ГЛАВА 6ТЕОРИЯТА НА МАРКС ЗА ОТЧУЖДЕНИЕТОІ. Маркс и условията за появата на Нова МисълВ генерален план, една систематизирана идея се появява чрез сложно взаимодействие на два основни фактора, единият от които е субективен, а другия е обективен. Субективният се отнася до умственото или духовно състояние на мислителя, което може да бъде неговото психологическо разположение, характера и индивидуалността му, а също така и начина по който вижда живота, света и историята. Обективният фактор се отнася до социалните и обществени условия - политически, икономически и религиозни обстоятелства. Когато двата фактора си взаимодействат с център идеала и целта на мислителя, започва да се формира определена идейна система. 
Марксизмът е бил формиран в бурните обстоятелства на ранният и среден ХІХ век, време в което влиянието на Хегел е било силно и то отразява гледната точка на Маркс и неговото разбиране за историята. Добре известно е, че първата половина на ХІХ век, през която
Маркс израства е била епоха, в която прогресивната мисъл е заливала Западна Европа под въздействието на Великата Френска Революция от края на ХVІІІ век. Там където бившите режими на феодализма и абсолютизма все още са се държали, възниквали конфликти между консервативните и прогресивни сили.
В Германия (Прусия) специално, натиска над прогресивното движение от страна на правителството е бил суров. От друга страна, в развитите държави като Англия и Франция, капитализмът се е развивал поради Индустриалната Революция. Капиталистите експлоатирали жестоко работниците и се отнасяли нечовешки с тях, което е умножавало безработицата, глада, болестите и социалните престъпления.
В тогавашните дни Християнството е трябвало съвсем естествено да се опита да спре капиталистическата експлоатация, подкрепяйки активно духовните движения и прилагайки на практика любовта и словото на Исус. Но в действителност се е получило точно обратното и християнството се е възползвало от капиталистите.
В общество или държава, когато управлявящите или финансистите се корумпират и подтискат хората със сила, когато бедността, страданието и несигурността на работническата класа достигнат своя връх, ще се появи нов мислител или религиозен водач, който ще се опита да спаси масите от социална безредица и криза. В такива обстоятелства и поради тази цел се е появила личността на Карл Маркс.
В процесът на уставновяването на новата мисъл, идеолога ще бъде неизбежно повлиян от социалните и обществени условия на времето. И при все това, по-решаващи фактори в развитието на идеологията ще бъдат характера на мислителя, неговата отдаденост и решителност и на тази база неговия поглед върху живота, историята и света. Всички тези субективни условия изцяло важат в случая на Карл Маркс.
В своята младост Маркс е проявявал борбен и агресивен дух, със силно и непоколебимо чувство за справедливост и с времето той е започнал да развива остри чувства на гняв към обществото и неговата несправедливост. На базата на тази му предразположеност, Хегеловата мисъл (и в частност диалектиката) са упражнили директно влияние върху младия Маркс, който в последствие развива своя собствена гледна точка за човешките условия, света и историята. Тези представи впоследствие са формирали основите на идеологията му.
И така, Марксизмът се е формирал в първата половина на ХІХ век чрез взаимодействието между социалните и обществени фактори, индивидуалния характер на Маркс, а също така и влиянието на Хегеловата мисъл. Особено въздействащо върху Маркс е било идеологическото влияние на Хегел. Това обяснява как Маркс, който въпреки че защитава материалистичната позиция в противоположност на тази на Хегел, все пак използва имитация на Хегеловия метод в представянето на гледната си точка за природата, историята и обществото.
Елементи на Хегеловата мисъл са постоянно присъстващи в Марксовата идеология. Най-важни от тези елементи са развитието чрез противопоставяне, реализирането на свободата и неизбежното появяване на идеалното общество. В този смисъл, теорията на Маркс за човешкото отчуждение, която е началната точка на Марксизма, може да бъде осъзната правилно единствено в контекста на Хегеловата философия. Областта, в която Маркс е бил най-силно повлиян от Хегел и то още от самото начало е била концепцията за реализирането на свободата.
ІІ. Влиянието на Хегел върху МарксВ предговорът на “Философия на Закона” Хегел заявява: “Което е рационално е актуално и което е актуално е рационално.” При интерпретирането на тази теза обаче Хегелианската школа се разделя на две крила: първото крило е било формирано от Десните Хегелианци, които наблягат на втората половина от тезиса, интерпретирайки, фразата “което е актуално” като “рационално” и са подкрепяли тогавашното Пруско правителство, (т.е. което е било актуално в това време). Второто крило е било формирано от Левите Хегелианци, които са отдавали по-голямо значение на първата половина от тезиса, интерпретирайки значението, че “което е рационално” трябва да стане “актуално” и са претендирали, че тогавашното Пруско правителство непременно трябва да бъде реформирано.
Маркс е принадлежал към групата на Левите Хегелианци. Той е имал либерален и критичен дух и смятал “свободата” като същността на човека. Този дух на свобода той възприел от Хегеловата философия. Хегел е твърдял в своята “Философия на Закона”, че хората са рационални същества, че есенцията на разума е свободата, и че свободата трябва да бъде реализирана. Тази свобода според него е трябвало да бъде осъществена от рационалната държава.
Идеята за свободата, която Маркс е възприел от Хегел, става начална точка на неговите идеи за човешкото освобождение. За Хегел, безредието в гражданското общество идва от сблъсъка между индивидуалистичните желания. Той също е вярвал, че начина да се разреши този проблем е да се изчака Идеята на Правото на Абсолютния Дух да бъде осъществена чрез административната структура на държавата. Той вярвал, че веднъж като Идеята (Логос или Причина) е осъществена чрез закона на държавата, не би имало повече безредие в гражданското общество.
Подобно на Хегел, Маркс отбелязва злините и корупцията на гражданското общество и както Левите Хегелианци, той вярвал, че противоречията в гражданското общество трябва да бъдат преодоляни и че свободата на нашето рационално съзнание трябва да бъде осъществена.
ІІІ. Маркс като главен редактор на Reinische ZeitungСлед като защитава докторат в Университета в Йена (Април, 1841) Маркс пише статия за Reinische Zeitung озаглавена “Дебати относно свободата на пресата и публикуването на протоколите от събранията на собствениците”(Май, 1842). В тази си статия той заявява, че човек се ражда с правото на свобода\свободата е природена същност\свободата е същността на човешкия вид\ freedom is the generic essence of human beings и че тя трябва да бъде реализирана .
Маркс, който е бил основен сътрудник на вестника, скоро става негов редактор и работи активно за прогресивното движение. В този момент няколко трудни проблема се изправят пред него: спорът с Allgemeine Augsburger Zeitung относно френския социализъм и комунизъм, обсъжданията на Reinische Landtag относно горските кражби и разделението на поземлената собственост, дебатите върху свободната търговия и протекционистичните тарифи и не на последно място обществената полемика, започната от губернатора на Провинция Рейн срещу Reinische Zeitung относно условията на Мозелското селячество. Специално в дебата с консервативния Allgemeine Augsburger Zeitung, Маркс не е могъл да отговори на настояванията от страна на този вестник да уточни своята позиция относно френския социализъм и комунизъм. Освен това, макар и Събранието на Собствениците да заявява през Октомври 1842, че ще преразгледа Закона върху кражбата на дърво, на практика то всъщност защитава основно правата на собствениците на гори- с други думи прогресивното законодателство защитавало неправдите, извършвани от страна на собствениците.
Маркс осъзнавал, че човешките права на бедните не трябва да бъдат поставяни по-ниско от тези на дърветата, но той не е знаел как да реагира на тази ситуация. Той смятал, че причината за това е в прекаленото си осланяне на философията на Хегел. Усещал силно, че Хегеловата философия няма силата да разреши актуалните проблеми. Той също осъзнал, че въпросът има общо с икономическите проблеми. С други думи, той открива, че актуалните проблеми, които му е било трудно да ги разреши са били изцяло свързани с икономическите проблеми на гражданското общество. По това време обаче Маркс е нямал почти никакви познания по икономика. Затова той решава да учи икономика и след като напуска позицията на редактор на Reinische Zeitung през Март 1843, се оттегля в Париж.
ІV. Критиката на Маркс към Хегел.Преди да замине да учи икономика, Маркс е сметнал за необходимо да изрази критика към философията на Хегел. По това време единственото нещо което е можел да\разчита са били трудовете на Фойербах\ направи е било да се осланя на трудовете на Фоербах- “Есенция на Християнството”и “Предварителни тезиси върху реформа на философията”. В тези си разработки Фоербах остро критикува Християнското виждане за Бог, както и Хегеловата философия. Относно Християнското виждане за Бог, Фоербах заявява, че Бог е “човешката същност (разум, емоция, любов и воля), но само че пречистена …. и направена обективна” и също че “божественото същество не е нищо друго освен човешко същество.” С други думи според него, не Бог е създал човеците, а хората са създали Бог. В Хегеловата идеалистична мисъл, Фоербах е смятал, че “подлогът” трябва да бъде обърнат в “сказуемо” и “сказуемото” в “подлог”. Или по-конкретно, в Хегеловото твърдение, че мисълта е същество \битие\, “мисълта” като подлог трябва да стане сказуемо, а “същество (битие)” като сказуемо, трябва да се обърне в подлог. Така, Фоербах утвърждава материализма и атеизма, заявявайки че духът е продукт на материята. При все това, въпреки че отрича Бог, той е наблягал на хуманистичния тип религия. Фоербах е смятал, че объркването в обществото може да бъде разрашено чрез подобряване на човешките взаимоотношения с център хуманистичната любов- а именно сексуалната любов, приятелството, състраданието и т.н. Това му виждане е било едновременно неговия неговия хуманизъм и неговата религия. За Маркс, който е изпитвал затруднения при критикуването на Хегеловата мисъл, тези разработки му вдъхнали голяма надежда и той веднага възприема материализма и хуманизма на Фоербах.
Гледайки на нещата от хуманистична гледна точка, Маркс преценява Прусия като деспотична и нехуманна държава, която трябва да бъде реформирана. Също така той смятал, че истинската държава трябва да бъде такава, към която цялото човечество да се стреми. Маркс вярвал, че това трябва да бъде демократична държава, която спомага за реализирането на човешката свобода. Така той основава критиката си към Хегеловата “Филисофия на Закона” на базата на хуманистичните идеи, които той унаследява от Фоербах.
V. Обучението на Маркс по стопански науки и теорията му за човешкото отчуждениеПо време на престоя си в Париж, Маркс учи стопански науки с помощта на “Преглед на критиката на политическата икономия”, написана от Енгелс. Той направил критичен преглед на икономическите теории на Адам Смит, Давид Рикардо, Жан-Батист Сей, Де Сисмонди и др. Основните моменти, които Маркс открива при обучението си в Париж са, че първо, в капиталистическото общество “работника е станал стока”, и второ, че икономиката в капиталистическото общество се гради върху експлоатацията на работниците. Без значение колко упорито работника се труди, всичко що е произвел бива ограбено и в резултат на това “работника става толкова по-беден, колкото повече блага е произвел”.(10)
Според Маркс, факта, че работника е бил лишен от човешката си природа (отчуждение) се корени във факта, че продукцията, произведена от него му е отнета. Освен това Маркс заявява, че не само работника, но и капиталиста също е загубил човешката си природа: “Имотната класа и класата на пролетариата споделят едно и също човешко себеотчуждение”(11)
Комфортното битие на капиталиста всъщност не е живот на истинската човешка природа, а по-скоро “имитация” на човешко съществуване. Така, според Маркс капиталистите също трябва да възстановят своята загубена човешка природа. Според Маркс, факта че работниците са загубили човешката си природа (а именно отчуждаването им от произведените от тях блага) води до загуба на човешката природа на всички хора. Когато работниците възстановят своята човешка природа, а именно като си възвърнат отнетите им блага, хората от управляващата класа (капиталистите) също ще възстановят тяхната човешка природа. Противоположно на Фоербах, който твърди, че разумът, любовта и волята са същността на човешкия вид, Маркс отстоява, че труда е обща природа на човечеството, че в него всеки трябва да се включи и че труда формира нашата истинска видова същност, или видово съществувание. Марксовата теория на отчуждението може да бъде резюмирана в няколко точки. Първо, има отчуждение на продукцията от работника; второ, има отчуждение на работника от труда; трето, има отчуждение на видовата същност (свободната дейност на производство) от човешките същества; и четвърто, в последствие на всичко това има отчуждение на човек от човека.(12)
Преди да замине за Париж, за Маркс видовото съществуване означава свобода, обществено признание и други подобни, но по-скоро неясни идеи. Но след обучението си в Париж, неговата концепция за свободата се свързва с труда и тогава той ясно фиксира представата си за човешката видова същност като труд, който е свободна дейност на производство.(13) Според Маркс частната собственост се е появила като резултат на отчуждения труд. Следователно, за да се възстанови отчуждената човешка природа, частната собственост трябва да се премахне. Маркс самия предлага следното описание на този процес: “Положителното преодоляване на частната собственост, която отнема човешкия живот, е положително преодоляване на всичко отчуждаващо-т.е. отвръщане на човека от религия, семейство, държава и др. и завръщането му към своето човешко, (социално) съществуване”.(14)
Така Маркс обявява, че “превъзмогването на частната собственост” е възстановяване на видовата същност и освобождение на човешката природа от отчуждението. Освобождението на работниците включва освобождението на цялото човечество. След своя Парижки период, Марксовата терминология взема рязък обрат и от “преодоляване на частната собсвеност” се сменя на “премахване на частната собственост”. Както знаем, всяка част от неговата знаменита теория (историческия материализъм, Капитала и т.н.) е била прецизно оформена по такъв начин, че да оправдае и осмисли премахването на частната собственост. Цялата постройка на комунистическата доктрина е фокусирана върху тази цел. В Комунистическия Манифест, Маркс открито признава този факт като заявява: “В този смисъл, теорията на комунистите може да бъде събрана в едно единствено изречение: Премахване на частната собственост.”(15)
В много страни се състояха революции, системата на частна собственост бе премахната и социализма осъществен на практика. Средствата за производство бяха национализирани и всички печалби (резултата от остатъчния \допълнителния труд) сложени под обществена собственост (обща собственост на работещите), или поне на думи.
Но дали хората в тези държави са постигнали възстановяването на човешката природа, която Маркс толкова отчаяно е желаел, и дали са разрешили проблема с отчуждението? Отговорът е не. Например, в случая на Съветския Съюз, човешката природа е била още повече потъпкана и работниците са били по-експлоатирани в името на държавната собственост върху печалбите, отколкото в капиталистическото общество. Добре документиран факт е, че свободата и човешките права в Съветския Съюз са били напълно потъпкани. Това е потвърдено от Александър Солженицин, Андрей Сахаров и много други съветски интелектуалци. По този начин, методът на Маркс за разрешаването на проблема с човешкото отчуждение се е провалил напълно. За да се доведе до радикално разрешение на проблема с отчуждението, сега ще предложим от перспективата на Обединителна Мисъл нов поглед върху човешкото отчуждение, който ще служи като контра-предложение на Марксовата теория.
VІ. Контра-предложение на Марксовата теория за човешкото отчуждение(Обединителното виждане за човешкото отчуждение)
Както беше споменато по-рано, това което човеците са загубили първоначално не е продукта на труда както е смятал Маркс, нито разума или човешките емоции както е смятал Фоербах. По-скоро, това е човешката стойност и личност\личностност. По времето на Маркс работниците са били лишени от тяхната човешка стойност и личност поради капиталистите, които тотално не са ги зачитали; и същите тези капиталисти подобно са били загубили своята стойност и личност, бъдейки обзети от глада им за материални придобивки и привилегии.
При все това, тази гледна точка предлага само временен ответ на Марксовата теория и не може да служи като истинско контра-предложение. Безспорен е фактът, че в социалните условия, познати на Маркс, работниците са били лишени от тяхната личностност и че капиталистите са били заслепени от желанията си за материални придобивки. Но тези явления имат по-фундаментална причина, която сега ще се опитаме да обясним.
Според Обединителният Принцип, това което човеците наистина са загубили е тяхната първоначална човешка природа. Тя е това, което ни прави да приличаме на Бог, отразявайки Неговата вътрешна природа и външна форма, Неговата мъжка и женска природа, Неговия Индивидуален Образ, а също така и Неговите Сърце, Логос и Творчество.
Да отразяваме Божията вътрешна природа и външна форма означава да водим живот на истина, доброта и красота като установим хармонично действие на даване и получаване между нашето духовно съзнание и физическо съзнание. Да отразяваме неговата мъжка и женска природа означава да станем съвършена и хармонична брачна двойка, с център Божията любов. Да отразяваме Божият Индивидуален Образ означава да оценяваме и приемаме собствената си индивидуалност, както и тази на другите. За да отразим Божието Сърце, всеки трябва да стане същество, което практикува Божията любов. За да отрази Неговият Логос, човек трябва да се научи как да уважава нормите Му. За да отрази Неговото Творчество, човек трябва да развие своята собствена творческа природа, с център Божията любов.
Гореспоменатото е кратко резюме на това, което имаме в предвид под “първоначална човешка природа.” Тези й различни аспекти са изцяло въплащение на Божията любов. Действието на даване и приемане между вътрешната природа и външна форма е с център Божията любов, както е и действието на даване и получаване между мъжката и женската природа (съпруга и съпругата). Индивидуалността, Логоса и творчеството са базирани на Божията любов като Сърцето е основата за любовта. По този начин би било много подходящо да говорим за човешките същества като въплащение на любовта (homo amans).
За жалост, поради грехопадението на предците ни, ние сме загубили своята първоначална човешка природа и сме били лишени от първоначалната (Божия) любов. Това е истинското значение на “човешкото отчуждение.” В който и момент работническата личност да е незачетена, и в който и момент капиталистите да са станали роби на материалните си желания, всички тези явления са причинени от загубата на Божията любов.
Любовта изисква практика, чрез която да се реализира, така както и истината, доброто и красотата. Тъй като Божията любов е абсолютна, то когато тя бъде практикувана, се реализират абсолютната истина, абсолютното добро и абсолютната красота. Това съотвества на абсолютната стойност. Така, ако човеците не бяха съгрешили, те биха станали същества на абсолютната стойност. Тази абсолютна човешка стойност беше загубена поради грехопадението. Така погледнато, фундаменталното отчуждение на човешката природа е отчуждение от Божията любов и отчуждение от абсолютната стойност. Ясно е, че истинското разрешение на проблема на отчуждението не може да бъде намерено в отричането на Бог от Фоербах, още по-малко в Марксовия призив към насилствено възставане, за да се сложи край на частната собственост. То може да бъде постигнато чрез правилно разбиране на Бог и чрез предаването на Неговата любов.
Ако всички ние станем Божии деца, ако наследим Неговата любов и я практикуваме, противоречията и абсурдите на капитализма, изложени от Маркс, ще бъдат намалени. Накрая, те ще бъдат изцяло разрешени. Тъй като вътрешната природа е в позиция на субект, а външната форма в позиция на обект, веднъж като се намери разрешение на ниво вътрешна природа (възстановяването на духът ни чрез истина и любов), ще последва автоматично разрешение на ниво външна форма (икономически проблеми), както е според Божествения Принцип.
NOTES1.
On the significance of Militant Materialism, 1922. Written in 1914, first published in 1919. V. I. Lenin, Collected works. Moscow, Progress Publishers, 1972. Volume 38 (p.85-242).3. See Unification Thought, Chapter VIII, “Theory of History.”4. Karl Marx, Contribution to a Critique of Political Economy (1859). Moscow, Progress Publishers, 1977, p. 21 (preface).5. Karl Marx, Capital, vol. 1. New York, Random House, 1977, ch. 32, p. 927-930.6. Ibid., ch. 1, p. 1307. Ludwig Feuerbach, The essence of Christianity. New York, Harper & Row, 1957, p.14. 8. Ibid., chapters I, IX, XVII, XVIII, and XXVI. See also Frederic Engels, Ludwig Feuerbach and the end Of Classical German Philosophy. Peking, Foreign Language Press, 1976.9. Karl Marx, Economic and Philosophic Manuscripts. In Karl Marx and Frederic Engels, Collected Works, Vol. 3. New York, International Publishers, 1975, p.235.10. Ibid., pp. 271-272.11. Karl Marx and Frederic Engels, The Holy Family. In Collected Works. Vol. 4. New York, International publishers, 1975, p. 36. 12. Economic and Philosophic Manuscripts, pp. 272 ff. 13. Ibid., pp. 276-277. 14. Ibid., p.296.15. Karl Marx and Frederic Engels, The Communist Manifesto. In Collected Works, vol. 6. New York, International Publishers, 1975, p. 498.
