живота си - са изпратени хладнокръвно с милиони на смърт, с такава организираност и поддържане в тайна, че и антикомунистите на Запад не разбират гигантските размери на това злодеяние. Когато фактите за чудовищните престъпления стават известни, западните марксисти се опитват по примера на източните извършители да ги оправдаят арогантно с „ нужността за развързване на силите на производителността".
Те са икономически не по-малко неподготвени от своите идеологически другари на власт на изток, но и от своите буржоазни конкуренти-икономисти, да определят, от къде идва големият растеж на капиталистическите икономики, които бяха постоянен трън в очите на комунизма, опитващ се да ги достигне непрестанно, но безуспешно, чрез поддържането на системата на марксистко-ленинските планови икономики с робски труд.
Разкриват ли обясненията и оправданията на западните марксисти-интелектуалци днес за „нужността от многомилионните унищожени човешки животи в името на отвързване силите на производителността заради общото благоденствие" де факто реалните мотиви на марксистко-ленинските господствали режими на изток?
Ако да, то те забравят една съществена разлика между двете групи днес: много от партийните членове и убедени комунисти, а дори и господстващи комунисти по време на реалните социалистически експерименти на изток, виждаха неосъществимостта на идеологията на практика, безсмислието на икономическа система без собственост.
За разлика от тях, днес, въпреки краха на комунистическите режими след 1989, немалко западни интелектуалци марксисти продължават настойчиво да вярват в една доказано грешна теория и оповестяват на всеослушание, „принципното" превъзходство на комунизма, а и, че се надяват, в близко време да осъществят учението, но по-добре.
С това опасността от потенциални демоцидни престъпления в името на нови практически опити за реализиране на „доброто" учение на комунизма, остава за жалост латентна.
Библиография: Rummel 1990; 1991; Courtois 1997; Becker 1998.
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бременпревод - Весела Илиева
Кой изигра ключова роляв колапса на Комунизма?Who Played Key Roles in the Collapse of Communism?Our ultimate goal is a march to Moscow. You must have that conviction. Communists are now pursuing their goal to win America. But this plan has to be reversed."Three years in America and Today"Reverend Sun Myung MoonJuly 1, 1973I think every city square in America should have a statue of Sun Myung Moon for his having created The Washington Times.
Ralph SmeadPolitical ActivistBoise, IdahoMarx and Lenin appeared to be on the verge of political and ideological vindication by the end of the 1970s; the feeble international response to the Soviet Union's outright takeover of Afghanistan did not bode well for the democratic cause. Who could have imagined that one decade later the Soviets' dreams of world dominance would have dissipated? It is naïve to assume that the demise of Soviet communism was pure chance. The Reagan presidency complemented by a "peace through strength" foreign policy played a key role in getting the United States "back on track" and facilitating the emergence of glasnost inside the former Soviet Union. A change in Americans' perception of Soviet political and military designs, undoubtedly fostered by the experience of the Carter years and by reports in conservative publications such as Reverend Moon's Washington Times, played a key role in allowing the United States to abandon its anti-military posture of the late 1970s and commit to achieving military superiority over the Soviets in the 1980s. By 1980 a growing gap in technology and resources complicated the Soviets' desire to maintain at least military parity with the United States. In his autobiography, Ronald Reagan: An American Life, the late President alluded to a 1983 passage from his personal diary, indicating that in that year the United States achieved clear military superiority over the Soviet Union. Following the 1986 Reykjavik Summit where President Reagan rejected Soviet demands that he abandon the Strategic Defense Initiative (SDI), the space-based anti-missile system, Gorbachev was forced to "blink." In their meetings following Reykjavik Gorbachev and his political advisors came to terms with the fact that America's economic and technological resources far exceeded those of the Soviet Union. They came to accept that America's strong commitment to a military build-up under Ronald Reagan meant that the Soviet Union would be unable to maintain military parity and thus had to seek a different working relationship with the United States. The new Soviet policies of Glasnost and Perestroika led Soviet officials, scholars, dissidents and citizens to challenge communist institutions and their ideological underpinnings. By 1988 this process led to an end of totalitarian rule, an end to Soviet expansionism, and an abandonment of Soviet financial, material, and technical support for wars of national liberation. In the years following President Gorbachev's announced commitment to Glasnost and Perestroika, the world witnessed the largely unanticipated dismantling of the Soviet Union, beginning with the unprecedented announcement of plans for a unilateral withdrawal of Soviet troops from Afghanistan as of May 1988. This was followed by Solidarity's election victory in Poland on June 4, 1989, the fall of the Berlin Wall in November 9, 1989, the crumbling of the Warsaw Pact, and the dissolution of the Soviet Union itself on December 25, 1991. The sudden collapse of the Soviet Union caught most by surprise. The working hypothesis held that communism would remain a dominant fixture in the world order. Even the most committed anticommunists were unprepared for the Soviet Union's precipitous demise.
***
With the Cold War's conclusion, a rush began amongst scholars, analysts, and pundits to identify the key personalities and factors that contributed to the Soviet Empire's collapse. Competing theories abounded, with key roles being assigned to Ronald Reagan, John Paul II, Mikhail Gorbachev, Norman Podhoretz, Alexander Solzhenitzyn and Sidney Hook, as well as to freedom fighters, refuseniks and populist movements such as Solidarity. In their interpretation of various events, some scholars opted to depersonalize the process, crediting the fall of the Soviet Union to phenomena such as evolving patterns of economic development and the information revolution. Among the contributions to the postmortem literature is Richard Gid Powers' Not Without Honor (1995), which professed to be "The History of American Anticommunism." Powers' 554-page opus of names and organizations omits all of the American entities associated with Reverend Moon, and denies them any role in rolling back communism in the 1970s and 80s. In the 672 pages of On the Brink: The Dramatic Behind the Scenes Saga of the Reagan Era and the Men and Women who Won the Cold War (1996), Jay Winik records a brief mention of one Moon-related organization, The Washington Times, but only in noting its early reporting on the unfolding story of Iran Contra. Accounts by Brian Crozier, Adam Ulam, Bob Woodward, and Jack Matlock, US Ambassador to the Soviet Union under President Reagan, also make no mention of Moon's efforts. Intentionally or not, Reverend Moon has been expunged from the record in spite of the adverse, critical coverage his activities received in the mainstream and alternative media when anticommunism was viewed with disdain.
Reverend Moon's Efforts in Korea and JapanIn the early 1960s, after having established the Unification Church's spiritual roots in Korea, Reverend Moon, with the collaboration of Dr. Sang Hun Lee, formalized his comprehensive analysis of Marxist-Leninist ideology. Moon devoted special attention to the practical implications of Marxism-Leninism's militantly atheistic position, the point de départ of his opposition to communism. In 1968 he founded the International Federation for Victory over Communism (IFVOC) in Korea. That organization's membership reached over 4 million in Korea. By 1970 Moon had set up training centers on hiscritique and counterproposal to communism in various parts of Korea. These centers conducted three and four-day programs explaining and critiquing communism for literally hundreds of thousands of Korean college students, teachers, army officers, police officers and civic leaders. For more than two decades, IFVOC provided orientation programs on Marxism-Leninism to all sectors of Korean society.
***
In Spring 1975 it was discovered that North Korea (DPRK) had constructed not one but several complete tunnels under the Demilitarized Zone (DMZ) that separates North and South Korea. The discovery of the tunnels, wide enough to facilitate the entry of whole divisions of the North Korean army into the south, led Korean President Pak Chung Hee to declare a national state of emergency. As a way to demonstrate South Korean and international commitment to resisting an unprovoked attack upon the South, IFVOC sponsored a special rally on Seoul's Yoido Island on June 7, 1975. Rally participants totaled more than 1.2 million and Reverend Moon personally addressed the audience. The rally participants included Unification members from over sixty countries who came as a show of their commitment to protecting the South from a North Korean invasion. During the years of the Cold War, Moon's IFVOC consistently responded to any indication of an effort underway in the North to exploit political or economic turmoil in the South. Frequently this was done through conducting nationwide rallies calling for national unity. One such campaign, the Nationwide Campaign of Determination to Win Over Communism, took place in December 1983. This campaign was motivated by the Soviet Union's shooting down of KAL 007 in September 1983 and an unprovoked North Korean assault of several South Korean government officials in Rangoon, Burma that resulted in the deaths of several officials. Central to the 1983 rallies was the active participation of a delegation of 70 international scholars from the Professors World Peace Academy (PWPA), an international association of academics founded by Moon in the early 1970s.
Addressing Communism in JapanIn the late 1960s Sun Myung Moon initiated IFVOC activities in Japan. In the decades following World War II, Japanese university students hadbecome sharply divided on whether or not to support the presence of American military forces in Japan. The continuing American oversight of the Japanese island of Okinawa was especially divisive. Strong alliances were formed between Japan's radical Red Army and North Korea with the Red Army establishing a headquarters in Pyongyang. North Korea had significant support in Japan because of the hundreds of thousands of Korean residents in Japan, known as the Chosoren, who maintained strong family, political, and economic ties to North Korea. In the late 1960's the IFVOC began to challenge student radicals by conducting public lectures on Marxism on university campuses. On more than one occasion, IFVOC members were attacked by Japanese leftist militants or by North Korean sympathizers. IFVOC gained national prominence in Japan in October 1970 when the Japanese Chapter of IFVOC was invited to serve as the chief organizer of the World Anticommunist League's (WACL)
1 world congress convention in Tokyo. The Congress was attended by over twenty-five thousand delegates from around the world. Witnessing the success of the event, WACL invited IFVOC to assume full responsibility for WACL activities in Japan and IFVOC
2 soon gained prominence as the most important anticommunist organization in Japan. During the 1970s and 1980s the Japanese IFVOC movement began to issue formal invitations to the Japanese Communist Party to join them in a public debate on Marxist theory. They did so on more than fifty occasions. The communists rejected all such invitations. Japanese IFVOC officials point out that Reverend Moon's critique of Marxism was so effective that, to counter it, the Party was forced to rewrite their textbook, The Book of Communism. Even then, their patchwork apologia and addenda proved so inadequate that the Japanese Communist Party soon stopped printing it altogether. Reflecting on this period, Japanese IFVOC officials point out that in the 1970s, many communists and communist sympathizers began to be elected to public office in Japan. Japan Communist Party chairman Kenji Miyamoto is said to have boasted, "We are on our way to controlling a federation of democratic governments." In 1978 IFVOC conducted a massive educational campaign in the imperial city of Kyoto, which served as Japan's capital from the Heian to the Tokugawa era. The IFVOC educational effort was credited with having helped to change public opinion about communism and contributed to the defeat of the communist-led city government of Kyoto. Japanese IFVOC officials have noted that, fromthat time on, the communist hold of Japanese municipalities collapsed in one city after another. Moon's IFVOC played an important role in turning the tide. It also played a key role in the drafting and passage of legislation designed to protect the country from communist bloc espionage; the lack of such legislation had been a major blind spot in Japan and in East Asian regional security. It had contributed to Japan serving as a thoroughfare where Soviet and Chinese agents could get easy access to the Free World's latest technological advances.
Go to next pag
Защо Комунистическата Партия, която умело използваше името на Васил Левски за своята Марксистка пропаганда тихомълком заличи гроба на Апостола?
Карл Маркс
