КАПИТАЛЪТ
(МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ)
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ
В “Капиталът” Маркс анализира и изследва капиталистическата икономика и стига до заключението, че капитализма неизбежно ще стигне до упадък. Именно това е най-важния принос на Маркс към икономическата теория. “Капиталът” се състои от три части. В част първа, Маркс разглежда формирането на капитала; в част втора, той разглежда процеса на преобразуване между капитал и пари; в част трета той разглежда процеса на капиталистическата производителност като цяло и представата\идеятя\мнението за печалбата. Основните тезиси на трите части на “Капитала” са резюмирани в “теорията на работната стойност” и “теорията на наддадената стойност”. Чрез тези теории на стойността, Маркс се опитва да изложи действащите закони в развитието на капиталистическата икономика и така да покаже, че капитализма върви към сигурно разрушение.І. “Капиталът” като оръжие
Въпреки, че е лесно да се види в “Капиталът” един обективен анализ и детайлно изследване на капиталистическата икономика, и въпреки че се чете като научен трактат по икономика, тази разработка е в същността си прикрито оръжие, предназначено да подкопае икономическата структура на капитализма. В своя анализ на капиталистическата икономика и нейното развитие, Маркс представя “закона за тенденцията на упадъка на печалбата”, “закона за обедняването на работническата класа” и “закона за централизацията на капитала”, които ще обясним накратко сега.
В индустриалното производство на капитализма, бъдейки базирано върху печалбата, Маркс отстоява, че капиталистите нямат избор, освен да се включат в свирепа напревара, за да увеличат нивата си на печалби. В резултат на систематичното въвеждане на нови машини, има увеличаване на недвижимия капитал, т.е. частта от капитала, която остава замразена\непроменима. В резултат на това нивото на печалба ще има тенденция постоянно да намалява (закона за тенденцията на упадъка на печалбата). От друга страна, свръхпрозводството, породено от свободната конкуренция\надпревара постоянно ще довежда до увеличаване на инвентар, стоки, безработица, паника, инфлация и т.н. Тези явления навсякъде ще водят до намаляване на надниците, увеличаваща се безработица и обедняване на масите (закона за обедняването на работническата класа). Накрая, малките и средни предприятия, неможещи да оцелеят в надпреварата, ще фалират и техния капитал ще бъде централизиран в ръцете на малък брой едри капиталисти (закона за централизацията на капитала).
Така пролетариата, от една страна формирайки огромно мнозинство сред населението, и малцинството на капиталистическата класа от друга страна, ще бъдат два противостоящи си лагера. Мнозинството на работническата класа ще се обедини и тяхното възставане ще отхвърли капиталистическата власт. В първата част на “Капиталът” е обяснен процеса на разрушаване на капитализма. Според Маркс, броят на заможните, едри капиталисти постоянно ще намалява. В същото време пропоционално ще се увеличи нивото на бедност, подтисничество, корупция и експлоатация. Съпротивата на работническата класа ще нараства постоянно. Концентрацията на средствата за прозводство и сплотяването на работническата класа ще стигне до момент, който капиталистите не биха могли да удържат и всичко ще се разпадне. Това ще бъде погребалния звън за капиталистическото господство и експлоатиращите ще станат експлоатирани. Без преувеличение можем да кажем, че тази линия на разсъждение представя основния замисъл на Марксовия “Капитал”.
От гореизложеното всеки ще разбере, че в ние в действителност си нямаме работа с теория, а по-скоро с демагогско начинание. Читателят на “Капиталът” лесно ще забележи елементи на измама в цялото произведение. Демагогстването или агитацията е налице, когато човек впряга емоциите на масите, за да ги мобилизира за своя собствена цел. “Капиталът ”по своята същност не е чист икономически трактат, а по-скоро философия на икономиката или може би по-точно, пропагандно средство, базирано на икономически въпроси. Маркс се опитва да мобилизира работническата класа в редиците на своята насилствена революция, агитирайки ги с това, че капиталистите ги експлоатират и подтискат. По този начин “Капиталът” изпълнява своята роля, която е да служи като средство, оправдаващо комунистическата революция, вместо да покаже истината. В усилието си да оценим комунизма, ние ще трябва да направим цялостно изследване на тази книга и да намерим контра-предложение на нейните догми.
ІІ. КРИТИКА НА “КАПИТАЛЪТ”
А. Съдържанието на “Капиталът”
Теорията на работната стойност и теорията на наддадената стойност са основните съставни части на “Капиталът”. Според Маркс, теорията на работната стойност защитава позицията, че обменната стойност на стоките лежи не в тяхното употребление, а в количеството труд, което е било вложено при тяхното изработване (т.е трудочаса или по-точно, социално необходимите трудочаса). “Като стойност, всички стоки са само една определена маса от вложен труд”. (6) Паричното изражение на количеството труд е това, което ние отнасяме като “цена”. Теорията на работната стойност вече е била представена от мислители като Адам Смит и Дейвид Рикардо. Маркс унаследява това твърдение и върху него развива своята теория на придадената стойност, която сега накратко ще я представим.
Най-общо, Маркс твърди, че печалбата на капиталистите не идва от маркетинга и продажбата на стоките, а от придадената стойност, която е създадена в процеса на изработката им. Придадената стойност идва от неплатения труд, от който произлизат печалбите. В капиталистическото общество трудът е просто вид стока и както всяка такава, той може да бъде купен в неговата обменна стойност. Цената в такъв случай се измерва в надници. Надниците са цената на работната сила и в същото време дневните нужди на работниците (т.е. разходите, които са нужни да покрият ежедневните им необходимости). Работниците трябва да извършат своята работа в определен период от време, който съответства на получаваната от тях заплата. Това е наречено необходимо работно време. Но капиталистите изискват от работниците да инвестират допълнително работно време, което е отвъд труда, съответстващ на техните надници. Това неплатено количество работа е наречено придаден труд, а часовете в които е бил инвестиран-придадени трудочаса. В същност, придадения труд е труд, който не е възнаграден. По този начин работниците произвеждат стойност, която не е компенсирана. Това е именно придадената стойност. Продавайки стоките, капиталистите взимат печалба, съответстваща на придадената стойност. По този начин Маркс нарича печалбата “преобърната форма на придадената стойност” или форма, в която тази придадена стойност се изразява. За Маркс, печалбата (придадената стойност) е единствено генерирана от работниците и не може по никакъв начин да бъде създадена от машините. Така, правенето на печалба идва от експлоатирането на работниците.
Придобивайки нови и по-ефикасни машини, капиталистите могат да имат по-големи пачалби за по-кратко време, но ще стане така, че придадения (допълнителния) труд ще намалее или дори ще изчезне, а оттам и печалбите, идващи чрез този труд. При все това Маркс настоява, че единствено необходимото работно време бива намалено при този процес и че допълнителното работно време остава непроменено. Колкото и прецизни да са нововъдените машини и колкото и труд да спестяват, когато големи количества стоки биват произведени, цените се смъкват и разходите по производството намаляват. В резултат на това работната надница става по-евтина и единствено трудът, необходим за изработването на заплатите се намалява. В същото време, пропорционално ще нараства придадения труд, така че въпреки намаляването на общото количество труд за деня, придаденото работно време винаги остава.
Тъй като придадената стойност си остава не по-малка от преди (в този контекст тя се преименува в относителна добавена стойност), то печалбите на капиталистите си остават, така както и експлоатацията на работниците. И понеже в капиталистическата система производството е винаги базирано на идеята за печалба, то експлоатацията произлиза от присъщото за системата противоречие (противопоставянето на двете класи), което никога няма да спре. Съвсем естествено, заключението, което следва е, че единствения начин да се спре експлоатацията е, когато капиталистическото общество е изцяло разрушено.
Както беше показано чрез закона за тенденцията на намаляването на печалбата, динамичната структура на икономиката сама по себе си предполага съдбата на капитализма и прави колапса му неизбежен. Но това, което видяхме току-що също води до заключението, че експлоатацията трябва да бъде премахната със сила чрез унищожението на съществуващата система.
Б. КРИТИКА НА “КАПИТАЛЪТ”
В действителност след смъртта на Маркс, съдбата на капитализма взема посока, съвсем различна от тази, за която той е бил предначертал. Първо, Маркс бе предсказал, че народните революции ще се осъществят единствено в индустриално развитите държави, където работническата класа е достатъчно оформена. Но на практика те станаха в по-слабо развити нации като Русия и Китай. Второ, вместо да бъде разделено на две основни класи, капиталистическото общество придоби като ценно допълнение средната класа, благодарение на развитието на услугите. Трето, докато Маркс беше предсказал за постоянния упадък на печалбата, водещ към колапс на капитализма, малките и средни предприятия се справяха така добре, както и големите. В резултат на това, развитите индустриални държави постигнаха невероятно високо ниво на икономическо развитие. Четвърто, работниците се предполагаха да стават все по-бедни. Вместо това, далеч от бедността, работниците в капиталистическото общество постигнаха доста по-висок жизнен стандарт от този в социалистическите страни.
И всичко това е така, защото теориите, изложени от Маркс в “Капиталът” са некоректни. Мощното разпространение на комунизма по света се дължеше не на правдивостта на Марксовите теории (“Капиталът” и философските му съчинения), а поради факта, че хората, и в частност интелектуалците не успяха да проумеят измамната природа на това учение, което оправдаваше разрушителния характер на начинанието.
Освен това, ако днешното капиталистическо общество преживява явления като концентрация на капитал, инфлация и безработица, то това не е защото Марксовите закони за икономическото развитие правилно разбират механизмите на процеса, а поради съвсем различни причини (липса на адекватна икономическа политика и неетично поведение в бизнеса).
В. ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ГРЕШКИ НА “КАПИТАЛЪТ”
Сега ще посочим къде лежат фундаменталните грешки на “Капиталът”. Първо, Маркс смята, че определено количество труд е congealed \вложен, въплатен\ в изработената продукция. Второ, той заявява, че са необходими както труд, така и придаден (допълнителен) труд. Тези две твърдения са изцяло погрешни. В епохата на Маркс, стоките са били изработвани основно чрез труд, но в днешно време (особено в развитите страни) те се изработват основно от машините. В частност, автоматизацията, базирана на принципа на feedback (обратната връзка) позволи на машините да вършат по-голяма част от работата на хората, по-бързо и по-прецизно в сравнение с който и да е човек. В недалечно бъдеще машините ще бъдат способни да произвеждат автоматично без каквато и да е човешка намеса. Вместо да кажем, че стоките са материализиран труд, би било по-коректно да кажем, че те са материализирани умения и техники, защото точно те, а не труда, са същността на машините. И отново казано, от гледна точка на тяхната стойност, стоките не са определено количество вложен\замразен труд, а определено количество вложени\замразени умения.
Уменията и техниките са необходими, за да се придаде определен стандарт (качества, изпълнение и т.н.) на произвежданите стоки. Така крайният продукт, преминал през процеса на производството ще притежава определени атрибути (качество, оформление и размер), които всъщност могат да бъдат определени като вложено умение, тъй като тези атрибути са се оформили чрез умения и техники. Уменията присъстват в стоките качествено, а не количествено. Количеството се превръща в качество; натрупаното умение се трансформира в атрибути на произведените стоки. Атрибутите или качествата на продукцията представляват тяхната стойност на употребление. Така, за днешното индустриално производство не можем да кажем, че определено количество труд е било вложено в продукцията, нито дори някакво количество умения. Ние можем само да заявим, че определена стойност на употребление се добива чрез качествената трансформация при влагането на умения и техники в продукцията.
Всъщност, всичко това важи за времето на Маркс, както и за неговото твърдение, че стоките се произвеждат чрез влагането на труд. Но човешкият труд не е като този на вола или коня. Той изисква сръчност, коята е еквивалента на уменията и техниките. При все това, истината е, че трудът сам по себе си представя силата на технологията, повече отколкото машините, които са продължение на хората. По този начин ние не можем да твърдим, че количество труд е вложено в продукцията-дори по времето на Маркс. Вместо това, редно е да кажем, че определено количество работа е трансформирана в качество чрез силата на различни техники, така ставайки част от продукцията. Също трябва да кажем, че тази продукция единствено притежава определена стойност на употреба. Предположението, изказано от Смит, Рикардо и Маркс, че определено количество труд, вложен в изработените стоки представлява тяхната обменна стойност, е изцяло погрешен.
А сега ще дискутираме въпросите около понятията “необходим труд” и “придаден (допълнителен) труд”. Ако следваме Марксовата теория, необходимия труд съответства на изработването на надниците, или за покриването на житейските нужди. Така че, когато времето за изпълнение на необходимия труд е съкратено, цената на труда (надниците) намаляват. Дори когато капиталистите намаляват работното време чрез внедряването на нови машини, способни да произвеждат големи количества от качествени стоки, печалбите остават високи. Причината за това е, че стоките, произведени от новите машини са не само с по-добро качество в сравнение с тези, произведени от старите машини, но тяхното масово производство също намалява цената на произвоството. Това води до намаляване на житейските разходи, т.е. часовете за необходимия труд се орязват. Пропорционално на намаляването на часовете за необходимия труд нарастват часовете на придадения (допълнителния) труд и има производство с повече придадена стойност.
Представата за часовете за необходимия труд е изобретена с намерението да измами масите. Това е изобретение, което не може да съотвества на която и да е актуална епоха. Преценявайки факта, че в неговото време въвеждането на нови машини е позволило печалбите да нарастват за по-малко време на труд, и също така, че капиталистите увеличавали своите печалби без да увеличават работното време, Маркс се опитва да обясни този феномен като казва, че произведството на стоки с помощта на наличните средства изисква т.нар. часове за необходимия труд.
При все това, дори въвеждането на най-съвременните машини не е позволило на капиталистите да намалят надниците. Според работническите споразумения, определени надници са били фиксирани за съответно работно време. Благодарение на оспорванията от страна на работниците, дори е станало нормално, че при намалено работно време заплатите са се увеличавали. Този тип несъответствия между измененията на заплатите и промените в работното време, означава, че не може да има такова нещо като часове за необходимия труд. Всъщност те никога не са и съществували. Това е терминология, която е била сътворена, за да заслепи и измами масите. Ако часовете за необходимия труд са една илюзия, то същото трябва да е валидно за часовете придаден труд, както и за представата за придадената стойност. Заявяването, че придадената стойност е основата за печалба, е напълно невярно. Това също означава, че печалбата не е “задължително” създадена в процеса на производство. В действителност, тя може единствено да бъде създадена чрез обмена на стоките. След смъртта на Маркс, Енгелс забелязва, че нивото на придадената стойност не съвпада с това на печалбата и обяснението, което той дава в Трета част на “Капиталът” е по-скоро непохватно. Според него, нивото на печалба се уравновесява чрез конкуренцията, което води до понятието “средно ниво на печалба”. Когато размерът на печалбата се явява като среден такъв, то печалба и придадена стойност не си съвпадат. Тъй като по принцип добавената стойност съществува единствено в съзнанието на Марксистите, няма причина поради която тя да е съпоставима с нивото на печалба.
Работниците не са единствените, които допринасят за създаването на печалбата. Освен машините, тук се включват изобретателите, техниците, офис-служителите, експертите по маркетинг, продавачите и др. Всички те трябва да получат заплащане, пропорционално на тяхния принос. Проблемът стои в коректното разпределение на печалбата (именно това представлява експлоатацията, когато капиталистите правят огромни печалби). Противоречията на капитализма ще изчезнат, когато печалбите се разпределят честно и справедливо. Така насилствената революция няма да е необходима. Постепенното подобрение може да изчисти капитализма от неговите дефекти. За да стане това, първо трябва да се установят и наложат справедливи икономически правила\регламенти, и второ, предприятията трябва да са способни да осъществяват печалба. Причината поради която до настоящия момент капиталистическите икономики можеха да се развиват все повече и повече (противоположно на Марксовите предсказания), е именно защото такива разумни правила бяха наложени. На пример по време на Голямата Депресия в САЩ (1929 -1933) Президента Франклин Рузвелт въведе своята известна политика, прилагайки икономическите теории на Кейнс (правителствена намеса в частните предприятия, обществени проекти и т.н.). Така той спаси Американската икономика, която беше на ръба да се сгромоляса. Когато редица други страни последваха същия пример, това доведе до значително икономическо развитие. При все това обаче, тъй като системата от корпоративни етики се провали да върви рамо до рамо с това развитие, днешната световна икономика отново е опорочена от всякакъв тип социални злини, което значително обезсърчи оптимизма ни.
ІІІ. КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА “КАПИТАЛЪТ”
И МАРКСОВАТА ТЕОРИЯ НА СТОЙНОСТТА
Както показахме, в основите на Марксовата икономическа теория, стоят теорията на работната стойност, както и тази на придадената стойност, създадени, за да изобличат и анализират капиталистическата експлоатация по научен път. За да представи доказателства, че има експлоатация, Маркс е трябвало да покаже, че печалбата не произлиза от пазара (чрез обмена на стоките). Той е трябвало някак си да докаже, че докато работниците инвестират от себе си в процеса на производство, с нещо те биват ограбени от капиталистите. Но при задълбочен анализ на фактите се вижда, че в действителност печалба също се добива чрез обмена на стоките, и че въвеждането на нови машини спомага за намаляване на времето за работа (така правейки нещата по-лесни за работниците). Когато видим, че всичко това дори е позволило да се увеличат надниците, ясно разбираме, че Маркс е бил сбъркал.
Но тъй като Маркс не би изоставил своя стремеж да оправдае насилствената революция, той е упорствал в усилията си да създаде теория, подкрепяща тази му цел. Така той заема своята теория за работната стойност от класическата икономика и насложил към нея своята теория на добавената стойност. Както обяснихме в нашата критика, причината поради която теориите на работната стойност и на добавената стойност са толкова погрешни, е че те не са били създадени, за да обяснят истината, а за да оправдаят комунистическата революция, представяйки се за истина. От своя страна контра-предложението на Марксовата теория на стойността трябва да се обвърже с актуалната истина. Поради тази причина теорията на ефективната стойност\теория на стойността на ефекта (контра-предложение на теорията на работната стойност) и теорията на възнаграждението за създаването на стойност ще бъдат сега представени.
А. ТЕОРИЯ НА ЕФЕКТИВНАТА СТОЙНОСТ
ТЕОРИЯ НА СТОЙНОСТТА НА ЕФЕКТА(ВЪЗДЕЙСТВИЕТО)
ТЕОРИЯ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТОЙНОСТТА
Маркс е преценил, че същността на обменната стойност, с помощта на която стоките циркулират, се състои в количеството вложен труд (за което вече показахме колко е погрешно). Ние предлагаме това да бъде заменено с т.нар. Теория на Ефективната Стойност. Ефективната стойност\стойността на ефекта се отнася към количеството на този ефект, а употребяемата\използваема стойност, която е в стоките, представя степента на очакваното удовлетворение в процеса на търсене и предлагане, или с други думи, количеството на очакваното задоволство.
В процеса на стоковия оборот, доставчика се стреми да увеличи максимално прихода си, а купувача се надява да получи колкото се може по-голяма полезност. Тези два стремежа са базирани на умствени преценки, които в края на краищата водят до търсене на възможно най-голямото количество вътрешно задоволство. Усилието да се увеличи максимално прихода от една страна и полезността от друга, цели постигането на колкото се може повече радост или удовлетворение на съответната страна. Така, чрез продаване и купуване двете страни трябва да достигнат до удовлетворение във възможно най-висока степен. Прихода и полезността са базирани на употребяемата\използваема стойност на стоката, която се обменя, и когато същата тази стока е с високо качество, нейната полезност и производния от това приход ще се увеличат. Накратко, прихода и полезността могат да бъдат преценени като ефект, произлизащ от употребяемата\използваема стойност.
Видяно от гледната точка на обмена на стоките, тяхната употребяемата\използваема стойност оказва на доставчика въздействие под формата на приход, а на купувача-въздействие под формата на удовлетворение. Тези две въздействия заедно могат да бъдат наречени въздействие на задоволството. С други думи, двете страни се стремят да купят\продадат съответна стока, за да постигнат въздействие под формата на удовлетворение. Степента на очакваното въздействие или количеството му (количество на задоволство) се изразява чрез парите. Когато двете страни се съпостават и се открие, че са съвместими, тогава продажбата се осъществява. Количеството на въздействието или задоволството тогава е обменната стойност. С други думи, обменната стойност е субективно понятие и очакваното количество въздействие при обмена трябва да бъде еднакво за двете страни и то само в съответния\та за всяка страна израз\форма. Действителното количество въздействие може също да бъде различно за всяка страна.
Тъй като обменната стойност е субективно понятие, не е задължително тя да е идентична за купувача и продавача. Само нейното парично изражение трябва да съответства\съвпада\отговаря. Така можем да видим, че същността на обменната стойност е (очакваното) количество въздействие и затова говорим за теория на въздействие на стойността. Това може да изглежда комбинация между традиционната теория на въздействието и теория на продукционната стойност, но понеже тук общия елемент и при двете е идеята за субективното количество въздействие, вече има разлика. При определянето на цените на стоките има разбира се действащи обективни фактори (производствени разходи, вариации в търсенето и предлагането, тенденции на пазара, количество капитал и т.н.). Но най-точно казано, обменната стойност се създава тогава, когато се осъществява обмен. Така, дори и да се вземе под внимание обективния критерий, прилаган в процеса на обмен, това, което ще доведе двете страни да сключат сделка е очакваното количество на въздействие или задоволството.
Б. Теорията на възнаграждението за създаването на стойност
Теорията на възнаграждението за създаването на стойност сега ще бъде представена като контра-предложение на теорията на добавената стойност. Вече показахме как идеята за добавената стойност като източник на печалбата е била създадена с цел да заблуди. Въпросът тогава е “Кой е реалния източник на печалба?” Дали това е процесът на производство или обмена на стоките? Отговорът е, че това е обмена на стоките. Това, което е придобито в процеса на пазарния обмен минус цената на производството, транспорта, съхранение и др. е чистия приход, който е печалбата.
С други думи, цената на изделието се състои от цената на производствения разход плюс социално прието\допустимо допълнително количество пари, което именно е печалбата. Както отбелязахме по-горе, цената се решава в точката\момента, съотвестващ на очакваното количество въздействие. За свое възнаграждение, доставчика (производителя) добавя социално допустимо надвишение към цената на производство на своя продукт. Ако това количество съответства на очакването на купувача, то тогава цената е решена. Обикновено казваме, че цената се решава чрез предлагане и търсене, но по-точно е да се каже, че тя се решава, когато в определени социални обстоятелства средното количество на оценяване, определено от доставчика съотвества на средното количество задоволство, очаквано от купувача при все същите обстоятелства. И така, цената се решава, когато купувача предлага парично изражение на социално допустимо възнаграждение и това количество е в съотвествие на това, което доставчика очаква. Печалбата или чистия приход е сумата, добавена към разходите на производство, транспорт и съхранение.
Първоначално се е смятало, че печалбата е прихода от дейностите на хората, ангажирани в индустриалното производство. Днес обаче, с развитието на сектора на услугите, чиито дейности не са директно свързани с производството, ние ги приобщаваме към дейностите на индустриалния сектор. Приходът, осъществен от тези, ангажирани в сектора на услугите също трябва да се смята за печалба. Но това означава, че прихода на търговците също трябва да се причисли към категорията на печалбата, въпреки че Маркс е смятал този тип приход като добавена стойност. Според него, печалбата придобита в процеса на производство (добавената стойност) е споделена между капиталистите и търговците. Той е смятал, че реалния приход на търговците се състои от добавената стойност, която е била генерирана в процеса на производство. Изхождайки, че прихода на капиталистите и търговците е печалба, идваща от добавената стойност, Маркс смятал, че те си я разпределят помежду си. Но вече показахме в критиката към неговите тезиси, че добавената стойност е измислено понятие. В действителност, печалбата произлиза при обмена на стоките. Резултата на производствения процес е единствено използваема стойност, която в последствие служи като базов материал при формирането на печалбата.
Очевиден е фактът, че печалбата е винаги резултат от дейностите на пазара и за да се стигне до това, индустриалното производство е неизбежен предшестващ етап. Известно е, че тази дейност не се състои\заключава единствено в процеса на производство; сектора на услугите е неделима част от целия процес. Индустрията в същността си е нещо повече от материален аспект, свързан с производството. Тя също включва транспорта на стоките, тяхното съхранение, продажба и т.н. В широк смисъл, индустриалните дейности могат да се приемат и като творчески. Сътворение означава реализиране на оригинална идея. Така, производството на стоки във фабриките може да се приеме за сътворяване, което се отнася и за тяхното транспортиране, съхранение и продажба. Това е така, първо защото тези дейности изискват определено ниво на изобретателност, което спада към категорията на творчество или сътворение; и второ, защото те индиректно участват в процеса на производство, осъществен във фабриките.
Ако гореспоменатите услуги бъдат прекъснати, то и производството прекъсва автоматично. Ако пък тези услуги се осъществяват гладко, производството също върви гладко и се развива. От обективна гледна точка трябва да добавим също, че човешките стремежи като образование, администрация, изкуство и технология трябва да бъдат определени като различни типове творчески дейности, които са директно или индиректно свързани с производството. Но тъй като те не се занимават пряко със стоките, ние не ги преценяваме като индустриални дейности.
Печалбата е възнаграждението, което купувача дава на доставчика като признание за тези творчески (индустриални) дейности. Видяхме по-горе, че обменната стойност, или цената е парично изражение на задоволството от взаимното съгласие. Така дефинирана, цената включва прихода (количеството пари, оставащо след изплащане на всички разходи), който не е нищо друго освен печалба или възнаграждение, дадено като признание за творческите дейности. За Маркс печалбата е трансформирана добавена стойност и вече отбелязахме, че това понятие е изцяло погрешно. Лихвите и рентата се включват в концепцията за възнаграждението, но те са просто възвращение от предоставен капитал или земя и нямат нищо общо с възнаграждението за творчески (индустриални) дейности. Индустриалните дейности включват\ангажират ръчен труд като важна компонента\съставка, но инвестициите и сътворяването на стойност (производството, транспорта и съхранението на стоките) трябва да следва. Когато всичките тези инвестиции и творчески дейности са възнаградени от купувача като представител на обществото за допринасянето и индустриалното предприемачество от страна на доставчика, е това, което наричаме печалба.
Без значение какво количество творчески открития са налице, ако не се внедрят на практика, печалба няма да има. От друга страна, дори и да има постигнати резултати, ако няма творчески подход и инвестиране със сърце, то това е изпълнение по задължение и полученото възнаграждение не може да се нарече истинска печалба.
