МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКОТО СХВАЩАНЕ ЗА ИСТОРИЯТА
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Материалистическото схващане за историята е приложение както на материализма, така и на диалектиката в изучаването на развитието на историята. В тази перспектива историята се развива под въздействието на материални фактори и класова борба. Този раздел от Марксизма-Ленинизма е едно от главните оръжия на тази теория.
І. ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО ОРЪЖИЕ
Според това виждане, човешката история е история на класова борба. В капиталистическото общество, класовата борба достига своя завършек - крайната, окончателна форма. Веднъж когато комунистическата революция разруши капитализма, най-накрая ще се установи царството на вечната свобода. Само тогава старата човешка история ще приключи и истинската история ще започне (Енгелс, “Социализма: Утопичен и Научен”) и идеала на човечеството ще се реализира. За младите хора специално, това виждане за историята може да се яви като предвещание за светлото ново бъдеще. Това е илюзия, която има силата да създаде здрава вяра в настъпването на комунистическия идеал. Тези, които приемат материализма и диалектиката като безспорна истина и приложат тази мисъл към историята, неизбежно ще заключат, че историческия материализъм е самата истина. Комунистите разпространяват своята идеология като първо порицават (непрестанно критикуват) експлоатацията, подтисничеството, упадъка, абсурдността и други лоши аспекти на капитализма. Така става лесно за тях да убедят искрените млади хора да повярват в техните идеи. Младежта има силно чувство за справедливост и дълбок копнеж за идеален свят. Съвсем логично е тогава, че те ще се вслушат в предвещанието на историческия материализъм, след като той докосва тези чувства.Факт е, че сред многото гледни точки за историята, появили се досега, никоя не е могла да вдъхнови младите хора с визия за бъдещето така както е постигнала Марксовата материалистична концепция за историята. В древна Гърция Херодот и Тукидит са имали фаталистично виждане за историята, а Аристотеловото виждане е било циклично. В ранното Средновековие Августин е предложил провиденциалното виждане за историята. В близкото минало, Висо, Волтер, Кондорсет, Кант, Хердер, Лесинг и Хегел до един са предложили виждането за универсалния прогрес, базиран на човешкото съзнание. От друга страна Дилтей, Бергсон и Симел базират виждането си за историята на своите философии за живота. Арнолд Тойнби от своя страна предложи културистичното виждане за историята. Но всички тези виждания за историята не намериха интерес в поколенията след смъртта на авторите им и днес те са почти забравени.
Единствено материалистичното виждане за историята, бъдейки част от комунистическата идеология, имаше силата да предизвика жаден интерес сред младите поколения. Ако не се изобличат грешките и противоречията на историческия материализъм и не се изложи за какво те служат, няма да може да се сложи истински край на комунизма. Също няма да може да се намери рамката, в която да се реализират успешно надеждите на младежта за идеален свят. Именно тук лежи силата на историческия материализъм като оръжие.
ІІ. КРИТИКА НА МАТЕРИАЛИСТИЧНАТА\МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИСТОРИЯТА
Както току що видяхме, материалистичното виждане за историята предполага, че обществото се развива чрез материалните условия и класова борба. “Материалните условия” тук се отнасят до производителните сили, а “класовата борба” до сблъсъка между управляващата и подтиснатата класа. В предговора на своя “Принос към Критиката на Политикономията”, Маркс заявява, че “в определен етап на развитието, материалните производителни сили на обществото влизат в конфликт със съществуващите производствени взаимоотношиния… Според нивото на развитие на производителните сили, тези взаимоотношения се превръщат в техни окови. Тогава започва епохата на социална революция.”(4) Под производителни сили, Маркс разбира производителните средства (инструменти, машини) и човешкия труд. Тъй като това са материални фактори, той ги преценява като движеща сила на социалното развитие. От гледна точка на средствата на производство, обществото се е развило от каменната ера към бронзовата ера, желязната ера, ерата на земеделието, занаятите и индустриалната ера на машините. Докато от гледище на човешкия труд (умения), структурата на обществото се е развивала от първобитно-общинния строй, през робовладелския строй, феодалния строй и накрая капиталистическото общество. Икономиката, закона, науката, изкуството и религията също са се развивали в единодействие с производствените взаимоотношения.
Обаче, не управлявящата класа е тази, която е отговорна за развитието на производителните сили, а именно подтиснатата класа, която е в пряк контакт със средствата на производство. Когато производителните сили достигнот нов етап в своето развитие, съществуващата социална структура (производствените взаимоотношения) стават окови за по-нататъшното развитие на тези производителни сили. Тогава се осъществява революция, която води до разрушаването на стария ред и появата на ново общество. Аналогично, капитализма също е предназначен неизбежно да изчезне и да бъде заменен от комунистическото общество. Затова, сега ще представим критична оценка на целия този процес.
Първо, самото предположение на Маркс, че развитието на производителните сили е материален феномен, е погрешно. Производителните сили са комбинация от материални и духовни фактори. Средствата на производство като оборудване, машини и подобни, са безсъмнено с материална природа, но човешкия труд и уменията, въвлечени с него, са смесица от материални и уствени (или духовни) елементи. Уменията и техниките в частност са базирани на силата на човешкото съзнание и интелект. А и това, че производителните сили не остават на същото ниво, а са в постоянен прогрес, се дължи на човешкото желание да постигне по-добър стандарт по отношение на храна, дрехи и подслон. В тази светлина, заявлението, че производителните сили се развиват единствено поради материални фактори, е очевидно заблуждение. Следвайки импулса на човешкото желание, знанието се увеличава, също както и уменията и техниките. В резултат на това производителните сили се развиват постепенно. Така погледнато, би било по-коректно да се каже, че производителните сили се развиват поради умствени или духовни фактори, отколкото да приписваме техния прогрес изцяло на материалните фактори.
Второ, когато Маркс заявява, че производителните сили са в постоянно развитие и че обществото се развива чрез конфликт, породен от сблъсъка между тези сили и производствените взаимоотношиния, се има в предвид, че историческото развитие определено следва законите на диалектиката. Това според комунистическата философия означава, че развитието на обществото и материалния свят задължително се осъществява чрез конфликт между противостоящи страни. При все това обаче, Маркс и последователите му единодушно заявяват, че развитието на производителните сили е автоматичен, себереализиращ се процес, но те никога не са изяснили как това се осъществява според законите на диалектиката. Тъй като развитието на производителните сили беше представено като гръбнака на историческото развитие, и че всеки вид развитие се осъществява чрез диалектика, предполага, че изясняването на това как развитието на производителните сили е диалектичен процес, трябва да бъде първа грижа на комунистическите теоретици. Въпреки това, Марксистките мислители просто заявяват, че производителните сили се развиват автоматично, от само-себе си и пренебрегват обезпокояващия факт, че този процес няма нищо общо с диалектиката. Така, когато те разпалено настояват, че всички останали исторически процеси са диалектични по природа, се вижда ясно, че това е измамно оправдание за насилсвен конфликт.
Трето, твърдението, че човешката история е история на класова борба е безсмислено предположение. В “Комунистическият Манифест” Маркс казва, че до неговата епоха, историята на всяко общество е била история на класова борба. Очевидно е всъщност, че човешката история е била история на конфликти, но повечето от тези конфликти нямат нищо общо с класовата борба. В болшинството си, това са били конфликти между различни племена, нации, религии, лидери, блокове от нации и т.н. Случаи на действителен конфликт между социални класи като робски възстания в древните епохи, селячески бунтове в Средновековието и масови протести в съвременните епохи, са несравнимо по-малко на брой.
Освен това, случаи, когато класовата борба действително е довела до промени в обществото се ограничават до народните революции в съвремменната епоха. Дори те, строго погледнато, не отговарят на Марксовата дефиниция за това, какво е класова борба. Според Марксовата формула, водещата сила на народните въстания, които слагат край на феодалното общество, е трябвало да бъде съставена от крепостни селяни. Но в действителност, ако вземем за пример Великата Френска Революция, повечето ръководни фигури са принадлежали на средната и висшата класа. Дори някои от свещенниците и религиозни лидери, принадлежащи към висшата класа, както и благородници, се включват в революцията. Така, дори и съвременните революции да ангажират класи от обществото, те по никакъв начин не отговарят на Марксовата дефиниция за това какво е класова борба.
Ако е имало случаи на класова борба според Марксовата дефиниция, то това са били робските въстания в древността и селяческите бунтове в Средновековието. Но те не са довели до социални промени. Истинските причини за колапса на Римската Империя са били разпространението на Християнството и нападенията на Германските племена, а не робските въстания. Упадъка пък на феодалното общество не е дошло поради селяческите бунтове, а поради надигането на новата класа от търговци със статут на граждани. Така, измежду безбройните конфликти през историята, само незначителна част измежду тях могат да се определят като класова борба. Чисти такива случаи пък е имало още по-рядко и те не са имали каквото и да било с истинска социална революция.
Ние вече заключихме, че да наречем човешката история “история на класова борба” е нелепо предположение. Така, комунистическата насилствена революция, предопределена да отхвърли капитализма, не е случай на класова борба, нито пък историческа необходимост. Това е опит от страна на професионални погромаджии и потенциални диктатори да мобилизират масите, прилагайки своите невероятно хитри измами, за да завземат политическата власт чрез преврат. Това е което стана при комунистическите революции в Русия и Китай.
ІІІ. КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКОТО ВИЖДАНЕ НА ИСТОРИЯТА
Веднъж изправени пред историческият материализъм и неговото намерение да оправдае насилствена революция и комунистическа диктатура, не е достатъчно само критика, необходимо също е и контра-предложение.
Преди всичко, трябва да се изясни базовото виждане на Обединителна Мисъл за историята. Според това виждане, първо, историята се е развивала едновременно в две различни направления. Едното е направлението на развитието или прогреса; другото е направлението на възстановяването. Второ, движещата сила за развитието на историята е била хармоничното коопериране между взаимосвързани елементи и тяхното действие на даване и получаване (закона за даването и приемането). За целта на възстановяването от друга страна, е имало непрестанен конфликт между доброто и злото.
Трето, прогресът в историята е бил предназначен за развитието на материалната цивилизация по отношиние на храна, облекло и подслон, а възстановяването- за възвръщането на един свят на добро и стойност.
Нека сега обясним по-подробно тези понятия. Всеки ще признае, че историята се е развивала непрекъснато до ден днешен. Науката се е развила невероятно, както и икономиката. Нашият житейски стандарт е достигнал изключително високо ниво. Малцина обаче са наясно, че историята се е опитвала да намери своя път в курса на възстановяването. Реалността на тази двойнствена насоченост на историята (развитие и възстановяване) може лесно да бъде разбрана когато анализираме нашите човешки идеали и желания. Идеалите и желанията винаги са били част от човешкото битие.
Съществуват различни типове желания, но те могат да бъдат групирани в две основни категории: желанието за по-добри материални условия на живот (храна, дрехи и подслон), и желанието да се води\осъществи живот на мир. Мирът обаче не може да бъде подсигурен без стойностния мироглед от страна на хора, подкрепящи се един друг, разбиращи и защитаващи се един друг. Когато казваме, че хората са се стремяли да постигнат мирен живот, това означава, че съзнателно или подсъзнателно те са търсели свят на доброто и справедливостта. Стремежът да се подобри материалния живот от една страна, и стремежа да се осъществи свят на доброто от друга, са били извечните човешки идеали и това се потвърждава от двойнственият курс на историята.
Подобрението на материалния ни стандарт е възможен благодарение на напредъка на науката и икономиката, но осъществяването на мир изисква от нас да открием и установим вечно-съществуващия стандарт на стойностите. Това е процес на търсене и завръщане към това, което сме имали в миналото. За изясняването на понятието добро и критерия за стойностите сме задължени на светците и праведниците, живели през хилядолетията и такива като тях ще продължат да ни просвещават за напред. Научният метод не може да ни помогне в това специфично търсене. Дори светците и праведниците от историята не са просто създали свое собствено виждане относно стойностите. Те са се стремяли да разберат космическите закони и стандарти относно стойностите, които съществуват във Вселената от самото начало, опитвайки се да намерят начин да ги изразят под форма, съответстваща на тяхната епоха и обкръжение.
С други думи, стандарта на ценностите (истина, добро, красота, любов и мир), базирани на вечните закони на Небето и Земята, са били тук, когато хората за първи път са се появили, и дори много преди това. По подобен начин, природните закони (Similarly, natural law underlies the appearance of individual entities, but at the same time preexists every one of them.) Духовни лидери, прозрели тези закони и принципи, са се появявали от началото на човешката история, за да учат човечеството как да живее според тези ценностни стандарти, но въпреки това, на тази цел все още й предстои да бъде изпълнена. Тъй като човечеството не може да загърби мечтата да осъществи идеала си, а именно свят на мира и доброто, то Земята накрая ще се възстанови според първоначалния стандарт на стойностите. Накратко казано, хората са се стремяли да осъществят идеален свят още от началото на историята, и затова те са следвали целта на възстановяването като едновременно са работили за напредъка на обществото.
При все това, много хора са били под илюзията, че с помощта на научните открития и икономическото развитие, света на доброто автоматично би се осъществил. Тези, които споделят тази рамка на мислене, не могат дори да си представят, че човек би могъл да търси истинските ценности обръщайки се към миналото. Естествената последица от това безразличие към възстановяването и търсенето на първоначалния стандарт на истината е, че прогреса на науката и технологията доведе до замърсяване на околнота среда, разпространение на ядрени оръжия, намаляване на ресурсите, икономически войни и всякакви видове социални злини и насилия.
За да се развива човешкото общество правилно, то трябва да следва примера на израстване и развитие на природата и да поддържа хармонично действие на даване и получаване между своите взаимосвързани елементи. То трябва да отбягва конфликтите, тъй като те спъват развитието. Когато хармонична връзка се установи между взаимосвързани елементи като правителството от една страна и граждани, различни групи от обществото и индивиди от друга, неизбежно ще се поддържа плавно действие на даване и получаване. Такава е реалността на закона за даването и получаването. Историята се е развивала чрез този закон, а не чрез конфликт, както е според диалектиката. (Факт е, че подготвяйки контра-предложение\оборване на комунистическата идеология, първият приоритет е да се отхвърли разбирането, че конфликта води към развитие.) И въпреки това, в курса на историята на възстановяване е имало многократни случаи, когато войната е била неизбежна. Посоката на възстановяването е посока към доброто. Когато държава или общество станат корумпирани и се изпълват постоянно с противоречия, ще се появи нова сила, която бъдейки приспособена към съществуващите обстоятелства, ще предизвика старата зла сила в опит да пренасочи курсът на тази страна или общество към по-висше добро.
Ако силата на доброто победи, то тогава историята тръгва към добро и развитието ще продължи. Ако обаче злото победи, няма да има промяна в курса на историята и нещата временно ще продължат по начина, по който са вървяли до този момент, докато накрая се надигне нов конфликт между доброто и злото и историята поеме курс към добро в резултат на победа на силата на доброто. Именно поради това е имало непрестанни конфликти. Войни, революции и възстания, които са имали историческо значение, са били конфликти между относително добра и относително зла страна. Понякога страната, по-близка до доброто е била победителка и понякога е била побеждавана от страната, по-близка до злото.
И въпреки всичко, ако погледнем на историята като цяло, страната на доброто е била по-често победителка, отколкото побеждавана. В резултата на това, историята е можела да се движи постепенно към възстановено добро. В днешната конфронтация между двете Корейски републики, комунистическата стои на страната на злото. Свободният свят, който стои на страната на доброто, трябва да остане верен на своите отговорности и да е със силното убеждение, че абсолютно трябва да вземе връх. Имайки впредвид, че развитието се осъществява чрез закона за даването и приемането, то на тази база можем да заявим, че различните конфликти през епохите не са допринасяли за историческото развитие. Вместо това те са служили на целите на възстановяването, което се осъществявя чрез конфликта между доброто и злото.
Най-накрая, нека да дискутираме въпроса за развитието на производителните сили. За Маркс и Ленин това е материалистичен тип на развитие. Но както вече показахме, човешките желания, интелект, умения, опит и други духовни елементи играят толкова значителна роля, че би било по-подходящо да говорим за духовен тип на развитие. При все това, ако материалният елемент отсъства, без значение до каква степен духовният елемент е въвлечен, производителните сили няма да се развият. Затова, двата елемента (духовният и материалният) трябва да действат заедно, за да направят развитието възможно.
Както вече споменахме в нашето контра-предложение на материализма, духът и материята в основата си произлизат от един общ източник, и че не могат да съществуват отделени един от друг. Те просто винаги трябва да поддържат единство чрез действие на даване и получаване. По отношение на производителните сили, тяхното развитие се осъществява чрез хармонична комбинация между човешкото желание (воля) от една страна, което е духовен елемент, и материални елементи от друга. Или иначе казано, то се осъществява чрез закона за даването и получаването. Съсредоточавайки човешкият дух към елементите, налични в съответната епоха, т.е. камъни Каменната ера, мед и олово в Бронзовата ера, желязо в Желязната ера и съответните материали в Индустриалната ера, средствата за производство и човешки сили, съставящи производителните сили, са се развивали поетапно.
Тази историческа реалност показва още веднъж, че когато Маркс заявява, че развитието на производителните сили е чисто материална същност, той просто е налагал материалистична интерпретация върху историята. Показахме, че в историческото развитие, духовният елемент е по-скоро доминирал материалистичния и така предоставихме още едно доказателство, че духът не е продукт на материята. Историческото гледище, че развитието се осъществява чрез закона за даването и приемането, и че възстановяването са осъществява чрез конфликта между доброто и злото, се нарича Обединително Виждане за Историята и Гледище за Историята на Възстановяване.
 | Грешките на Марксизма - Ленинизма |
 | Материализъм |
 | Материалистичната диалектика |
 | МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ |
 | Маркс за отчуждението |
 | Муун унищожи Комунизма |
