Ключовите личности и фактори допринесли за разпадането на Съветската империя

КАУЗА: "Организация за Победа над Комунизма"
Кои са ключовите личности и фактори, които допринесоха за разпадането на Съветската империя

Източник: КАУЗА - Въведение , Нередактиран Гугъл превод

В две шеметните години светът стана свидетел на епичното разпадане на Съветската империя, започнало с победата на "Солидарност" в Полша на 4 юни 1989 г., белязанo от падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 и завършило с разпадането на самия Съветски съюз на 25 декември 1991 г. Внезапният колапс дойде изненадващо за мнозина: Работната хипотеза бе, че комунизмът ще остане господстваща сила в световния ред. Онези, който искаха да се сложи край на комунистическата заплаха бяха неподготвени за внезапния характер на нейната кончина.

След приключването на Студената война, има голям наплив всред учени, анализатори и авторитети да идентифицират ключовите личности и фактори, които допринесоха за разпадането на Съветската империя. Конкурентните теории изобилстват, а основните роли се приписват на Роналд Рейгън, папа Йоан Павел II, Михаил Горбачов, Норман Подхорец, Александър Солженицин, както и борци за свобода, подобна и популистки сили като "Солидарност". Някои избират да обезличат процеса в тяхната интерпретация, като кредитират променящите се модели на икономическото развитие или информационната революция.

Пропуски в литературата след комунистическия крах, вече са започнаха да се забелязват. 1 Независимо от обемистите анализи и коментари, пропуските все още се нуждаят да бъдат адресирани. Нашето намерение в тази статия е да посочим един особено значим фактор. По време на Студената война, Корейският религиозен лидер, Сан Мьонг Мун и различните организации които той основава се появяват често и видно в многобройните и разнообразни аспекти на война срещу комунизма. Буквално милиарди долари и множество организации и дейности, извършени за спечелването на Студената война могат да бъдат проследени до инициативите на преп. Мун. Тези дейности представляват широк спектър който обхваща области на политиката, религията, медиите, академичните среди и масов обществен активизъм. И все пак, по някаква причина, преп. Мун е  пренебрегнат в съществуващите истории претендиращи да идентифицират приносителите за падането на Съветският комунизъм, а други по-малко видни участници често се появяват в центъра на сцената.

Зградата на в. Вашингтон Таймс

Сред последните допринесли в литературата за края на Комунизма е Ричард Гид Пауърс "не е без почит (1995), "История на американския Антикомунизмът".  В неговия 554 страници опус на имена и организации той пропуска всичките свързани с преп. Мун, и участието им в противопоставянето на комунизма през 1970-те и 80-те години. В 672 страници "На ръба: Драматични Зад кулисите Сага за епохата на Рейгън и мъже и жени, които спечелиха Студената война" (1996), Джей само кратко споменаване вестникът на преп. Мун, Вашингтон Таймс, отбелязвайки неговото ранно докладване за разгръщането история в Иран.

Reverend and Mrs. Moon meet with Mikhail Gorbachev in the Kremlin on March 31, 1990.

Likewise representative is an article by Wesleyan professor Peter Rutland in The National Interest.5 Critical of sovietologists' failure to accurately forecast the Soviet Union's fall, Rutland did single out one foreign policy specialist (Zbigniew Brzezinski) and one edited volume of essays for "showing extraordinary prescience about the Soviet political system" and "pride of place for a precognition of the events of 1989-1991."6 The essays to which Rutland referred were the proceedings from a conference entitled "The Fall of the Soviet Empire," held in 1985 in Geneva by the Professors World Peace Academy, an organization founded by Rev. Moon.7 Rutland asserted:It is hard to believe that the Moonies got it right when the CIA, Brookings, RAND, Harvard, Columbia and the rest got it wrong, but I would urge skeptics to read the book. 8
Rutland goes on to point out, however, that none of the contributing authors were members of the Unification Church, ostensibly having failed to uncover that the conference's theme of the imminent demise of the Soviet empire was developed in consultation with Rev. Moon, who stood firm on that title in spite of subsequent objections by some of the conference conveners.9 Rutland's seemingly presumptive dismissal of Rev. Moon and the Unification Church could also explain his failure to consider Rev. Moon's history of public prognoses, documented from at least the early 1970s, that fundamental flaws in the Marxist-Leninist ideology would lead to the collapse of the Soviet bloc by the end of the 1980s.10 

Books memorializing the August, 1985 PWPA Conference predicting the collapse of the Soviet Union

Why have historians omitted Rev. Moon's role in opposing communism during the Cold War? Given the far-reaching size of the effort and its extensive coverage by the major print and broadcast media of the time, a serious scholar could hardly claim complete unfamiliarity with Rev. Moon's involvement during the Cold War. It is possible, of course, that some historians failed to grasp the totality of the effort, given the many, diverse organizations involved. On the other hand, some historians may well have chosen to prejudicially ignore the literature given the controversial subject, or deigned to distance themselves from what they may have assumed to be insincere self-promotion. Rev. Moon and his organizations may also have been summarily dismissed as inconsequential to the battle against communism. Whatever the motivation for leaving out Rev. Moon's historic role, the consequence is that students of history have not yet been afforded a more indepth analysis of what research reveals to be rather striking activities during the Cold War.

In this article, we do not pretend to provide an all-encompassing elaboration of Rev. Moon's efforts against communism. Nevertheless, we will review certain pivotal initiatives and, where appropriate, indicate the ways in which they impacted upon the Cold War. We will begin with initiatives in the media, notably The Washington Times; then turn to efforts at ideological education; and finally treat Rev. Moon's direct contacts with communist leaders.